За майчинството

Напоследък не мога да заема официална позиция по всичко, което ме вълнува, чисто физически не ми остава време. И тъй като и без това всички пишат за протестите, аз да попиша за майчинството 😉

Неотдавна в „Блога за икономика“ излезе статия, озаглавена „Жените да си стоят вкъщи?“ Вкратце в нея се твърди, че жените, които избират да се върнат на работа скоро след раждането на децата си и да получават заплата, са ощетени от това, че не получават майчинство. Тезата на автора е, че майките трябва да бъдат поощрявани да работят, като получават майчинските като добавка към заплатите си, а тези, които избират да останат у дома с децата – само майчински.

Лид пък наскоро писа, че една майка, за да отгледа щастливи, пълноценни деца, би трябвало да им се посвети изцяло поне през първите няколко години от живота им.

Аз лично не мога да си позволя да гледам Марулята повече от година и 1-2 месеца – не само от финансова (за щастие платеното майчинство е вече 12, а не 9 месеца), но и от професионална гледна точка – малкото ми опит и знания биха пострадали от по-дълго отсътвие. След това, обаче, с татко й ще си поделим задълженията, отговорностите и удоволствието да си отглеждаме детето у дома, докато стане време за детска градина. Твърдо съм против яслите, на бабите също не съм фен, ако е възможно някак да се избегнат.

С отвращением прочетох коментарите под статията в „Блога за икономика“ и се питам това някакъв криворазбран феминизъм ли е, според който:

… една майка може да бъде много по-полезна и приятна както за децата си, така и за мъжа си ако работи! Защото тогава майката е реализирана и щастлива жена, а когато това е така, тогава всички са щастливи и доволни.
Във финансов аспект имах късмета да взимам достатъчно висока заплата, за да си позволя детегледачка за децата ми. Но мисля, че е много нечестно това, което са решили. За каква равнопоставеност между половете говорим тук? Комунизмът ни е дал едно добро нещо и това е равнопоставеността на жените и мъжете в професионален аспект. Сега и това искат да заличат. (Албена)

Първо, никак не си падам по генералните изводи. Аз се чувствам реализирана и щастлива жена, въпреки че в момента не работя (по специалността си). Изобщо, за каква равнопоставеност говорим в случая? Мъжете по воля на природата не раждат деца. Бебетата не се материализират от въздуха – те са същества от плът, изградена с помощта на атоми и молекули, предоставени от майчиния организъм. Аз имах страхотна, лека и безпроблемна бременност, но това далеч не е общият случай. Много жени се чувстват  изтощени – физически от промените в тялото си и психически – от процеса на превръщане в майка. Като че ли всички -изми (феминизъм, комунизъм, капитализъм), макар и привеждайки коренно различни аргументи, игнорират факта, че това да износиш и родиш дете не е като да си купиш кукла от магазина.

Не, не смятам, че всички в семейството са по-щастливи, ако жената се втурне да работи броени седмици, след като е родила. Още повече, не смятам, че това ще доведе до по-щастливо общество, а точно обратното.

Биологично човешкото бебе се ражда недоносено – с недоразвити сетива и тотално безпомощно, зависещо за всичко от грижите на майка си. Няма смисъл да предъвкваме сравнението с повечето животински видове, чиито малки са доста по-самостоятелни от човешкото бебе само след няколко дни или седмици. Смята се, че първите три месеца от извънутробния живот на бебето, всъщност представляват „четвъртият триместър“ от бременността. Ако бебето не се роди след девет месеца, обиколката на главата му би нараснала прекалено и то не би могло да се роди по естествения механизъм, НО това очевидно не означава, че то е „готово“ за самостоятелно съществуване. То започва да вижда и чува в достатъчна степен едва в края на третия месец, тогава започва да осъзнава заобикалящия го свят и да влиза в контакт с него.

Шокирана съм, че в дискусията мъжете са тези, които изтъкват, че бебето се нуждае не от баба, гледачка или леличка в ясла, а именно от майка си, за да се адаптира към живота и че противното води до психологически травми. Шокирана съм също така, че това изобщо трябва да бъде обяснявано някому. Дали е по-важно да не страда професионалната ни реализация, ако за сметка на това ще страда едно напълно беззащитно човешко същество? А дали обществото ще спечели повече от изморени, разскъсващи се между работата и детето си майки, измъчвани от чувство за вина и неспособни да се посветят изцяло нито на едното, нито на другото, или от щастливите, приспособими, психически уравновесени възрастни, в които имат потенциала да се превърнат тези бебета, чиито емционални и физически нужди са били задоволени, когато му е било времето…?

