Barbie vs. Montessori


Преди много време Василена беше писала за непоносимостта си към Барби 😉 Аз не съм толкова радикална в това отношение. Спомням си колко страстно желаех да притежавам Барби, а получих само някаква имитация на име Петра, но в крайна сметка станах съвсем нормален човек, който е ок със себе си в голяма степен и жена, която притежава „гримове“, но не ги ползва 🙂
Миналата седмица се загледах по витрината на един магазин за детски играчки, за да се ъпдейтна малко какво предлага пазарът, все пак това ми предстои. И установих, че Барби съвсем не ме дразни, но целият пластмасов бардак, който върви заедно с нея, ме отблъсква издълбоко. Бонбонено розова пластмасова къща с пластмасови мебели, пластмасова каляска с пластмасов кон и т.н. Изобщо, в целия магазин трудно можеше да се намери нещо, което да не е от пластмаса, и то беше от плюш.
При размисли пък беше станало дума за „умните играчки“ (в коментарите), известни още като Montessori toys, обикновено изработени от дърво или други материали, които стимулират развитието на всички сетива, не само на зрението – тактилни книжки за най-малките, шумкащи дрънкалки, после обръчи, които се подреждат по цвят и големина, кубчета, играчки, стимулиращи фината моторика и т.н. И макар отново Василена и авторката на тази книга да изтъкват, че „детето неизменно ще се научи да пъха квадратното кубче в квадратната дупка, независимо дали е притежавало специална играчка, която да тренира това му умение“, и че хайп-ът около „умните играчки“ е поредния търговски трик за измъкване на средства от джобовете на родителите, които искат най-доборото за децата си… та, въпреки този, признавам, убедителен аргумент, въпросните алтернативни играчки са ми слабост. По никакъв начин не искам да насърчавам с тях някакви зачатъци на гениалност, каквито Марулята вероятно не притежава, но още по-малко искам да расте, копнеейки по розова пластмаса, която символизира липсата на истинска стойност, конвейра и уравниловката. Колкото и да ми се иска никога да не чуя „искам еди-какво-си, защото всички го имат“, това вероятно са напразни надежди. Но се надявам, че умните играчки няма да направят дъщеря ми на всяка цена по-умна, а просто по-чувствителна…

… to be continued…

Advertisements

16 thoughts on “Barbie vs. Montessori

  1. аз, определено, съм решила да не купувам на дъщеря си Барби и подобие и съм забранила да й се купуват такива кукли, защото не искам тя да израстне с мисълта, че точно това е едно момиче и точно такава трябва да бъде … малко встрани от темата, ама да си се попена и тук 🙂

  2. Дени, да де… въпросът е какви „представи“ създават играчките… именно. Обаче аз все се чудя дали родителският пример не е по-силен стимул от някаква си кукла, например. Аз толкова много я копнях тая кукла, пък никога не ми е хрумвало да я имам за идеал за женска ‘убуст. И въпросът даже, според мен, е не толкова каква е играчката, а какви игри играеш с нея. Обаче напоследък наистина съм развила непоносимост към тоя култ към пластмасата (тоест, бързо и евтино). Гледам ги децата на площадката и ми става мъчно с каква идея за естетика ще израснат. Според мен е сто пъти по-добре парцалена кукла от пластмасово бебе с памперс, на чиято тениска пише „I {сърчице} шише с мляко“. Пълен потрес, просто.

  3. Като майка на 7-годишен мога да кажа, че наистина е малко трудно за родителите да се ориентират сред множеството предлагани играчки. При нас нямаше барби, нали е момче 🙂 Обаче съм сигурна, че ако беше момиче, щеше да е неизбежно по някое време. Според мен е важно човек да намери баланс на нещата и да не кандилне възпитанието в някакви крайности. Нито умните играчки правят децата по-способни, нито пошлите играчки са чак толкова вредни, ако се запази мярката.

