Колко е хубаво да събудиш усмихнато тригодишно, рошаво, сгушено, миришещо на “други места”… и докато го обличаш, да му пееш… една чудесна песничка//щурче ми подари (2)… и то да ти припява… and all is good.
***
- Мамо, а бебето родило ли се е вече?
- Не, още не. Много е мъничко още. Трябва да порасне и като ми стане голям коремът, тогава ще се роди.
- Аз искам… Не! Аз съм си поръчала сестричка. Ама искам и братче.
Татко й надава ухо:
- Какво, какво?
- Ние с мама си разговаряме!
***