Впечатлена съм също така, че именно мъже изтъкват ползата от кърменето. Неговите предимства за детето са всеизвестни и няма да се спирам върху тях сега. Ще отбележа само, че производителите на адаптирани млека са длъжни по закон да отбелязват на опаковките, че „Кърмата е най-добрата храна за вашето бебе“. Тя го предпазва от много заболявания, което в дългосрочен план е именно в полза на цялото общество (по-малко разходи или загуби като болнични, черпене от здравноосигурителния фонд, временна или трайна нетрудоспособност и прочее). Но кърмата е не само храна. Самият акт на кърменето изгражда у бебето базисната емоционална стабилност, която е основата за пълноценното му изграждане като човек. В първите месеци и години от живота си то има нужда именно от своите родители и от стабилна, надеждна връзка с тях. В началото разпознава само мириса на мама, гласа на тати – те откликват на неговите нужди и то придобива доверие, че не е само и че ще получи помощ, когато има нужда от нея. Но това доверие е крехко и лесно ранимо, ако мама всяка сутрин изчезва – тя всяка сутрин го „изоставя“ наново. Знае се, че бебето до 6-ия месец няма концепция за „аз“ и не се осъзнава като отделен индивид от майка си, а едва в 9-ия започва да разбира, че хората и нещата, които не са непосредствено в зрителното му поле, не „изчезват“ от света, а продължават да съществуват.

Поставете се сега на негово място – човекът, с когото то е симбиотично свързано, всяка сутрин го изоставя и вместо с майчино мляко, както е отредила природата, то се храни със силиконов биберон и пластмасово шише, което не дава нито топлина, нито утеха. Дали това бебе ще стане също толкова щастлив, пълноценен и уверен в способностите си човек, както онова, което усеща неотлъчното присъствие и опора на майка си в месеците, когато те са най-важни, когато тя всъщност е целият му свят…?

За кърмата има още какво да се каже. Когато една майка се върне на работа и иска да продължи да кърми бебето си, за да се поддържа лактацията, тя трябва да се изцежда през равни интервали от време (оптимално през около 3 часа). Представете си ме мен сега като дежурен лекар в детско интензивно отделение, как през три часа зарязвам всичко и се покривам в тоалетната (поради липса на друго помещение) с помпа за кърма. Първо, това е трудоемко занимание, отнемащо около половин час. Второ, обикновено помпата съвсем не може да замести бебето и вероятността количеството кърма да намалее и да не е достатъчно, за да покрива хранителните нужди на детето, е огромна.

Световната здравна организация препоръчва изключително кърмене на поискване до 6-ия месец от живота на бебето (това означава то да се храни единствено и само с кърма, колкото често поиска), а в оптималния случай кърмата трябва да покрива 80% от хранителните му нужди до навършаване на една година и да присъства в менюто му до двегодишна възраст.

Много малко се говори обаче за ползите от кърменето за здравето на майките – продължителното кърмене доказано предпазва от рак на гърдата, рак на яйчниците, автоимунни заболявания като диабет и не на последно място – от депресия. В един период, в който жената преживява значителни физически и психически промени, последното не бива да бъде пренебрегвано. Тя се чувства неуверена в ролята си на млада майка, изтощена и преуморена, чувства се неуверена и в ролята си на жена – тялото й е променено, хормоните й са „разбишкани“, често не е в състояние да изпълнява обичайните си задължения, а и сексуалността й търпи промени. Ако освен с всичко това, й се налага да се справя и с професионални предизвикателства, рискът от депресия става значителен. При кърмене се повишават нивата на хормона окситоцин, който спомага за добро настроение 🙂

В заключение искам да кажа, че не смятам за полезен ход от обществена гледна точка младите майки да бъдат насърчавани да се върнат на работа възможно най-скоро. В дългосрочен план това ще доведе до повече негативи, отколкото позитиви за всички. Всички носим отговорността да бъдем добри професионалисти, но тези от нас, които избират да станат родители, имат задължението да бъдат добри родители – не на второ място! Вероятността едно здраво, задоволено и щастливо дете да стане болен, незадоволен, нещастен, комплексиран възрастен, чийто негативи ще поеме именно обществото, е много малка.

