on a sunday morning

бях забравила колко е хубаво да станеш в неделя, да отидеш до кварталната кръчма за цигари, да седнеш в кварталното кафене, където освен теб, малко преди обяд няма никого, да изпушиш първата цигара за деня с първото кафене, да помълчиш, да слушаш рок радио, да поискаш вестника на момчето от бара, да помълчиш още малко, да не мислиш за нищо, а навън да е хладно и светло… a brand new day, my brand new life… после да се прибереш у дома, да дадеш всички останали пари на жената, която рови в кофата за боклук, води три бездомни кучета и им казва „маме“ и да ти каже, Бог да те благослови, и ти да си помислиш, да, наистина, поне с Него отношенията ти май са съвсем наред… 🙂 а вчера беше Богоявление и вчера имаше имен ден и може би нещо се е променило, не много, съвсем малко, но доловимо…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s