Вчера Лидия писа за тази кауза: Закриването или по-скоро спасяването на Детския санаториум в Банкя. Лидия, естествено, не може да огрее навсякъде. Не може и да се иска това от нея, нито от когото и да е било. На мен тази кауза ми е близка, но тъй като се намирам в житейска позиция, която затруднява посвещаването ми на нещо, различно от семейството и работата ми, реших да почакам дали някой друг няма да я припознае за своя. Може би не чаках твърде дълго, но като се имат предвид трафикът и коментарите, които генерира блогът на Лид, би трябвало вече някой да се е обадил. А не е. Така че… плахо се заигравам в ума си с идеята аз да съм този някой. Не сама, разбира се. Не бих могла. Но да попитам – други ентусиасти има ли?
Ето накратко за какво става дума, по думите на Даниела Пенева, майка на 7-годишен син с церебрална парализа, който разчита на рехабилитацията в санаториума, за да подобрява уменията и качеството си на живот:
Преди 8 г. санаториума в Банкя е основно ремонтиран от фондацията на Жени Кайзер. Оборудван е с топки , бягаща пътека , велоегрометър и всичко друго необходима за рехабилитация на деца. Тогава санаториума е бил към Педиатрията в София. Проблемите започват преди 4 г когато го затварят за първи път през зимата. Неотопляван и неизползван , санаториума постепенно започна да запада. Това положение продължи 3 г. Миналата година тогавашния министър на здравеопазването прехвърли санаториума към Специализираните болници за рехабилитация или накратко СБР – НК . Идеята беше сградата да се ремонтира основно , да се реши проблема с отоплението и минералната вода. Дотогава санаториума имаше действащ договор със здравната каса , но като премина под ново ръководство наложи се отново да сключат договор . Сключиха временен договор с идеята да подадат документи за постоянен. Само 2 месеца след прехвърлянето , месец октомври, санаториума бе затворен и персонала пуснат в неплатена отпуска до 01.06.2010 г. Всички родители очаквахме и планирахме лечението на децата си за месец юни. На 16.04.2010 г се обадих на директора на СБР – НК с въпрос кога ще отвори санаториума , за да запишем децата си на лечение. Отговориха ми , че е криза и санаториума повече няма да бъде място за лечение на деца . Не можели да поддържат 2 детски санаториума ( другият е в Момин проход) , защото от децата няма печалба , даже напротив – има загуба. Тъй като санаториума е останал затворен , някои хора от персонала са напуснали , не наемат други на тяхно място , не може да се сключи договор със здравната каса. Какво ще правят със сградата – не знам , не казаха , но със сигурност казаха , че няма повече да се рехабилитират там деца.Така специализираните санаториуми за рехабилитация на деца остават само 2 . А децата със сърдечни проблеми остават без възможност за рехабилитация , защото Банкя беше единствената възможност за тях.
Може би някой ще каже защо не отидем на друго място ( синът ми е с детска парализа и може да бъде лекуван на друго място ) . Ходили сме и на други места , но рехабилитацията като в Банкя няма . Там наистина персонала има истинско отношение към децата , родителите и проблемите . Там работеха за да помагат и наистина помагаха и имаше резултати. Там спасиха сина ми от 2 операции . И не само него. Видяла съм много деца , които прохождат от рехабилитацията в Банкя.Родителите са обучавани как да работят с децата си вкъщи , защото рехабилитацията трябва да е ежедневна , а здравната каса отпуска само 10 дни.
Това са деца , човешки същества . Ние не сме ги изоставили в домове , въпреки , че на много от нас са ни го предлагали .Напротив борим се децата ни да бъдат самостоятелни и да стопим разликата със здравите деца.Искаме след години тези деца да не разчитат на социални помощи и на асистенти , а да могат да се справят сами . Ние просто искаме качествена рехабилитация ! Искаме възможност да лекуваме децата си !
Сгарадата на санаториума е дарение , като в договора за дарение е записано , че сградата трябва да се използва за лечение на деца.
Дано да съм успяла правилно да преставя положението .
Ето линк към Петицията в подкрепа на Детския санаториум в Банкя.
За момента още нямам план как да подходим към разрешаване на въпроса, освен това нямам и никакъв опит с такъв вид активизъм. Направи ми впечатление, че каузата все още няма ФБ група, и не че това е толкова важно, но ФБ групата може да е сборен пункт и място за координация и мениджмънт. На първо време ще се свържа с г-жа Пенева и ще й предложа помощта си. За жалост това не означава, че се наемам да изнеса тази кауза на плещите си, просто защото не ми е по силите. Така че всякаква помощ е вери уелкъм.
———————————————————————–
Ъпдейт: направих ФБ група, можете да се включите. Засега сме на етап ориентация и събиране на информация.
“защото от децата няма печалба , даже напротив – има загуба. ” – няколко живота ще ми трябват, за да го проумея това!
Pingback: Моята непопулярна позиция по принцип « полетът на костенурката
Роси, don’t get me started!
Проблемът е, че “социалната държава” в България е точно толкова утопична, колкото и гражданското общество. Повече даже. Защото ако не беше, на всички щеше да им е ясно как всички печелим от здрави и добре интегрирани деца. Аман!
Моите деца са големи, имам внуци, но мисля, че държавата ни изобщо не прави нищо за младите семейства и децата на България. Подкрепям всички инициативи за увеличаване на българските деца и подобряване на тяхното здраве. Бойко Борисов да не открива само детски градини, а да си свика специалистите и да приемат концепция за увеличаване на нацията и грижа за здравето на всички деца. Какво става с тези санаториуми, с болниците за деца, не може от здравеопазването особено от детското да се търси печалба. Както не може да се търси печалба и от образованието. Това са области, в които се инвестира за бъдещето. Иначе няма да има бъдеще за нашата нация.
Красимира, държавата е едно на ръка… има какво да се желае, така е… но ние като родители сме отговорни за децата си и не можем да чакаме само на държавата да се погрижи за тях/нас. Има десетки, да не кажа стотици неща, които можем (и би следвало) да направим сами, докато седим и се кахърим за държавата. Така е, здравеопазването и образованието не трябва да генерират печалба за държавата, поне не директно, макар че те го правят – индиректно, в дългосрочен план. Но ако искаме да имаме думата по това как да живеем, трябва да инвестираме и ние. Това е гражданското общество, останалото е някакво носене по водите, пасивно плаване и чакане всичко да падне от небето. Някакъв остатъчен соц-рефлекс, дали е навик, дали е просто недоверие в себе си и че можем наистина да постигнем и да променим нещо…
Затова мисля, че има много неща, които като родители и граждани можем да направим сами – да поемаме инициатива, да пишем блогове, в които да споделяме информация по въпросите, които ни вълнуват и по които имаме нох-хау (в помощ на други като нас), да споделяме открито трудностите си, защото може да се намери съвсем от нищото някой, който може да ни помогне, да се организираме в групи, да измисляме алтернативи на моделите, които не ни удовлетворяват и много, много други неща. И за да имаме право да искаме каквото и да е било от “държавата” и да се обръщаме към нея за съдействие, трябва първо да си дадем сметка ние какво сме готови да “й” дадем. Защото така работят всички взаимоотношения – трябва да се постигне поне някакъв приблизителен баланс на даване и получаване, иначе не става. Можеш да имаш претенции само, ако нещо си дал. Поне аз така ги виждам нещата.