Що се отнася до равноправието – нека да се отнасяме малко по-диференцирано към понятията. В крайна сметка никой не спира майките да се върнат на работа наравно с мъжете, когато пожелаят 😉 НО тези, които не го правят, в никакъв случай не са по-малко „полезни и приятни“ хора. Те просто имат право на избор. Нека това да остане така.

Apropos, вярвам, че преживяването да станеш родител те прави по-добър човек – по-състрадателен, по-емпатичен, по-малко егоист, по-отговорен, по-щастлив… от това също печелят всички.

Advertisements

20 thoughts on “За майчинството

  1. иска ми се да го изкоментирам това, защото ми е болна тема 🙂
    личните ми убеждения са малко в другата крайност – за мен е обидно главната ми функция в живота да е „преводачка“ или „масажистка“, или „секретарка“, но това не означава, че не толерирам работещите майки – всеки си е частен случай. мисля си обаче, ангажимента към работодател може да се прекрати коректно въз основа на сключен договор, докато няма начин ангажимента към собственото ти дете да се ‘прекрати’ коректно. с работодателя не си обвързан до живот (освен по личен избор). ако шефа ти дойде един ден и започне да ти разправя „като си си правела кефа сега ше ме гледаш“ имаш правото да го съдиш 🙂

    имам наблюдения, че дамите, които зачеват с ясното съзнание, че няма да имат възможност (или желание) да се отдадат на бебето си, гледат на него като придобивка, от която не искат да се лишат или като мечта, която искат да си осъществят, но не и като някой, който ще изисква от тях. и да, това най-добре го забелязват мъжете 🙂

    наистина, доста зле говори за обществото факта, че е толкова трудно да убедиш една майка, че детето и е по-важно от някакъв утопичен житейски стандарт, но пък, „it takes all kinds of ppl to make a world“ 😀

  2. Права си, Яна… Защо трябва да избираме?
    Защо трябва да сме или майки домакини или амбициозни кариеристки (или професионалистки)?

    Защо жената трябва да се разкъсва от угризения, в единия случай, че е оставила 3 -4 -6 месечното си бебе на ясла или в другия, че оставането за 2-3 години вкъщи ще провали за винаги бъдещата й кариера…

    Бих искала да живея в общество, в което да е възможно да се изявиш пълноценно професионално без 2 годишната пауза на майчинството да ти се отрази фатално.

    Бих искала да срещна разбиране от семейството и приятелите, когато работя по 12 часа на ден и влагам цялата си енергия в научаване, в усъвършенстване, във вършене на работата, която са ми възложили.

    Искам да срещна разбиране от шефове и шефки, когато реша да прекъсна маратона и да родя едно дете. И да бъда до него в първите му години, когато то открива всеки ден по малко света. Да съм до него, за да го обичам, гушкам, да го утешавам и да го карам да се смее…
    (Независимо дали го кърмя аз или му давам биберона..Сори, Яна, това не е саботаж.)

    Искам, когато реша, да се върна на работа да не ме гледат като извънземен вид. Да ми дадат време за адаптация и припомняне на забравеното. Без да ми вменяват чувство за вина или пък да ми обясняват надменно как „всичко се е променило“ за 24 месеца (например)… Светът и професиите ни не свършват за 24 месеца…

    Не мисля, че това е утопия… Но ми е ясно, че сме много далеч от тези мои мечтания… И за съжаление, изявления, като цитирането по-горе и изяви като тези на френската министърка на правосъдието, например, която се е върнала на работа на 5 ден след секциото си, според мен ни отдалечават все повече и повече от тях…

  3. М., аз се извинявам, ако съм прозвучала много остро. Не съм искала да кажа, че кърменето е задължително и на всяка цена. Исках просто да кажа, че когато майките искат (и могат) да си гледат децата у дома и да ги кърмят, е редно обществото да ги подкрепя, а не да им налага (морални) санкции :/
    Иначе chatpatka е права, че детето се превръща в някакъв „аксесоар“ – като онези кученца, които фьешънките разнасят под мишница.

