„Докато беше бременна с първото си дете, преплува едно езеро нощем в тъмното. Не скочих с нея, а дори не бях бременна. Толкова ме беше страх. Но сестра ми не се плаши истински от нищо. Когато беше бременна с второто си дете, една акушерка я попита дали няма някакви неизказани страхове, че нещо с бебето може да се обърка – например генетични дефекти или усложнения при раждането. Сестра ми отвърна: „Единственият ми страх е, че като порасне, може да стане републиканец.“

~ Елизабет Гилбърт, „Яж, моли се и обичай“

Advertisements

3 thoughts on “

  1. Здравей, Яна ! Чета те от доста време, но не се осмелявам да оставя коментар. Ето, че го правя, разкривам се ;-). Харесват ми темите по които пишеш, радвам се най-много за „малката Зелчица“.

    До колкото разбирам си следвала доста време в чужбина, а сега си в България… това ме успокоява може би, защото след 3 месеца и аз се завръщам 🙂

    Това е, просто исках да дам знак ;о)

  2. Здравей!
    Няма страшно, понякога ще се питая какво изобщо правиш тук, понякога ще си най-щастливият човек на света и ще знаеш, че си е струвало да си дойдеш. Пък и вече в този свят вече нищо не е „завинаги“ 🙂
    Като си дойдеш, с Бистра ще те водим на хубави места 🙂

  3. Сигурно е така. Много неща са объркани в България, но там се чувствам “ у дома „. Радвам се, че не съжаляваш за връщането.

    А за хубавите местенца, ще се радвам да ги открия заедно с вас 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s