Мария и други природни стихии

С позволението на Мишката ви предоставям есето/речта й по представянето на книгата ми. Утре ще приложа (доста размазан) снимков материал и лични възхищения, но сега нямам сила. Затова останете с Мария. Защото аз я обичам.

Това беше любов от пръв поглед. Щом видя военния свещеник, Йосарян веднага се влюби лудо в него.

Първо я бях чела в интернет, после видях Бояна на живо и тя ме очарова. Няколко дни по-късно имах честта заедно с нея да понеса удара от външния вид на книгата „Така ми е”. Мисля, че го понесохме достойно, оцеляхме и свикнахме. После тя ме покани аз да я представя и ми я изпрати.

Онази досадна отличничка, която аз бях от първи до осми клас, веднага се събуди. Прочетох книгата от край до край и написах първата си реч. Много хубава стана. Ако някой проявява интерес, случайно имам около 20 копия и мога да ви я предоставя.

Там аргументирано и ясно обяснявам защо „Така ми е” е ценна и удоволствена книга, какви теми засяга и защо е изключително важно да си я купите и да я имате. Защото тя е чудесна.

Но тука започва завръзката значи.

Пратих въпросната реч на моя приятел, пратих му и книгата. Той ги прочете, после мълча достатъчно дълго, за да се почувствам изнервена (отличничката в мен се приготви да ревне). И той ми каза: Ти сигурна ли си, че това се отнася за „Така ми е”?

Ти си писала, че това е щастлива и жизнерадостна книга, препълнена със слънце и ярки цветове, и с поне 4 дози домашна лютеница вътре. Аз я прочетох и според мен това е интровертна, приглушена, синкава книга за отминаващото време, което никой не може да задържи или да върне назад.

Аз първо се засегнах, но после се замислих и разбрах нещо много важно за книгата на Бояна, и сега ще ви го кажа, за да ви спестя времето за мислене.

„Така ми е” не е една книга. Това са поне три стихосбирки, и ако я четете хронологично, текстът ще е съвсем различен, отколкото ако четете по друга схема (например 4-4-2). Което ми разкри, че „Така ми е” много прилича на „Игра на дама” на Хулио Кортасар, но е по-хубава от нея, защото е малко по-кратка.

И като продължих да си мисля за книгата на Бояна, аз се осмелих да направя едно обобщение, защото напоследък прочетох доста стихосбирки и едни от тях ми харесаха много, а другите ми бяха ужасни, и ми се иска да си отговоря на въпроса защо.

Според мен „Така ми е” е част от една тенденция от последните години, която аз наричам за себе си постстаромодна поезия. Тя е старомодна, защото в нея се допуска употребата на препинателни знаци, снизходително се приема използването на мерена реч и не е осъдително да се формулират свързани изречения и свързани, логични текстове като цяло.

Като старомодна може да се приеме и тематиката на тези текстове. В тях се говори за обикновени житейски неща – любов, смърт, пътуване. В нея се налага усещането за осезаемост и предметност на поетичния свят. Успокоението и удовлетворението се откриват в дейности като готвене, четене, пушене на цигари, хващане на плетки и други подобни прозаични занимания.

В постстаромодната поезия липсват самоцелно извадени на показ разложени вътрешни органи, секреции и екскременти. В тази поезия не се извършват и осъдителни вивисекции на езика – като анатомичен орган и като вид човешка дейност.

Постстаромодната поезия е съвременна, защото е талантлива, фина, оригинална, с уважение към езика и към читателя, с интерес към живота и наслада от съучастието с него. Тя се опира на познания от различни области на човешкото знание и култура, но е приложна, икономична, недемонстративна. Когато на постстаромодната литература й се присмиват, тя се смее на себе си най-много, защото си знае цената и хич не й пука.

Книгата на Бояна Петкова ми е точно такава – мило и добронамерено четиво, в което се говори за мен. Аз я чета слънчева, здравомислеща. Аз я чета, защото тя говори така, все едно е познавала баба ми. Моята баба много ме обичаше. Мисля, че ако беше жива и можеше да види колко хубав син имам, би била много щастлива и много щеше да го обича също. Баба ми много ми липсва.

Любимите ми стихотворения от „Така ми е” са „Шал”, „В света на малките залци”, „Видовете памет”, „Така ми е”. Много ми хареса представата, че хората биха могли да си разменят очите, и да погледнат света през очите на някой друг.

Мисля, че смисълът на поезията е точно този – тя ни дава възможност да погледнем към себе си с друг поглед.

В „Така ми е” аз виждам моя личен свят, и то по начин, който много ми харесва. Това е книга, която ми помага да се харесвам и да се обичам.

И не ми трябва нищо друго.

– Мария Донева
Междувременно тази реч породи ужасни разправии във форумната литературна периодика. Особено твърде смелото сравнение с „Игра на дама“ заседна леко на някои субекти, оперирани от чувство за хумор и усет за (само-)ирония. Тук искам само да кажа, че независимо от силните думи на М., аз съм си аз – имам хубава усмивка. И толкова 🙂

Advertisements

4 thoughts on “Мария и други природни стихии

  1. Съчетанието от двете ви… ами… подоризам, че ще ми трябват много многоточия, за да го кажа смислено, но да речем, че ме докарахте до състояние тип „чеширски котарак“ – от мен остана само усмивката:)))

  2. Елена, този коментар ме накара да напиша днешния текст. Благодаря ти. Иначе не е ясно щях ли изобщо някога да го напиша. А беше важно.

  3. Pingback: 2012 Jazz Recap | a beautiful place to get lost

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s