снимките на средновековна кал и малки квартални сметища вече не трогват окото двайсет години по-късно. въпреки това преди няколко месеца тъкмо бях решила да документирам едно такова, и открих, че са го вдигнали рано същата сутрин. дотук добре. поляната изглеждаше изненадващо подредена без разхвърляните части от стари фотьойли.
в това време видях насреща ми да ситни една баба, носеща кофа от онези тенекиените, от която стърчеше стрък целина и прочие битови отпадъци. беше се засилила към жълтата кофа на булекопак за “хартия, пластмаса, метал” и понеже се движеше като в забавен каданс, имах много време да обмисля дали да й кажа, че тази кофа не е за такива отпадъци. не знам защо ме достраша и не го направих и още съжалявам.
а ето така правят другарите германци. начинът, по който си изхвърлят боклука, ме кара да се чувствам неестествено homesick. мда.
апропо, някой знае ли къде мога да си занеса батериите, за да не ги изхвърлям при общите отпадъци? принципно ползваме зареждащи се батерии, но тука се мотаят едни от незапомнени времена, искам да ги разкарам, преди детето да ги докопа, а не знам къде.
апропо 2, благодаря на всички за милите коментари, на които не успявам да отговоря. keep ‘em coming, много ме радват.
ъпдейт по въпроса с батериите /пиша го, защото може би още някой се чуди/ – в София ги приемат в БИОМАГ на площад “Журналист”, а в Германос приемат онези обикновените АА. /бг-мамма наистина знае всичко 
/
