Лека нощ, да спиш в кош

Снощи си легнах в 20:40. Сложих си будилник, за да гледам Alias в 23 ч., ама като се раззвъня, просто го изключих и продължих да спинкам. Сутринта се размърдахме към 7, за да изпратя Пух в командировка, в 10 отидох (по домашни дрехи) да се запася с нещо за хапване и към 11 пак заспах. И така – до 3 следобед. Добре, че докторът ми е готин и съм в болнични, иначе не знам как бих се справила в клиниката.

По БНТ в момента дават „Одисеята на живота“ – показват вътреутробни снимки (е, компютърна анимация) на бебета, а довечера че ще дават „Маймуни през зимата„.

Видяхте ли бебето в сайдбар-а колко е смешно, тлъстичко такова. Аз си го гледам, сякаш е истинското и от време на време казвам на Пух: „Ела, ела да видиш какво прави.“ Той си знае, че съм люха. Притеснявам се, защото следващият преглед е чак след месец, а като виден контрол-фрийк искам непрекъснато да знам какво е това, дето се случва там в тялото ми и дали всичко е „по план“.

Спомням си като малка колко бях смела. Майка ми непрекъснато се караше на баща ми, че ни подстрекава да правим безрасъдни неща. На 4-годишна възраст прескачах балконите на блока в Ловеч, за да отида у съседите. На 13 редовно плувах толкова навътре в морето, че майка ми стоеше на плажа с бинокъл да ме следи.

Не знам кога съм станала толкова тревожна… Винаги първата ми мисъл е за най-лошото. После си казвам не, не, не, cancel, delete, това не съм си го помислила. И започвам да се пазаря с Господ. Господи, не ме слушай какви ги приказвам, аз съм луда калинка. не ми позволявай да оплескам нещата с глупави мисли. Понеже всъщност вярвам, че с мислите си можем да влияем върху нещата от живота – за добро или лошо. Не знам как го правят позитивно мислещите, дали им идва отвътре или като мен непрекъснато се дебнат.

Не знам дали сте гледали The Secret, може да се дръпне от колибката. Личното ми мнение е, че е доста… досаден 🙂 Обаче работи. Срещнах през лятото един приятел в трамвая – от 300 метра сияе. Той винаги си е бил свежар, това обаче надхвърляше представите ми за допустимо щастие 😉 Питах го какво се е случило, а той каза, че този филм е обърнал живота му. Всичко, което поискал, се случвало, при това без всякакви усложнения. Може би трябва да се опита, с риск да добия подобно дебилна усмивка 😉 Може би е за предпочитане пред постоянния страх, че нещо може да се обърка…

Advertisements

2 thoughts on “Лека нощ, да спиш в кош

  1. Здравей:)
    За 1ви път срещам този филм, но му правиш голяма реклама. Смятам да го изтегля и изгледам при първа възможност; не че знам кога точно ще е това:(
    Ако искаш мнение, според мен по-добре да кичиш „дебилна“ усмивка известно време, отколкото съвсем умно да си изяждаш психиката (понеже и аз го правя де):)) Всичко добро на теб и бебчето!!

  2. яна, искам официално да ти благодаря за препоръката 🙂
    гледах го тази вечер в театъра и въпреки хамериканския маниер, много ми хареса
    сега даже правя копия за приятели, искам да се получи нещо като bookcrossing със cd 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s