Още за играчките

Отне ми цял един пост, за да стигна до същественото, което Lyd е казала с две изречения:

Убедена съм, че първите ти играчки и декоративни ( и не само) предмети създават основата поне на естетическия ти вкус и на начина ти на мислене.

Когато играчките вършат твърде много неща сами, на теб не ти остава друго, освен да седиш, да гледаш, да ти омръзне и да искаш нова играчка, която да те извади от скуката. – (оттук)

Обичам хубавите играчки. Особено дървени, но и плюшки, стига да не са чалга. Не съм сигурна, че мога да обясня как една играчка се класира за чалгарска, но вярвам, че ме разбирате. Играчките на Михаела са не само за нея, те са и за мен, защото на първо време аз най-много ще си играя с нея. Обичам дървените играчки, защото обикновено са ръчно изработени – всяка е различна, има индивидуалност. Ръчно правеното ме умилява. Харесва ми да виждам старанието и сърцето, вложени в изработването на детайлите; да знам, че преди мен друг човек е докосвала дървото и то е поело от желанието му да създава красота и да радва някого… Искам детето да се научи да цени труда, чувствата и времето на другите хора. И да, смятам, че това започва още с първите играчки.

Самото дърво ми дава усещане за уют и за сигурност. Може би, защото е трайно, защото идва от земята, защото е истинско. Ето това е още нещо, което могат да възпитават играчките – афинитет към истинското и безразличие към лавините от пластмаса, които ни заливат отвсякъде. Струва ми се, че така ще ми е по-лесно да отказвам по-късно, когато „другите“ имат някакъв пластмасов боклук (с време на полуразпад около 30 минути). На площадката всички деца имат еднакви пластмасови търкала в болезнено крещящи цветове за по 2 лв. от китайския магазин и еднакви колички, в които бутат еднакво уродливи пишкащи врещящи бебета. Тая надежда, че Марулята няма да иска да е „като всички“. Разбира се, това зависи от нас като родители (и дори не знам дали е напълно избежно), а играчките са само средство за възпитание на определено отношение към света. И все пак, не маловажно средство, защото имат символика и носят опосредствано послание, докато децата още са малки и не разбират кой знае колко от обяснения.

В идеалния случай хубавите играчки стимулират въображението, а не го приспиват. Освен това стимулират повече сетива, не само зрението. Приятни са на пипане. Дървото е топло, леко грапаво, има жилки и чепчета. Успокояващо е да държиш такъв предмет в ръката си.

Не на последно място, изработката на такива играчки обикновено е по-екологична, а боите, които се използват, са безвредни.

В България вече ги има тук и тук.

Още сайтове за играчки:

Advertisements

5 thoughts on “Още за играчките

  1. Здравей и честито новодомство!!!! 🙂
    Пожелавам ти все хубави и светли мисли да населават новата ти виртуална къща 🙂

    Ето и още един линк за колекцията ти – чешки дървени играчки, които се доставят и в България:

    http://www.bino-drevenehracky.cz/en

    Гушки от нас с Минискюлчето!!!
    :*

  2. Айде пиши и ти, де 🙂 Чакам вдъхновение какво да готвя, че нямам фантазия грам в кухнята 😦
    Там, където сте вие, е толкова красиво по това време на годината… *sigh*

  3. Нелоши дървени играчки има и в ХИТ. Оттам съм купувала ксилофон и ъ-ъ тояжка с колелце за тикане от прохождащо бебе (търкало ли се казва?). Нямам идея дали са маркови, но това би трябвало да няма значение;)

    Моята философия за играчките е, че трябва да са _малко_ на брой. Така всяка придобива ценност, детето се привързва към нея и се научава, че празното пространство между, примерно, количките е също толкова съществено за играта, колкото и самите колички.

    Не се придържам последователно към философията – имаме цял шкаф само за плюшените играчки. С тях се прави „театър“ вече години наред, така че да кажем, че са многофункционални.

  4. Здравейте. Ще добавя няколко мои думи за саморъчно правените играчки.

    Спомням си, че имах два комплекта от къщата на Маша и Даша. Те са за деца, които могат да боравят с ножици и лепило – имаш хартиени заготовки за кукли, дрехи и обзавеждане. Домакинството е двуизмерно, но пък е шарено и лесно се разнообразява. Книжната мода се застоя у нас и в резултат имахме десетки метри гирлянди за новогодишна украса. Суровина си набавяхме от стари броеве на сп. „Огонек“ – хем гланцирано, хем цветно;).

    Дървената епоха настипи по-късно. Брат ми скова мебелчета за къщата на човечките (гумени или пластмасови персонажи от типа таралеж с гащеризон). Обзавеждането беше пълно, от чешмата в кухнята течеше вода! Скоро ми каза, че ги е изхвърлил.

    Естествено, минали сме и през пластмасов период. Ранната пластмаса беше жилава и се олицетворяваше от индианци, продавани по панаирите. Те имаха нужда да бъдат близо до природата и заради това им се правеха къщи от кал и се постилаха с мъх. Твърдата и чуплива пластмаса се съдържаше в една синя платнена торба под формата на строителчета – жълти, червени и сини. Сините бяха най-малко на брой и се полагаха за игра на най-малкия от тримата.:)

    Излиза, че игрите са били все домошарски ориентирани, което не ми пречи сега да си сменям квартирата сравнително често.

    Та идеята ми беше за идеите – има много красиви неща по магазините, но понякога са достатъчни да ти послужат за вдъхновение.

    Радвам се, че намерих блога ти! Преди време четях със същото удоволствие котката марта в дир.бг. Благодаря.

  5. @ хейзъл – аз смятам да въведа ротационен принцип на играчките – само една част от тях да са достъпни за даден период от време и периодически да се сменят, така че да не омръзват. Не знам дали е реално приложимо, обаче. Моето дете вече има адски много /според мен/ играчки /основно плюшки/, от които аз съм купила само една дрънкалка. Всичките са еднакво избождащо очите шарени и според мен тя не ги различава много.

    Аз мисля, че игрите всъщност са по-ценни от играчките… това, което моите родители са пропускали често – да играят с нас…

    @ линди – много готин коментар 🙂 Тази година направих сама календари за бабите и дядовците на малката с нейни снимки. Още не знам само дали могат да им сложат спирала в копи-шоп-а или ще трябва сама да измисля механизъм за скрепяване 🙂
    Язък за мебелировката на кукленската къща! Не знам дали съм достатъчно сръчна, за да се справя с подобен проект, макар че ме привлича и бих опитала.

    Котката Марта някак логично се подвизава вече в бг-мамма ;), но изпитва известна носталгия по дир-ското време…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s