Което аз ще направя с удоволствие, защото всеки повод е добър to count one’s blessings, aко ме разбирате.
1. Сладолед
Поне 5 от 15-те кг, които качих, докато бях бременна, се дължаха на чист сметанов сладолед. Понеже от доста време бойкотирам Нестле, имах удоволствието да открия, че Дарко правят съвсем приличен сладолед. Което си e ъндърстейтмънт, де. Особено новата им серия “Ескимо” по нищо не отстъпва на “Бос”, според мен дори е по-добра. Лично мнение.
В Германия обичах “Магнум”, снимката вляво е една от старите им реклами. Мацката покъртително прилича на най-добрата ми приятелка и всеки път, като я видя, много ме радва
2. Йога
Занемарих си практиката, когато забременях, но сериозно планирам да си я възобновя до десетина дни. Вдясно е любимата ми асана (Vrksasana) – “дърво”.
Обичам начина, по който уроците в йогата се траспонират в истинския живот и проговарят на толкова много нива. Или както казва(ше) the lateSri K. Pattabhi Jois “Practice and All is Coming”…
(Всъщност не знам това дали се класира за “не-важно”, но както и да е.)
5. Миризмата на чисти чаршафи, съхнали на слънце (която е различна през зимата и лятото)
6. Докторски сериали. Сериозно увредена съм. Гледам всичко, дори съвсем бегло да има нещо общо с медицината – Грей’с, Д-р Хаус, РеДженезис. Напоследък съм на психовълна. Комбинира се чудесно с точка 4.
Както изобщо не става ясно от това стихотворение, онзи ден черпих едни бездомници с цигари в градинката на “Седмочисленици”. Люлях Марулката на люлката и ги гледах как си искаха цигари от минувачите, но никой не им даде. От мен не се сетиха да поискат – млада майка с бебе. Аз имах обаче, извадих половината от кутията и им ги подадох. Едни баби ме изгледаха изумено и възмутено, докато слагах Марулята в количката, за да си вървим.
***
М. като види куче, и започва да размахва ръце и крака и да крещи, фалцетно. Много ги харесва. I am a cat person. Към кучетата съм по-скоро безразлична до респектирана, но при вида на малки животни от какъвто и да е биологичен вид, се размазвам. Пред блока (около кофите) се навъртат 6 малки кученца, може би на около месец. Като мине някой, му се мотаят в краката, ако спре да им се порадва. После сядат по платното и гледат жално как отминава.
Купихме им кренвирши, но голямото куче изяде половината, защото малко се страхувам от него и трябваше да жертвам от общата порция, за да не ни закача. То не изглеждаше много гладно, но ги изяде, сякаш му се полагат.
***
Марулката като се види на десктопа на компютъра и много се впечатлява от себе си. Сочи снимката и вика “ъ!”
***
Преди известно време смениха бусчетата на маршрутка 6-ца с нови, на които плъзгащата врата им се отваря автоматично. Много се зарадвах, защото можех лесно да качвам и свалям количката, дори да съм сама, и да ходим до центъра. Хората обаче не се научиха, че не трябва да бутат и дърпат вратите, защото им се разваля механизЪмът (имаше си табелки и предупреждения, ама кой да чете). Преди няколко дни видях, че новите врати са занитени и сега се влиза отпред през тясната врата, където има и прагче. Гадост.
***
Пуснаха метрото от Младост-1 до стадион “Васил Левски”. От нас до първата спирка на метрото се стига с автобус, откриха специална линия. В началото автобусите бяха нови (или добре запазени втора ръка от Германия) – с рампа за (инвалидни и детски) колички, ниски, с широки врати. Супер!
След няколко дни обаче все по-често започнаха да пускат раздрънкани стари Икаруси с по три стъпала и тесни врати. Ако на спирката няма кой да ми помогне, трябва да изчакам следващ автобус, за да се кача с детето.
***
На всяка станция на метрото има съответните асансьори. В Младост-1 обаче не работят. Не на всички стълби има рампа. Ние сме лесни, Марулята има една лятна количка тип чадър и 10-те килограма все някак успявам да ги кача по стълбите. Какво правят обаче хората, на които им се налага да ползват инвалидна количка. Хм?
***
Снощи бяхме двете на откриването на Майските празници на “ГЛОСИ”. Забравила съм как се прави small-talk, чувствах се малко неадекватна. Забравила съм как се чете на микрофон, не направих eye contact с публиката, не се получи добре, много дървено. Дребната много се закача с всички, крещя, по едно време й се доспа и се наложи да излезем, за да не пречим. Нищо не чух и не успях да се запозная с никого, а ми се искаше. На нея много й харесва да ходи на такива места, страшно е общителна, дава на всички да я разнасят, не се плаши.
