The Business of Being Born in BG

Имам чувството, че трябва да напиша нещо за „избора“ си да родя със секцио, преди да ме емнала въртележката, че после може и мерак да нямам. Понеже екшънът се вихри ето тука, ще копирам диалозите, в които обяснявам мотивацията си. Надявам се, че другите участници нямат против да бъдат цитирани в блога ми – в противен случай да ми се обадят.

***
… никого няма да тръгна да разубеждавам в избора му, особено след като аз самата, макар и с огромно нежелание и съжаление, съм преценила, че в тази държава не желая да поема риска да родя по естествен механизъм. Както в друг момент и в друга държава, живот и здраве, не бих избрала да родя със секцио…

… Но честно казано, мен ме очаква секцио след има-няма седмица и това хич не ме изпълва с ентусиазъм Sick Нито ме е страх от операцията, нито от упойката, нито че щяло да боли (има си начини и след секцио да не боли особено), просто имам чувството, че това не е най-добрият начин да посрещна детето си в света… че ще лиша и двете ни от естествения процес на раждането/прехода, който е колкото физически, толкова и духовен. А в живота периодите на преход са много важни и първият, който поставя основата на всички останали, е именно раждането. Така или иначе, съзнателно съм взела решение за секцио и не се тръшкам, но ми е малко мъчно…
Освен това съм от майките, които вероятно никога няма да кажат с чиста съвест „аз родих“, а винаги ще казвам „роди се“… просто моя си нагласа…

бъръло-бъръло: Ха, това беше и мой основен мотив (и други, де),но не посмях да го напиша в прав текст. Би ли споделила, моля те, като човек работещ в сферата на здравеопазването в България (Нали така беше?) защо стигно до това решение?

simplyaven: като става дума за духовно, на мен нагласата ти ми звучи зле за бебето. аз съм убедена, че майката предава емоциите си на детето и емоция от типа „не те исках точно по този начин, не си го представях така, не ми се искаше така да стане“ е кофти за посрещане. просто мое мнение. аз се настроих супер положително и си посрещнах детето, както бих го посрещнала и щъркел да ми го беше донесъл – с радост. и малко не разбирам защо ще вземеш съзнателно решение, което те кара да ти е мъчно, но може би аз не съм наясно. съзнателно си взела решение да лишиш и двете ви от въпросните важни преходи, а какъв е смисълът ако гледаш назад със съжаление? при всички случаи мисля, че бебето трябва да усеща, че всичко е наред и е очаквано с желание и точно по този начин, какъвто и да е той.

@ бъръло-бъръло: Ами… питала съм изрично професор по АГ в Германия дали очните заболявания са индикация за секцио и той изрично ми отговори „не“. Присъствала съм на достатъчно нормални раждания и секции в „Шарите“, Берлин, за да съм си създала относително обективна представа как действа германският лекар в различни (вкл. спешни) ситуации. Карала съм стажове по АГ, асистирала съм на секции, присъствала съм на нормални раждания в „родилни къщи“, водени само от акушерки. Секцио „по желание“ не съм видяла, а индикациите за секцио по медицински причини са изключително строги и описани в съответните документи/стандарти, които се актуализират периодично. Лекарите и акушерките освен методите на традиционната медицина, владеят и алтернативни методи за обезболяване, предлага се раждане във вода. Никога, дори при жени със сериозни очни или други придружаващи заболявания, не съм виждала „скачане по корем“, окситоцин се прилага изключително пестеливо при реален застой на родовата дейност, а не „за ускоряване“ (никой не смята, че е необходимо да се ускорява един естествен процес), простагландин за индукция съм видяла веднъж при жена, преносила 10 дни след термин. Никога не съм видяла родилка с контракции, вързана за апарат за тонове по-дълго от 5 до 7 минути или принудена да лежи по гръб и да си чака разкритието. За сметка на това съм виждала родилки с контракции в кафето, на двора, по коридорите. Задължително придружени от бащата на детето. Виждала съм жени да раждат пражи, седнали, на четири крака и медицински персонал, който ще легне на земята, за да хване бебето, ако трябва. Никога не съм виждала част от екипа да заплашва или да си изкарва лошото настроение/домашните грижи/просто кофти характера на родилка. Никога не съм виждала да се провежда медицинска интервенция, без тя предварително да е обяснена – особено в някои квартали на Берлин има пациентки с турски, арабски и друг произход, които не говорят езика – в такъв случай се прибягва до услугите на преводач, назначен специално за тези цели от болницата. И това е само в случаите, че бременността и раждането протичат относително нормално – нали си представяш колко в пъти повече грижи и усилия се полагат за рисковите бременности и раждане. Никога не съм виждала жена да си поиска секцио, защото се страхува да роди нормално или няма доверие на болничния персонал. За тях секциото е операция, а хората ги оперират, когато има някакъв проблем. Останалите раждат и си отиват у дома след 6/12/24/48 часа.

