Лейтли, поводи за радост

Ето тази книга на издателство АРС, Благоевград. Книга, за която трудно се говори (и по витгенщайновски по-добре да се мълчи), но затова пък се чете като чиста поезия, толкова лирична и многосмислова. Книга, която мога да оприлича единствено на „Деветте разказа“ на Селинджър, но не, защото ги наподобява на тях, а просто поради сетивната асоциация, която ми предизвиква. Няколкото пъти, в които съм си дърпала ганджа, така и не ме хвана, но си представям, че преживяването трябва да е нещо подобно… Любимият ми разказ от книгата може би е този, а може би – не е 🙂 Още не съм решила. Защо пък да не е всеки път различен…

Авторката Ваня Константинова е родена, живее и работи в София. Завършила е класически балет в родния си град и в Петербург, а също и полска филология в Софийския университет и в Ягеловския университет в Краков. Съавтор е на поетичната книга “Четири цикъла” (заедно с Божидар Пангелов). През есента на 2008 излиза сборникът й с къси разкази “Благодарим ти, мистър Уан”.

Отвъд това Ваня е просто изумителен, безумно магнетичен, неистово ерудиран и безкрайно нежен човек… И аз много я обичам.

Ти познаваш ли мистър Уан – разговор на Петя Хайнрих с писателката Ваня Константинова
Графът разказва за премиерата на книгата
А тук даже има и видео 🙂

И последно, книгата може да бъде поръчана оттук. Ако помолите за автограф от автора, Ваня с удоволствие ще изпълни молбата ви.

Айде стига, че заприлича на рекламна кампания 😉

***
Вдъхновена от Деница днес си купих глина. Пък ще видим.
Още откакто забременях все си мисля кога Марулката ще порасне достатъчно, за да можем да правим разни неща заедно. Да рисуваме по прозорците със специални бои, да печем разни неща от солено тесто, да правим чудовища от папиемаше и такива… Защото на мен това много ми липсва от моето детство. Мама все почукваше на пишещата машина и все нямаше време. После уж не съм имала талант. Хм, ще го видим това.
Та днес като видях глината в кварталния супермаркет и си помислих, какво да чакам Марулката да порасне. Я да започвам да тренирам, че после да знам кое как 🙂

С глина съм работила един единствен път в десети клас – трябваше да изработим женски или мъжки торс. Моето е една бременна жена (ако още не сте разбрали, много, ама много харесвам бременни жени 🙂 и аз да съм бременна харесвам :)) и за пръв и последен път ми писаха 6 по изобразително изкуство. Подарих я на мама за 40. РД – като отида у тях, ще я снимам да я покажа.

Освен това мисля, че работата с ръце е много релаксираща и медитативна. Някакси не предразполага да си мислиш глупости. Та смятам да разнообразявам „me time“-a с ръчен труд.

***
Голям ъпдейт на връзките, особено във визуалната секция.
Разходете се да видите какво правят хората, страхотно е!
Тези кукли например, влюбих се. Вижте какви малки дрешки 🙂

***
Немски дървени играчки.

***

Старо, но любимо.

***

***
Жесток виц от блога на Бу (via Milly)

Адам и Ева се разхождат из райската градина, към тях се спуска Бог и им казва:
– Деца мои, имам за вас 2 подаръка, но вие ще решите как да ги разпределите… първия е пикане прав..
Адам се развикал до небесата, удрял си глават в близкото дърво, скачал и крещял, че той иска да пикае прав. Ева му отстъпила… Адам започнал да бяга из градината, радвал се, скачал, крещял, пикал на всичко подред.
На дърветата, на цветята, на всяко насекомо поотделно и просто на земята!
Ева застанала до Бог и двамата мълчаливо наблюдавали това безумие. Накрая Ева не издържала и попитала:
– Господи мой, а какъв е втория подарък??
Бог промълвил:
– Мозък, Ева… Мозък! Но ще се наложи и него да го дам на Адам, иначе ще опикае всичко!