***
Цензурирам си блога. Сигурно трябва да си водя дневник, обаче нямам време да пиша на ръка.
Тъпо е, когато се улавям, че си цензурирам и поезията. Имало някакви думи, дето не ми “отивали”. Пфт.
***
Давам си сметка, че цял живот съм се чувствала uncool… Сякаш малко не ми достига, за да съм истински готина и готините деца да си играят с мен…
***
Бях си наумила нещо, че ще стане, ама не стана. Жалко, щеше много да ми улесни живота.
Ето какво се чува малко след 20 ч. по бТВ от силиконовите устни на Мара Отварачката: “Ти си на 18 години, може да си малко по-секси, прическата нещо… като цяло говоря, като цяло визията ти не е много така, провокативна спрямо мъжете, а това е нещо, което е много важно за една жена, която иска да стигне до голямата сцена. Моят глас е “не”.”
Сега да не решите, че момичето е някакъв тиранозавър. Нищо подобно, абсолютно миловидно момиче, което пее съвсем прилично (макар и по моите съвсем немеродавни критерии). Чудя се дали изобщо да започна да обяснявам по колко много начини това е вредно, грозно и изумително тъпо изказване… Напомни ми този скорошен пост на Петя.
И ми е много, много тъжно. Apart from that се чудя не можаха ли да намерят някого по-малко дразнещ от кака ви Мара да краси журито? На този фон дори Глория и Есил от миналите сезони бяха напълно приемливо присъствие.
A Midwest morning
October snowfall
She packed her Chevrolet
And she brushed the fear away
She’s got a great big dream
And a history of playing small
And everybody seems to think
She’ll be back before Christmas day
She hit that highway
With every ounce of faith she could summon
When courage finally comes
You never see it coming
Right outta nowhere
You open your heart
And that changes everything
You’re going somewhere
And all you need to know
Is that you’re free to go
A summer night
The soft smell of seashore
All the deadheads dancing
Out on the beach
He’s got a ten-year tan
And his own little junk store
He says, some people got a lot to prove
And that’s the way I used to be
Now I’m just an old hippie
With a half a dozen PhDs
Some choices hold you down
Some chances set you free
Right outta nowhere
You open your heart
And let go of everything
You’re going somewhere
And all you need to know
Is that you’re free to go
Dream and the way will be clear
Pray and the angels will hear
Leap and the net will appear
Right outta nowhere
You open your heart
And believe in everything
You’re going somewhere
And all you need to know
Is that you’re free
Right outta nowhere
You open your heart
And have faith in everything
You’re going somewhere
And all you need to know
Is that you’re free to go
Добре започна…
Михаела спа дълбоко на леглото на брат ми и не трепна от пукотевицата. Сега се разхожда с татко си, а аз пия кафе и слушам музика. Получих нов телефон, който всъщност е старият телефон на брат ми, но пак е сто пъти по-хубав от моя, който в обозримо бъдеще ще издъхне от старост. Единственият проблем е, че съм си запаметявала контактите на телефона, а не на сим-картата и сега ще падне едно преписване…
1. Какво направихте през 2008-ма, което не сте правили никога преди? – Родих дете. Станах майка.
2. Спазихте ли своите минало-новогодишни обещания? Обещахте ли си нещо за тази година? – Отдавна не давам новогодишни обещания, защото “пътят към ада…” и така нататък.
3. На някой ваш близък да му се е родило дете? – Да, много деца се родиха през изминалата година, май има бейби-бум.
4. Има ли ваш близък, който е починал през годината? – През декември почина братът на дядо ми, но никога не сме били особено близки. Дано оттатък ветровете му да са попътни.
5. Кои държави посетихте? Кои интересни места? – Не съм напускала България тази година.
6. Какво ви се иска да имате през 2009-та, което нямахте през 2008-ма? – Кураж да си взема изпита за зачисляване на специалност; финансова стабилност; достатъчно headspace, за да пиша отново поезия.
7. Какви дати от 2008-ма ще останат „гравирани” в паметта ви и защо? – 07.01. – видяхме сърчице на видеозона, 13.08. – рожденият ден на Михаела, избран от татко й, защото числото на живота й е 22, а това означавало “космически разум”.
9. Кой беше най-големият ви провал? – Провали нямаше. Може би мъничко ми е мъчно, че не родих естествено, но направих своя избор съзнателно и нямам навика да страдам за приключили неща.