Аз се прибрах в България, защото това беше желанието ми, без нереалистични или завишени очаквания. Това означава, че трябва да си нося последствията от избора, това включва и начина, по който ще родя детето си. Защото съм стажувала и в българско АГ – мисля, че след всичко гореописано всеки може да си направи паралелите и да открие деветте разлики, без на мен да ми се налага да ги изброявам. (Но пък ако някой настоява – ще ги изброя.) Та по тази причина просто се сътрахувам за зрението си и за психическото си състояние и не бих рискувала да родя по естествен механизъм на родна почва. От известна гледна точка секциото ми се струва „по-малкото зло“. Което не значи, че ме кефи Wink Но пък означава, че ще работя с всички сили, за да се промени ситуацията така, че едно второ дете живот и здраве да го родя нормално или да го родя другаде…

@ simplyaven: Ние с бебето сме се разбрали Wink Няма идеални неща в този живот и „не те исках“ не бих си помислила за нищо на света, независимо от начина. Ама пък не виждам смисъл да изкривявам реалността. Гледам супер спокойно и трезво на всичко, което ни предстои – просто по-скоро дължа едно извинение и обяснение на бебето защо постъпвам така, но и това вече съм го свършила. Не мисля, че има еднозначни и еднопластови емоции, не мисля, че е нормално да има; според мен е нормално човек да изпитва и противоречиви чувства, стига в центъра си да е сигурен, че това е по-правилното решение, независимо дали му харесва или не. Колкото до пропуснатия rite of passage, тези неща се наваксват, стига да си наясно, че са били пропуснати и да положиш съответните усилия.

simplyaven: браво на теб. за мен същественото е, че:
реално ти ще раждаш секцио по желание, при все че в подписа ти седи сайт за естественото;
участваш активно в дискусии за всичко природно и натурално;
имала си възможност да последваш тези си принципи, раждайки най-най-естествено навън;
и въпреки всичко, въпреки, че очните проблеми не са показание за секцио, ти се връщаш в България, където имаш възможност да избереш секцио по желание.

на мен това ми звучи демагогски, след всичкото овикване на родилите секцио по желание в този форум. и фактът, че си медицинско лице и избираш този вариант, на мен лично ми говори много. разбира се, аз съм мнителна и не се вълнувам от някакви неясни страхове. ако човек е принципен във възгледите си, той живее спрямо тях. а най-лесно е да се обясним с противоречивата си природа. туй-то, просто разсъждения, защото много загрубя тона към родилите секцио по желание (аз не съм от тях, за протокола).

от друга страна много се радвам на постовете ти и искрено се надявам да повлияят в положителна насока на тълпата, която да спре да хвърля камъни и да види, че и тези, които са можели да родят вагинално „на запад“, с всичките му техники и радости, и те ще раждат секцио в България.

„питала съм изрично професор по АГ в Германия дали очните заболявания са индикация за секцио и той изрично ми отговори „не“ – аз оставам с впечатлението, че това се отнася до твоите очи, ако не – грешката е моя, но и ти не си пояснила. тук като цяло не са показание за секцио въпросните заболявания. и както вече написах, от твоята история се надявам единствено да произлезе повече толерантност и по-малко биене на тъпана „назад към природата на всяка цена“.

