приложен будизъм през погледа на дъщеря ми

тъмното
поглъща света
и той
сякаш никога не е бил

утрото е
без спомен за минало

дъщеря ми се усмихва
на прозореца
по развиделяване

и възторжено обсъжда нещо (навярно банално) с небето

„еу ооо-о-о“

иска ми се и аз да го можех

всяка сутрин
чисто нов живот

Advertisements

6 thoughts on “приложен будизъм през погледа на дъщеря ми

  1. Каква страхотна усмивка 🙂
    На теб прилича.
    Да ти е жива и здрава и благодаря, че се отби – и открих блога ти 🙂

  2. Хе-хе, сладурка.. и има като твоята усмивка, без зъбките 😛 Апропо, а аз си мислех, че Божо е мой бъдещ зет 🙂

  3. Кекле, размишльотинка – а всички казват, че била одрала кожата на баща си 🙂

    Пък за Божо – ще ги оставим да пораснат и сами да се разберат, а? ;)Или той няма думата?! 😀

  4. Да взема да се обадя най-сетне, че си е срамота да надничам през ключалката. Ето с кого се разбираме идеално и без всякакви трудни, сложни термини. На дядо будистчето ми. Дано си го погушкам в най-скоро време. Да е живо и здраво!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s