Защо I

  • Защо по традиция в България „книжарница“ се нарича място, в което се продават не книги, а карирани тетрадки и евтини сувенири-ключодържатели? (Припомням си потреса, който преживяхме с Полина, когато преди две години попаднахме в Сопот и вместо книжарница открихме само множество такива магазинчета. Откъде купуват тези хора книгите си?)
  • Защо повечето лелки-магазинерки много настояват да ти приберат покупките в найлонова торбичка, въпреки че си носиш платнена и ги предупреждаваш овреме? (И понеже съм плаха, вече няколко пъти си тръгвам с омразното пликче, вместо да вдигна скандал…)
  • Защо внезапно се превръщаш в „ама, госпожА“, когато не искаш да купиш нещо, защото не е точно това, което търсиш, скъпо е или чисто и просто не ти харесва?
  • Защо всеки е специалист по всичко и най-вече по отглеждането на чужди деца? (Редовно търпя коментари, че на блажено спящото ми в слинга бебе му е горещо/студено/тясно/неудобно, че ще си изкривя гърба така (или нейния), че трябва да свиква да седи в количката, че „ще видя аз като порасне и започне да ме разиграва“, а наскоро една майка в кварталната градинка дори предположи (out of the blue), че ми е малко кърмата и не е зле да пия лактогенен чай… Аз ли изглеждам толкова безпомощна или защо привличам всички експерти да ми дават акъли?)
Advertisements

10 thoughts on “Защо I

  1. Точно навреме дойдоха думите ти. Радвам се, че не съм единствената, която се учудва на тези неща. Вече съм си в България и си припомням това, което ми беше казала преди. Всичко е много вярно. Но все пак не съжалявам, че съм тук.

  2. Не, разбира се! Аз изобщо не целя да очерня България! Просто нахвърлям впечатления от недомислиците, с които се сблъскваме. Когато всички тези малки неща престанат да съществуват, тогава ще сме наистина равностойна европейска държава. И всеки може да започне от малкото. Аз например превъзпитах кварталната „магазинерка“ – вече не ми предлага найлонови торбички, даже ме дава за пример 😀

  3. Апропо, добре завърнала се и дано да ти е безболезнена адаптацията! А по-натам може и да помислим за кафе/чай/топъл шоколад нейде на топло…

  4. Ох, това със съветите… На мен ми дават съвети за мъжа ми. Който от родата отвори уста, съвет дава: да го уважаваш, иди го посрещни с усмивка и прочие…

    Гня.

  5. А дали във всичко това не се крие нещо друго? Например:
    – Не уважаваш мъжа си и затова учиш другите да го правят.
    – „Мен така ме наставляваха едно време, сега ще си го върна!” (Подобно на тормоза на младите войници от старите навремето в казармата)
    – Иска ти се да завържеш разговор, но не знаеш как. И вместо с любопитство „удобно ли е така да се носи детето?” примерно, започваш с поучения за нещо, което не познаваш.
    Между другото, някога майките са носили детето по подобен начин, но на гръб, а аз преди петдесетина години по планините – в обърната обратно раница… 😀

  6. Графе 🙂 Като понатежи още малко и позаякне, ще започна да я нося на гръб. Вчера чух дори култовата реплика „аз нали ти казвах, ама ти не пожела да ме послушаш“ 🙂 казана с оня укорително-назидателен тон, дето ти иде начаса да се обърнеш и да те няма 🙂

    Въпрос на народопсихология, на какво ли…

  7. аз пък днес влязох в една „аптека“, където имаше само четки за зъби, шампоани и презервативи

  8. Да, това е другото много „весело“ нещо в България – и аз се чудя защо толкова хора дават съвети. А и друго което ме шашка – всеки те гледа втренчено и ако кимнеш и се усмихнеш не само, че няма усмивка и кимване в отговор, а почват да гледат още по-втренчено, Без да черня българите, но много сме невъзпитани. Тотална липса на маниери.

  9. Напомняте ми за една случка. Аз прясно прибрана в България от дълъг престой в чужбина. Сутрин, към 7, късна пролет, времето прекрасно. Пресичам улица, на път за работа. С мен пресича само още една жена. Седим и чакаме да светне зелено, аз се оглеждам, погледите ни се засичат, аз се усмихвам. Тя направо се стресна, при което се стреснах и аз и като стана зелено, се спънах в нейната обувка и тотално я подплаших. 🙂

  10. ….В този контекст – на отговора ми, че Борис се храни само с кърма и не пие даже вода една майка тръгна да ме убеждава, че ако не му давам сокчета нямало да му спрат коликите…Нейното бебе имало колики и след 5ти месец. Как ли би се почувствала, ако се видим сега и и кажа, че без сокчета коликите ни спряха на 2 месеца и една седмица?!-:)Може би като дават съвети, които никой не им иска разни хора се чувстват значими и „големи разбирачи“ в собствените си очи?!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s