искам ръката на часовникар
или както там се нарича
чичкото в мрака на едно приземие на „Аксаков“
който поправя часовници
искам окото му
също и някои от инструментите
лупата
сребърните пинсети
всичките изумителни малки чаркове
които вади от овехтели
гедерейски часовници
и преподрежда вътрешността им
докато по радиото изтичат
песен след песен
стари и градски
в петък следобед
искам да бъда душепоправчик
приседнал край входа на небесата
———————————————————————————–
*историята на това стихотворение – скоро, в отделна публикация
