У дзи*

Понякога
дъхът ми
си свлича сетивата
и тръгва да пътува
бос,
но не на Изток,
а навътре.

–––––––––-
*У дзи – Великата пустота

Но много повече ми се иска да ви покажа стихът на Левена, от който тръгна всичко:

У дзи*

Хиляди мили оцветиха очите ми
екзотично.
Кръстих лявото Север.
Дясното – Ин.
Така
плачат хармонично.
В петък,
когато разбирам китайски,
малки крачета на гълъб
рисуват йероглифи
по пясъка.
Водата
разчита следите им –
покрив на къщичка,
вярна посока,
нямане.

––––-
*Безпределна празнота

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s