Цветно и в картинки


Хубаво беше! Много…
Виждах хората, които обичам и в мен се разливаше една топлина… Бях ужасно щастлива! Човек не може да е щастлив по този интензивен начин много дълго, мисля, защото няма да му стигнат силите…

Всички сияеха. Мария и Марияна казаха толкова хубави думи за мен, че се чудех дали наистина за мен говорят или нещо са се объркали – както в речта на Мишката. Когато Марияна прочете „татко„, почти цялата зала се разплака, даже на мадам Несторова до мене започна да й се размазва спиралата. А тя все пак е обръгнала на всякакво четене, пък и рокописа беше чела. В този момент се почувствах много специална. Казах си, че никакви литературни лаври не ми трябват, ако с думите си мога да направя това, значи си заслужава да пиша. Ако мога да докосна не само нечий мозък със сложно завъртяно словосъчетаниe, а мога да докосна сърца с един толкова простичък всъщност текст.


(снимките са courtesy of Бистрето, понеже мойто майче не знае как да постигне фокус с нашия апарат)

Тук виждаме, значи, Соня Несторова как бърше една сълзичка. Аз до нея. До мен е Мила Ламбовска, с която всъщност имахме обща премиера, а до нея е литературният критик Борис Минков, който отегчи публиката до степен на вледеняване. Пу пу, да не те представя критик. А до него е Мишето.

Роклето и обувките си ги бях купила специално и П. каза, че приличам на сицилианска (според мен)/корсиканска (според него) вдовица, която придружава ковчега на покойния си съпруг-мафиот към гробищата и вече тайно се озърта кой ще е следващият. Само тъмните очила ми липсваха. Ама (пазарно отклонение), знаете ли колко е трудно да си намеря нещо подходящо за носене? В момента е плъзнала бежовата мода – аз като облека бежово, бяло или розово и съвсем губя цвят, просто се сливам с дрехите. Другата крайност са рокличките с психеделични мотиви в стил 60-те, които си противоречат с добрия ми вкус. И то не остава много, което хем да ми стои, хем да контрастира, хем да не причинява епилептични пристъпи на гледане.

Като стана дума за епилептични пристъпи, много бях щастлива, че седях с гръб към разпнатото даун-че на стената. За съжаление публиката нямаше този късмет:

Това е олицетворение на любимия ми термин „соцготика“.

А тук сме двете с Мила b&w.

Благодаря ви, защото този празник нямаше да е празник без вас. Думите нищо не означават, ако няма кой да ги чуе…

Обичам ви!

Advertisements

4 thoughts on “Цветно и в картинки

  1. Мен лично книжката ме Разтърси. Като малкото неща, за които човек си казва „толкова е хубаво, че ми се иска аз да съм го измислил“.
    Отделен въпрос е, че и самата Бояна ме разтърси, ама така, че ми идва да й кажа „Яна, обичам те!“… което е абсурдно, защото всъщност дори не я познавам.
    Миа

  2. Осъзнах на какво са били подложени хората срещу нас чак сега… Това нещо зад гърбовете ни е наистина страховито.
    А Бояна е прекрасна и… то няма какво да го говорим, по-добре да си го преживяваме. Със съзнанието какви сме късметливи.

  3. 🙂 изглежда малко стряскащо в тази ‘висока ложа’, но сте така естествено хубави
    А стиховете четох пак с удоволствие, и си припомних знаковия за мен – Не ми е чудно…Така ми е
    Все така да ти е, Бояна!

    Марта

    😉

  4. Завиждам на всички, които са успели да отидат и да те видят – и почувстват – на място и истинска, не само виртуално и косвено. От снимките изглеждаш светла и хубава.

    Радвам се, че е било толкова хубаво, дано по-често ти се налага да търсиш сили, за да понесеш, понеже си щастлива.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s