@ simplyaven: Питала съм професора, който ми водеше лекциите по АГ през 2003 година. Питала съм принципно, защото в България от малка са ми повтаряли всички очни лекари, че не бива да раждам нормално. В Германия това не е индикация; за сметка на това в Швейцария е. Също така и по немски форуми съм срещала майки с моите проблеми, на които им е препоръчано раждане със секцио от германски колеги – не е толкова еднозначно, но аз по принцип съм убедена, че е възможно да се роди нормално (при съответните грижи, персонал, обстоятелства), без да се увреди допълнително зрението.
Върнала съм се в България през май 2005 година, за да бъда с човека, когото обичам и да живея в държавата, която обичам. настоящето бебе датира от декември 2007 година Wink Не е толкова просто да си вдигнеш багажа и да идеш да родиш някъде другаде, когато това струва пари, а получаваш 450 лв. лекарска заплата Wink
Реално аз ще раждам секцио по медицински причини (защото в България -9 диоптъра, 3 цилиндъра и гранично високо очно налягане е индикация за секцио – досега не срещнах лекар, който да каже няма проблем, мойто момиче, ще си родиш бебето без проблем и ще продължиш да виждаш след това, аз поемам тази отговорност).
Да, аз съм медицинско лице, нагледала съм се на кофти практики и лошо отношение в български родилни отделения и желая да си спестя експириънса на евентуалното секцио по спешност с всички екстри. Разбира се, мога да се запъна и да родя неасистирано у дома, но при най-близката болница на около час в тежък трафик – не смея.

Ти разсъждаваш върху моя живот, моите принципи и моя избор, а аз просто живея в тази реалност… Туйто Wink

The Business of Being Born

Advertisements

7 thoughts on “The Business of Being Born in BG

  1. какво да ти кажа! говорихме си с теб вече… мен все си ме мъчи, че при мен така се състояха нещата, че нямах избор… когато и аз размишлявах за раждането и това да изберем как да родим имах предвид именно това – за избора и че не ни оставят такъв, а ако все пак го направим, той не бива уважаван!

    при мен така се стекоха обстоятелствата, нещо, което не разбирам съвсем, не ми остави избор… но аз не разбирам тези, които сами си отнемат право на избор и съзнателно отнемат правото на избор на другите…

    ох, обърках се… искрено се надявам само да не съжаляваш, както аз съжалявам и ме човърка… мен още си ме боли, отвъртре ми клокочи и вия от безпомощност…

    повече козват, че се глезя и че преигравам… какво толкова сега, едно секцио… ама мен все така си ме боли… не, принципно не съм от крайните хора… не вярвам, че целта оправдава средствата… не смятам, че когато решим нещо, трябва да го постигнем на всяка цена и да следваме принципи на всяка цена…

    уф, спирам… че ми се обръща всичко отвътре по милион причини…

  2. Няма да съжалявам – в класическия смисъл на думата. Не ми е гот, защото съм наясно, че съзнателно се лишавам и лишавам детето си от нещо значимо и важно. Но аз съм Овен (а ти си Везничка ;)) – когато взема решение, просто продължавам напред и знам, че всички последствия сама съм си ги избрала. Много повече бих се вкиснала, ако бях решила да опитам, а после нещата се развият по познатия ни сценарий. Познавам се – знам какво мога и какво – не. Не мога да се карам, не мога да се конфронтирам, мразя да ми викат и се вкисвам, гълтам си граматиката пред „авторитети“. Освен това не срещам подкрепата на близките си, а сама в такава ситуация не жалая да бъда и да доказвам някому нещо. Не желая този експириънс, когато се ражда детето ми и си плащам цената.

    Въпросът е, че живеем в държава, където цените са такива… и въпросът е как да променим нещата… за да имаме избор за вбъдеще и да имат избор тези след нас…

  3. Тъй си е! Везна съм до мозъка на костите си!

    Но всъщност ти пожелах най-искрено да не съжаляваш за избора си, защото е гадно. Друг е въпроса, че малко или много си имала някакъв избор и си решила и избрала с ясното съзнание какви са последствията!

