Разчупване на ледовете

Не знам откъде да започна да разплитам кълбото на натрупалите се мълчания…

Вече не познавам себе си. И когато сутрин се срещна в огледалото с някаква нова версия на „мен“, тя отново е мъничко друга, още преди да успея да свикна с нея напълно. Това ме прави дебнеща, мълчалива, дистанцирана и напрегната. Липсват ми стройни теории за естеството на нещата. За толкова много години не успях да създам ефективна Утопия, в която да се чувствам на място… и се отказах.

За кураж препрочитам молитвата на Св. Франциск Асизки и 3-та глава на Еклесиаст.

Just breathe 🙂

Advertisements

3 thoughts on “Разчупване на ледовете

  1. Защо ти е Утопия?
    Попаднах на блога случайно. Има страхотни неща:) Ще се зачета по-подробно след едно предстоящо пътуване.
    Мисля си, че в целия мърляв, отнесен, агресивен и т.н. свят трябва да се грижим и за „прашинките“, които ни създават уют, за онези нещица, думи, спомени, дори привидности, които ни крепят, а понякога ни помагат „да се изгубим“ за известно време. После се връщаме и така:)

  2. Здравей, Яна 🙂

    В интерес на истината, Утопия не ми трябва никак. Просто някога съм си мислела, че ми трябва. А човек трудно се обелва от навиците си… И освен това в Утопиаленд се живее по-лесно, отколкото в Истинския Живот, това е цената, която си плащаме. Някоя и друга тревога в повече, някоя и друга несигурност, няма как. Някоя и друга сменена кожа и pantha rei.

    Добре дошла 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s