    Аз пък бях пълен фанатик на тема никакви Уолт Дисни книжки, мечета и подобен кич. И по някое време все ще се намери някой да подари „забранена“ играчка. Така че, лесно е човек като родител да вземе категорично решение, но животът и възпитанието на дете често изисква гъвкави решения и компромиси. И по някое време човек вижда как детето ясно проявява определи предпочитания, които нямат нищо общо с концепциите на родителите. Според мен е важно човек да се заслуша в тези желания и да коригира представоте си. Такива работи 🙂

  4. Умните играчки наистина са умни, но просто защото/доколкото дават възможност на родителите да си играят с детето. Да общуват с него емоционално. Просто не трябва да се прекалява с фиксирането в тях, защото: 1) това значи хвърляне на излишни пари 2) умните играчки престават да бъдат умни, когато се израждат в образователни филмчета и ЦД за бебета 3) общуването и всичко около бебето започва да има за главна цел да му се натъпче на детето нещо в главата, а всичко друго остава на заден план.

    Всичко това го писах само за да кажа, че съм съгласна с това, което казваш 🙂

    А Барби… нямам дъщеря, така че не мога да се похваля със собствен опит, но не ми харесва като идея.

  5. Яна, от любопитство… спомняш ли си защо я копня Барби? С какво те привличаше?

  6. На мен просто ми се иска да предлагам качество, без да опявам непрекъснато, с надеждата, че естетиката ще пледира сама за себе си… Твърде комплексно е кое ни прави качествени хора, но не мога да си представя здравословна носталгия по розова пластмаса… Може би страдам от бабешката болест „доброто старо време“.

  7. @размисли – при мен беше мотивирано с „всички имат“. Чувствах се аутсайдер, защото пишех преразкази, решавах задачи, правех лечебна гимнастика и си гледах братята, докато другите играеха. Мислех, че това ще ме приобщи.

    В ретроспекция съм имала нужда от повече quality time с наш’те, но все нещо не се получаваше… Те си мислеха, че карайки ме да върша гореизброеното, изпълняват родителския си дълг, но не предлагаха достатъчно удоволствие и забавление за равновесие, малко им се губеше балансът. Дано аз да мога.

  8. съгласна съм, че родителският пример е най-важен, но идва момент, в който той остава настрана, именно, за да не се чувства аутсайдер и тук пак идва наученото от родителя и се получава един порочен кърг и … биийп 😉 шегувам се … не е лесно, ама за тва пък е интересно 🙂

  9. Pingback: мама джепето « полетът на костенурката

  10. Смущаващото в Барбитата за мен е не толкова розовият кич, а по-скоро фактът, че Барби е кукла-жена. „Нормалната“ кукла в моето детство беше кукла-бебе (или леко поотраснало), с която се играе на „майки и деца“. Всъщност момиченцата са майки на всичките си кукли, а на Барби какво са? По-малки сестри на какичката с голям бюст?!?!?

  11. @ Pony: Логиката е желязна, не бях се замисляла от тази гледна точка.
    От друга страна… дали/защо е от решаващо значение как точно детето се позиционира спрямо куклата? С Барби също може да се играе на „майка и деца“, играла съм. Преди има-няма 17-20 години. Барби е майката, Кен – бащата, имат си малки кукли-деца.
    Не защитавам Барби и ако мога, ще я избягвам, но няма да я забраня категорично, за да я направя още по-желана и привлекателна…

  12. @ eleOnora: Права си, аз на село нямах проблем с намирането и на играчки, и на игри 🙂
    От друга страна, проблем с избора на играчки също нямам. Имам проблем с избягването на някои от тях по причина „всички имат такова“ и прочее.

  13. Pingback: Още за играчките « a beautiful place to get lost

  14. Да не е въпросът в проблем с избор на играчки. Гледам майките около мен говорят за всякакви играчки, едната развивала някакво умение, другата развивала незнам си какво умение и харчат ли харчат за тези изкуствени и доста помпозни неща. Едва ли не, ако ти не си финансово добре, се чувстваш много депресивно при мисълта че не можеш да осигуриш на детето си това което другите имат. Но децата са толкова креативни в изборът си: дори едно листо в парка или тревичка могат да им грабнат вниманието и да се превърнат в играчка. Децата са изследователи.

  15. Да, съгласна съм. И ми е много познато това усещане. Понякога гледам „Часът на мама“ и по принцип имам поводи да ги харесвам, но от време на време ми идва много приказването за вещи, които българските родители масово не могат да си позволят. Обаче аз си спомням добре своето детство и кога съм била най-щастлива… е, не беше, когато ми подариха оная синеока кукла, за която толкова мрънках.

    Друг е въпросът, че наистина обичам красивите играчки. Бих ги купувала дори на себе си 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s