Advertisements

5 thoughts on “Лейтли, поводи за радост

  1. Да, да работиш с ръце е много полезно, психически. Вече има и изследвания на връзката ръчен труд – психично здраве. Засега заключенията са, че правенето на неща с ръце (не само изкуства и занаяти, но и обикновена ежедневна работа – плевене, белене, миене и всякакви такива) – помагат да мозъка да се справи със стреса и да изгради защитни мрежи. И може би липсата на физически труд днес в ежедневието на определени прислойки е един от факторите за повишените нива на депресия.

    Затова аз плета. Не че съм оплела нещо, но плета, като строгата леля в Чичо Томовата колиба.

    Моля да ме осведомиш какви са коледните желания на това твойто бебе. Хич не приемам да ми мълчиш или да ми кажеш „Няма нужда от нищо“. Подаръци ще иииимааааа, обаче кажи какви, та да не е някоя ненужна вещ… Скафандърче?

  2. Ей, какви хубави снимки! Ама това в София ли е, не го познавам това място? Красиви и нежни сте 🙂

    Благодаря за линковете към мен. Изпревари ме – смятах и аз да поразчиствам, скоро ще се откриеш на страницата ми блогбиб (което е моя измислена дума за блогова библиотека и трябва да е алтернативно на блогрол, което ми звучи като ролер или някаква подобна глупост :))

    Понеже си се захванала да майсториш интересни неща, ето една идея – можеш да си направиш сама хартия, много е просто, а хартията става прекрасна. Ика много описания из интернет как се прави, ако искаш разгледай. Трябва ти само стара хартия, някакъв уред, с който да я смелиш на каша, вода и нещо като сито (например пелена, чух че имаш :)). Аз я правих без дървена рамка и тя стана малко като разплескано кравешко, обаче и в тази форма е много интересна .

  3. Ето, това вече е ефективен метод за борба със зазимяването и депресията!:) 🙂 Талантът няма нищо общо. Въпросът е да се чувстваш добре, докато създаваш… Пък ако ще и просто и едно кюфте от глина да направиш, но да е с удоволствие 🙂
    Аз пък на свой ред ще бъркам тези дни солено тесто и гипс, за да взимам отпечатъци на Минискюлчето.. Идеята е взех от Василена 🙂 А може да се упражня и с моделиране, ако ми остане излишно тесто :)…

  4. А да, и благодаря за връзката към моята кухня… Тя прилича в момента по-скоро на изоставен строеж, но съм решила да се стегна и отново да започна да се грижа за нея… Май есенната сивота събужда някакви креативни пориви в мен :)…

  5. Яни, а знаеш ли колко години смятах, че Хариет Бичър Стоу е мъж, защото не мозех да си представя, че жена може да напише подобна книга :)))

    Ще се разберем за подаръците :* Ние някак ще се оправим с текущите нужди тука, аз си мисля по-скоро за образователни работи като песнички и филмчета в стил Sesame Street и подобни. Донесоха ни от Германия на немски и тя се заглежда/заслушва и се пули, много е готина 🙂 Ще ти пиша, гуш 🙂

    Петя, това е т.нар. Бизнеспарк в София в Младост-4. Има основно офисни сгради и кафета/места за бързо хранене. Има и изкуствено езеро с шадравани и пейки, чисто е и тротоарите са снишени за инвалиди (и колички). Единственото място, където мога да я разхождам, без да гледам летящи найлонови пликчета, но е много малко и има само един-два маршрута, които се обикалят за петнайстина минути.

    А за хартия също си бях мислила, тя техниката е близка до тази на папиемашето, само че то се прави с лепило за тапети. За всичко има време 🙂 надявам се, де, че тя днеска хич не спа и сега съм гроги.

    Ей, Мика, добре че ми напомни за отпечатъците! Те германците много го правят това солено тесто по детските градини, ама бях забравила, че има и такова приложение. Супер, после ще показваме творения. Само гипс ще трябва да намеря. Че те вече им пораснаха ръчичките и крачетата, на мама акселератчетата 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s