абстиненция

чудя се дали може да ме убие? абстиненцията от човешко докосване. да ме гушкат, да ми дават аз да гушкам. често и по много. сигурно наште са ме объркали, докато съм била малка. д-р Спок, авторитарно възпитание, алабализми. имиджът ми изисква никога да не казвам подобни неща, но се чувствам самотна. адски. freakin’ lonely. не, че няма хора наоколо. просто няма някого, в когото да се завра. имиджът ми изисква също така да съм си самодостатъчна. само че за кой ли път установявам, че не съм. цялото ми тяло се е изопнало в очакване някой да го докосне. толкова, че чак боли. някой да протегне ръка и да ме придърпа. някой да си легне до мен и да ме държи. някой да ме погали по косата. да ме хване за ръка по улицата. чувствам се като бомба със закъснител, която ей сега ще гръмне. не знам къде да се дяна с всичката тази неизползвана енергия, която иначе изливам върху хората, които са ми близки. не знам как попаднах в това вакуумирано пространство. сигурно е урок, един от многото по дългия път към вътрешната свобода. но точно сега никаква свобода не искам. искам си дрогата. не искам да спя с плюшена играчка. искам друго човешко тяло. топло, живо и дишащо, искам да чувам ударите на сърцето му, искам КОЖА. ръце. бенки и бръчици. или поне коте.

Johnny Cash – Hurt

Ритуали

С теб да се завивам
нощем.
Плътно да се слепвам
с кожа върху кожа.
Да се просмуквам
под клепачите.
Като шал
да те завързвам
около шията си,
удушавайки
на светлото
въпросите.

Обърни се.

С мен да се завиеш.

Тъмно е. Няма никой да ни види.

Advertisements

One thought on “абстиненция

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s