Good Times

С две думи, харесва ми да съм бременна. Много. Джаджата в сайдбар-а отчита, че ми остават още 54 дни и нещата стремително вървят към „края“ си. А на мен ми става все по-мъчно, колкото по-малко дни остават. Никога през целия си съзнателен живот не съм се чувствала по-добре. Не просто щастлива, а спокойна, уравновесена, уверена в себе си. Нощем, когато П. си легне до мен и сложи ръка на корема ми, бебка се събужда и започва да шава насам-натам, сякаш се намества. Ние се смеем в тъмното, без да си говорим. Няма друго подобно усещане на близост. Харесва ми да съм кръгла отвсякъде. Изглеждам *уютно*. Казват, че baby blues било усещането, че не можеш да се справиш с отговорността за новопоявилото се бебе, което е напълно зависимо от теб. Без да искам да споря с психолозите, според мен е травмата от раздялата… представям си как ще се вслушвам в себе си и ще чакам да ме ритне, след като се роди… представям си някакво усещане за празнота и ми става мъчно… Може би от леката бременност, онзи ден казвах на П. как искам все да съм си бременна. Или поне повече от природно отредените ни 9 месеца 🙂 Никога повече детето ми няма да е толкова защитено, никога повече няма да мога да го предпазя толкова добре, никога повече няма да съм всичко, от което има нужда, никога повече няма да сме толкова заедно и толкова не-сами… Не и по този начин. 54 дни са толкова малко.

Advertisements

10 thoughts on “Good Times

  1. бременността ми беше прекрасно изживяване! не винаги ми беше лесно, но все пак беше страхотно! много ми липсва сега! искам пак, но никога няма да е същото, вече съм минала през това, усещанията ще са други! 🙂

    наш бебо много обичаше баща му да го гали. винаги се размърдваше в корема ми и винаги се наместваше под ръката на баща си… и сега виждам колко силна връзка са си изградили двамата… странно е и прекрасно… липсва ми коремчето…

  2. Ей, добре дошла и тук 🙂
    На тебе ти е рано още да повтаряш, но когато – да, хем ще е друго, но според мен има нещо, което винаги ще е същото, тази връзка с живота в теб. Не искам отсега да се настройвам, че ще ми липсва, но не мога да се отърва от натрапчивото чувство, че дните неумолимо изтичат…

  3. Добре заварила!
    Верно си ми е раничко! Ще ми се да изчакаме поне да стане на две годинки, ама то това си е божа работа де. Но пък твърдо искам още едно поне…

    Няма отърване от това чувство как тиктака часовника! Последния месец бях голямо чудо – хем исках да се приключва по-бързо и да си гушкам мъника, хем исках винаги да съм бременна…

    Наслаждавй се! На мен ми беше сигурно най-безгрижния възрастен период в живота!

  4. Да, и моите бременности бяха еуфорични и двете. Но радостта да познавам децата си и да са край мен е толкова голяма, че никога не ми е било носталгично по бременните времена. Раждането не е никаква раздяла с бебето, поне не това е идеята, де 🙂 Плюс това сега сигурно си мислиш как ще има поне втори път, тъй че не е толкоз драматично.
    Радвай се, по-хубаво ще става. Пък и идва кърменето 🙂

  5. Е, сигурно след още месец като стане двойна по размери вече съвсем няма да ни свърта и двете (сега не я свърта само нея :))
    А у нас сме три деца, така че си мисля *поне* за второ. Обаче на П. това му е четвърто (той се възпроизвежда щедро :)) и ще бъде въпрос на активна дипломация… ама аз отсега си правя устата. Като взема специалност, примерно 🙂

  6. Дъ мор, дъ мериър… четвърто си е добро постижение. Според мен трябва да се дават медали на такива хора в България и да се поощряват.

  7. То на мъжете не знам да им трябжа поощрение да се възпроизвеждат 😀 Онзи ден се „разбрахме“, яе „ние ще имаме общо шест“, което си беше лапсус, де, ама не ми пречи на мен да се надявам 🙂

  8. При мен бременността още е само в сферата на мечтите, но много харесвам блога ти. Ще попивам опит за времето, когато ще го приложа на практика.
    Приятни оставащи 54 дена и спокойно раждане!

  9. И аз изпитвах подобни чувства,но непосредствено след раждането на Дани. Неусетно, обаче, присъстието извън;) става толкова силно, че всяка носталгия се стопява и си влюбена, напълно „усвоена“ от тази любов:).

    На мен пък сега ми е носталгично за по-бебешкия период на Дани. Като го гледам как щъпурка… Но знам, че ще ми мине, понеже и с Ради беше така:).

  10. Само 54 дни? Въх. Слинга пристигна, но не съм го пратила, щото се местим. Айде, ще бързам, че то бебето дойде!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s