10. Страдахте ли от някаква болест или нараняване? – Не.
11. Кое беше най-хубавото нещо, което си купихте? – Една шапка.
12. Къде отидоха най-много от парите ви? – В подготовка за посрещането на малкия човек.
13. За какво се ентусиазирахте/развълнувахте най-силно? – Иска ли питане
14. Коя песен винаги ще ви напомня за 2008-ма? – Nothing Else Matters на Metallica – въпреки че е старо парче. П. имаше навика да я свири на китара посред нощ на бременния ми корем
15. В сравнение с предишната година (2007-ма), през тази вие сте:
- По-възрастен или по-мъдър? – Да не казвам голяма дума, но определено се чувствам по-уравновесена и в мир със себе си, което ме кара да си мисля, че съм помърдяла поне едно микронче.
- По-слаб или по-дебел? – Бях млад хипопотам, но си влязох в старите дънки три седмици след раждането. Същата съм си.
- По-богат или по-беден? – Ако си говорим за финанси, реално имаме повече пари, но и повече разходи. Съотношението не се е променило особено. Ако си говорим за дух – би било катастрофално, ако не бях по-богата. И съм.
16. Какво ви се иска да бяхте правили повече? – Да бях чела повече, докато бях бременна и имах много свободно време. Да бях учила повече най-различни неща. История, например. Да не бях прекъсвала заниманията с йога.
17. Какво ви се иска да бяхте правили по-малко? – Да бях гледала по-малко глупотевини по телевизията.
18. Как прекарахте Коледа? – В семеен кръг, без много зор и висене в кухнята, лежерно. Както всяка година, на Бъдни вечер бяхме при моите родители, а на Коледа при родителите на П.
19. Влюбихте ли се през 2008-ма? – Да – пак и пак.
20. Обичате ли/харесвате ли някого, когото не обичахте/харесвахте миналата година по това време? – Не. Обикновено съм доста категорична в преценките за хората и трудно си променям първоначалното мнение.
21. Има ли човек, когото не харесвате/не обичате сега, за разлика от по същото време миналата година? – Има. Понякога хората се разминават по странни начини…
22. Коя беше любимата ви телевизионна програма? – Повечето телевизии ме дразнят, но с отдаденост гледам медицински сериали: Grey’s Anatomy, Private Practice, House M.D., Regenesis.
26. Какво искахте и получихте? – Здраво дете, за което благодаря от цялото си сърце на когото трябва. По-хубаво място за живеене.
27. Какво искахте и не получихте? – Добър фотоапарат. И някои други по-абстрактни неща… но тях човек трябва сам да си ги изработи, не може да ги поръча на дядо Коледа.
28. Какво правихте на рождения си ден и на колко годни сте сега? – Чаках П. да се върне от Италия. На 27.
29. Какво е това нещо, което ако го бяхте имали, щеше да направи годината ви много по-удовлетворяваща? – Изкушавам се пак да кажа “финансова стабилност”, но не съм сигурна, че щеше да направи годината много по-удовлетворяваща. По-скоро щеше да ми даде по-голямо спокойствие и да ми освободи капацитет да си насоча усилията в други посоки.
30. Какво ви помогна да запазите „разсъдъка си”? – Еклесиаст 3-та глава, знанието, че “и това ще отмине”. На Марулята усмивката. Но не ми се е налагало много да го пазя (разсъдъка си) – беше хубава година.
31. Коя публична/известна фигура, беше важна за вас? – Много се натъжих, когато научих, че е починал Вили Казасян, дълго време ми се струваше много нереално. Радвах се на бебетата на Брад Пит и Анджелина Джоли. Но истински важен беше единствено Барак Обама.
32. Кое политическо събитие ви развълнува най-много? – Президентските избори в САЩ. Иначе това, дето се случва на родна почва, ме шокира и ядосва редовно, но то едно ли е…
33. Кой ви липсваше? – Приятели, с които нямах възможност да контактувам толкова интензивно, колкото ми се искаше. Берлин.
34. Кой беше най-добрият/интересният човек, когото срещнахте? – Ива Драганова от “Естествено“. И другите момичета са страхотни, но с нея просто си клик-нахме от първия миг. Овнешка му работа
35. Споделете един „урок за живота”, който научихте през изминалата година. – Нищо конкретно, просто да се наслаждавам на живота, което е и новогодишното ми пожелание за всички вас… Om Mani Padme Hum…
1. Сладолед 
2. Йога
– Грей’с, Д-р Хаус, РеДженезис. Напоследък съм на психо вълна. Комбинира се чудесно с точка 4.