    Не знам как могат да се променят нещата! Наистина не знам… Все още не съм видяла светлината в тунела и това малко ме депресира на моменти!

  4. Не мисля, че лишаваш детето си от нещо важно. Всичко има място под слънцето, и всеки избор е естествен, а всяко случване – важно. Ние си измисляме вече делението на естествено и „неестествено“, или важно/неважно, поради предразсъдъци и/или колебания или даже самомнение че сме способни да съдим кое аджеба би трябвало да е „правилното“. Ама единствено правилното е това, което се случва в края на краищата. И ако Марулка се роди със секцио, значи така е било предопределено. В крайна сметка и секциото си има специфика. Може би точно това бебе има нужда да се роди точно по този начин, за да се случат точно определени неща:))) И затова този начин е най-важен за нея. Бе най-важно е това което се случва, а не което би могло или би „трябвало“ да се случи;)

  5. Инчееее 🙂 *гуш*

    Бе, то не е въпрос толкова за правилно/неправилно, колкото до мое някакво вътрешно чувство и убеждение. От медицинска и всякаква друга гледна точка съм убедена, че нормалното раждане има куп предимства пред секциото, пък на секциото нещо предимство не мога да му намеря, при условие, че бременях като песен 🙂 Вчера д-р каза, че с тая плацента Марулка може и месец още да изкара, а пък аз почти не се задъхвам по стълбите до 5-ия етаж. Мисълта ми е, че много ми се иска преживяването ми/ни да е цялостно – такова, каквото го намирам за смислено от еволюционна гледна точка. Важно е бебетата да се раждат нормално, защото това първо изгражда много от мозъчните им връзки още в момента на раждането, свързани с фината и грубата моторика, чувството за ориентация, за усещане за тялото – изгражда ги по естествен начин, а иначе трябва да се наваксва. Децата, родени със секцио, по-късно имат повече проблеми с координацията, с писането, с четенето, с разпознаването на символи. Невробиологията ги е доказала тия неща. Освен това е добре за белия дроб на бебетата – преминавайки през тесните родови пътища, белият дроб се „изцежда“ от „вдишаната“ околоплодна течност, което улеснява адаптацията към външната среда. Самото сетивно усещане от раждането задвижва редица хормонални и невротрансмитерни механизми, и бебето „разбира“ – колкото физически, толкова според мен и духовно, че му предстои някакъв преход, някаква промяна…

    Много мога да пиша. Не е въпросът, че много страдам и преживявам – нещо съм станала доста по-спокойна от едно време. Знам, че няма неща „на всяка цена“ и всичко се компенсира. Въпросът е, че ми е мъчно, че реално аз нямам избор в нашите условия, а това е недопустимо в XXI век. К’во излиза – че който иска може да си роди секцио, но на някои от нас ни е отнета едва ли не „привилегията“ да родим, както са раждали само преди 50-60 години нашите пра/баби.

    За страха, който се насажда, да не говорим. Съвсем тенденциозно, мен ако питаш…

    оф, трябва да ида да изгладя риза на родителското тяло 🙂 После ще допиша. Страшно се радвам, че си тук!

  6. Здравей Яна,
    От известно време те чета (с интерес!), но чак сега се обаждам. Да ти кажа, напълно подкрепям избора ти. Знам, че не е много професионално от моя страна, но действителността в България е такава… Работя като неонатолог и съм присъствала на стотици раждания, била съм на стаж и в родилно отделение във Франция, моите наблюдения абсолютно се припокриват с твоите. Няма да пиша как протича едно „нормално“ раждане в „нормални“ български условия (държавна болница), мисля, че е достатъчно показателно това, че над 40% от новородените имат нужда от някаква реанимация (при 6-10% според статистиките в учебниците). Т.е. част от предимствата на едно нормално раждане пред секцио (говоря само за бебето:-))до голяма степен изчезват в нашите условия. Тъжно е това, че на практика нямаш избор, но пък… ти си избрала да се върнеш тук. Ще стискам палци всичко да мине добре – за теб и бебето!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s