намерено


да ползваш интернет е все едно да ходиш по улицата, непрекъснато минаваш покрай някакви неща, на някои обръщаш внимание, на други не, а трети решаваш да подминеш, но в последния момент нещо те спира и все пак се обръщаш към тях. понякога си заслужават, друг път – не. ето някои от моите находки през последните дни:

  • A low impact woodland home, хобитска къща, сиреч. не ми се обяснява, то там си пише, пък и милена се е разпростряла по въпроса. пък на милена й имам доверие 🙂
  • ще вляза в съня ти боса. е, не, не са моите крака… за жалост… но си заслужават нарушенията в сърдечния ритъм, които любителите на актова фотография ще получат при вида им. по принцип не обичам фото култ, обичам фото форум, но този път ще направя изключение.
  • списък от 100 неща, които мога да правя, докато се самозалъгвам, че имам собствен живот и стигна до фактологията на собствен живот. едва ли. имам толкова МНОГО работа!
  • Why People Believe Americans Are Stupid… мисля, че НЯМА какво да добява. не пращи от политическа коректност, ама не съм аз виновна, че не знаят къде е Франция, нали така… и не само… твърде тъжно, всъщност.
  • същата работа, само че тук в аудио вариант. клише до клишето. претенция за постмодернизъм. потрес. не ми се пише.
  • Страстите Христови vs. Последното изкушение на Христос. последното е по книгата на Казадзакис. демек, Гибсън vs. Скорсезе. Скорсезе уинс, мен ако питате. Страстите ги изгледах почти безстрастно, пак милена е права, че насилието беше толкова преекспонирано, чак превърнато в самоцел. преценете сами.

… нещо напоследък съм на такава вълна… днес отидох в невски, малко преди залез, слънцето вече падаше ниско, но топлеше, бабите с плетените покривки бяха накацали около храма, чуваше се главно руска реч, а вътре… не мога да кажа коя от софийските църкви ми е любима, но най-много ме успокоява невски… заради пространството, може би… можеш да се изгубиш задълго между купола и мраморната настилка… просто да си седиш, докато забият камбаните, плътно, наситено, като самият живот…

… в края на нашата улица се намира църкавата „Св. Параскева“… една ротонда, в която още не съм влизала, но която нощем, осветена от индиректна светлина, излъчва нечовешки мир и уют… като гигантска гъба… иска ти се да се подслониш под чадърчетата й… просто да поседиш, да помълчиш, да бъдеш по-малко „аз“ и повече нещо без име…


снимката е оттук. не открих името на фотографа, някой път ще я снимам сама. и нощем.

толкова. само отметки в бележника. нямам цигари.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s