Тоя блог на нищо не прилича 
Миш-маш от лични излияния, грубо щрихирани теми за родителство, раждане, кърмене и социален активизъм, гарнирани с твърде дълги паузи помежду им. Какво да се прави – такава съм. Разпиляна в хиляди посоки и бързо изморяваща се от себе си. Михаелиното писмо за месец #22 ще последва shortly (надявам се), сега обаче искам да пиша за нещо друго. Нещото, до което рано или късно опира всяка mommy-bloger-ка и което е хем част от ежедневието ни на майки на малки деца, хем една такава малко… ъм… абе, чудиш се какво ли ще си помислят хората, че сега съвсем си изкукала и си нямаш друга работа. Но аз лично не познавам майка, която да не е прекарала поне няколко часа, браузвайки нета за съвети как да научи детето си да ползва гърнето/тоалетната, за да може да се отърве най-после от досадните (и скъпи) памперси. Така че, срам не срам, реших да споделя:
Миши енд дъ поти трейнинг експириънс
(а сега моля читателите, които нямат малки деца, да затворят този прозорец. thankyouverymuch.)
Тук следва да уточня че от раждането докъм 12-13-месечна възраст Михаела беше с памучни пелени. За съжаление, когато дойде време да ъпгрейднем към по-голям размер, се оказа, че от нашата марка няма внесени кавъри (гащичките, които се слагат върху памучната пелена, за да не пропуска), а другите ми се сториха прекалено голяма инвестиция, за да купувам тепърва на едногодишна госпожица. Та скръбно преминахме на памперси – някакъв компромис между безумно скъпите био-еко-памперси на Виона и ужасните, бъкани с химикали, на you-name-them. Избрахме no-name памперси, на прилична цена, на опаковката на които пише, че не съдържат избелители и парфюми и отвън са хартия, а не найлон. Дотук добре.
У дома се прилагаше ЕБХ (или естествена бебешка хигиена) откакто Михаела навърщи 1.5 месеца и установихме, че това много й помага срешу запека, от който страдаше. Когато започна да седи стабилно (8-9 мес.), започнах да я слагам на гърне 1-2 пъти дневно, където тя чинно депозираше, каквото имаше за депозиране През останалото време беше с пелени, а после с памперс. Такова нещо като наакани пелени/памперси не бях виждала, чак докато не стана на 17-18 мес. някъде и изведнъж по неведоми причини отказа да ака в гърнето. Пишкаше, седеше, гледаше телевизия, не протестираше, но акото отиваше в памперса. Блях. Както и да е
В един момент започнах да се чудя кога ще го махаме все пак тоя памперс, голяма досада, трябва да търчиш до магазина, като свършат, даваш едни грешни пари, ако излезеш и ги забравиш, горко ти… Почудих се малко какво означава прочутата фраза “когато станат готови” и как, аджеба, аз ще разбера, че е готова? И мен да не би да са ме гледали с пелени до детската градина? Нали помните онези тензухените, дето се сгъваха на триъгълници и квадрати и се перяха от сутрин до вечер. Никой не ме е повивал до 3-годишна, нито пък до 2. И нали децата сега уж са акселератчета, каква е логиката да ходят като бебета до предучилищната? Ей такива неща си мислих, но не стигнах до никакви категорични изводи или планове, просто реших да се пробвам и да видя какво ще стане. (На мен цялото родителство ми е такова.)
Стана април – малко хладно. Стана май – твърде променливо, за да я оставя да митка чисто гола. Обаче дойдоха юнските жеги и един ден просто реших, че часът е настъпил. Обясних й сутринта, че вече е голямо момиче и няма да ходи с памперс, а с гащи, и че трябва да ми казва, когато има пиш, защото иначе ще се намокри. Тя ме погледа умно и потеглихме. Първото й дело за деня беше да препикае кварталното кафе в парка, където обаче ние сме си като у дома, така че не ми беше свръх-неудобно. Даже си почистихме сами. Никога няма да забравя изумлението й, докато стоеше застинала в локвичката и не смееше да помръдне. След това целия ден нямаше повече инциденти. Аз я питах от време на време “има ли пиш?” и тя ми отговаряше с “да” или “не”. На следващия ден я гледа П. и случката в кафето се е повторила Но всъщност, няма кой знае какво за споделяне. Научих се да й имам доверие и да не я събличам по сто пъти на ден, когато ми казва, че не й се пишка. Обикновено сама идва да си каже, но ако се заиграе, просто я наблюдавам и познавам на 99%. За да съм спокойна, я обличам само с рокли, или направо я оставям само по гащи. Ако видите едно бебе, босо и голо, по гащи на Снупита, тя е Нощният памперс е сух вече от една седмица, затова й поръчах тренировъчни гащички от БамбиноМио, за да го махаме и него. Все пак гледам да не се налива с течности точно преди лягане. Допълнителен бонус – започна да си казва и за акото, макар че го използва като претекст да не си ляга навреме и да зяпа Мери Попинз, чучната на гърнето пред компютъра. Вчера ходихме на “поход” чаааак до центъра, с градски транспорт, и й сложих памперс, защото се тревожех какво ще стане, ако реши, че й се пишка в автобуса. Поради бурята се приютихме в една пицария, където тя се изпишка в тоалетната, и си я прибрах у дома със сух памперс. Новата й приятелка (н)Ането й донесе The Potty Training Book от серията Dora the Explorer и сега това е голям хит у дома.
Та така. Не знам дали този постинг е много полезен за родители, всъщност. Михаела просто е “лесна” в това отношение, винаги е била. Научи се да заспива сама много рано, научи се да спи по цяла нощ на 10 мес., отби се сама, аз просто винаги съм следвала някакви може би едва доловими знаци от нейна страна. Определено не е моя заслугата. В този смисъл може и да е била готова. Вероятно ЕБХ и памучните пелени също са изиграли своята роля – познавам родители, успели да махнат пелените, преди бебето да навърши годинка, но аз на такива геройства не бях готова. Искаше ми се да съм сигурна, че ме разбира, когато й обяснявам, и почаках да добие някаква способност за вербална комуникация, така че и двете да можем да се разбираме с думи. Мислех си, че ще е по-трудно, че ще се генерират купища мръсно пране и т.н. – нещата, които обикновено спират родителите, защото с памперсите всичко е чисто и удобно. Но се оказа easy-peasy