    Напоследък много майки ми споделят, че шефките им нямат деца и изобщо не са склонни да се поставят на тяхно място и да толерират повече от три месеца отсъствие от работа. Като че ли мъжете са много по-склонни да проявят разбиране, а жените прехвърлят собствения си неуравновесен житейски избор върху другите. Сякаш искат да кажат – „щом аз съм се отказала от лукса да имам дете, за да правя кариера, и на теб не ти се полага“.

    ?

  4. Яна, :* 🙂
    Абсолютно съм съгласна с теб – чисто физиологически бебето е зависимо от майка си, за да оцелее през първите месеци. И в моята утопия, това да имаш, възможността поне 6 месеца да кърмиш, е даденост…

    Аз пък съм заобиколена, точно от шефки, които имат деца… Едно, две, три. И точно те са най-големият противник на стоенето вкъщи…

    Техните аргументи? Много просто – те са учили, много и усърдно. За да могат да работят високвалифицирана, високоплатена работа.

    Не за да гледат деца… За това си има хора.

    Както има хора за това да гладят, да чистят, да ти се грижат за градината…

    Не знам от кои, мен лично, ме е страх повече… Дали от тези, които са са „пожертвали“, или тези, които си мислят, че отглеждането на децата им е дело на други (да не кажа „по-низши“)…

  5. абсолютно подкрепям! Не виждам как може изобщо да се срванява периодът, в който си в майчинство с кариерата. Двете просто нямат равенство. Няма да споменавам, че, докато си в майчинство, вършиш неимоверно много повече работа и не е чак толкова еднотипна, ако се замислиш, щото с всеки изминал ден, показваш и учиш малкото човечЕ на нови неща. Не мога да разбера как се предпочита кариеризма пред майчинството?!! За мене майчинството е сбъдната мечта. Аз също съм учила много и съм с висше, обожавах работаа, която работех, но предпочетох да създам две деца (поне) и да се отдам на тях и тогава евентуално, когато му дойде времето да мисля за работа, и то не като кариера, а като начин за подпомагане на семейството. Щото знаем, че кариерата изизква повече време и усилия от обикновените служебни задължения. Така мисля аз. И, доколкото си спомням, родителите ми имаха приятели от Германия. Жената работеше умишлено на 4 часа, за да може да прекарва пвоече време с децата си и държавата я подкрепяше в това. И говоря за Източна (по това време) Германия. Дано не бъркам. Все пак тогава бях само на 10 и може да не съм разбрала правилно, но с такова впечатление останах. Та … да живей, живей майчинството!

  6. Съгласна съм, че трябва да можеш да си гледаш децата и същевременно да имаш реален шанс за професионална реализация. Но светът на работещите е мъжки, правен е за мъже, които нямат кой знае какви отговорности към децата.

    Именно това ме дразни безумно. За първите месец и кърменето няма да споря, но не мога да приема, че мъжът е някакъв втора ръка родител, който нищо не може да направи за детето и затова аз трябва да си седя 2-3-5 години, цял живот у дома, за да гледам детето. Понеже мъжът ми само може да прави пари и майката е „незаменима“.

    Неприятна ми е така отредената роля на мъжете и мисля, че пречи на връзката баща-дете и вреди и на мъжете, и на жените като затвърждава стереотипи. Според мен мъжът също може да бъде „незаменим“ и трябва да бъде пълноценен родител като поема и традиционно майчински задължения.

    За мен идеален вариант е разделяне на грижите за детето. Преди няколко месеца четох статия в Ню Йорк Таймс за двойки, които са възприели този модел. Примерно три дни с мама, два дни с татко или ден с мама, ден с татко, ден на детска градина.

    Не възприемам жени с по-големи деца, които не работят. Безотговорно ми се струва. Мъжът може утре да се гътне, да изчезне, да се разболее завинаги. Нали някой трябва да може да ги издържа тия деца?!

  7. @Дени, хората са различни – не всички са като нас по отношение на децата и това си е тяхна работа. Аз се дразня само, когато някой се опитва да ми налага разбиранията си или да ме третира като втора категория, защото имам бебе, обичам си бебето, говоря за него и съм избрала да прекарам известно време в „тотално непродуктивното“ занимание да се грижа за него. А, освен това се дразня, когато тези хора искат да наложат вижданията си на *държавата*, за да може тя да ме лиши от малкото помощ, която получавам, и да се превърне в някаква сбирщина от хора, чиято главна цел е да произвеждат, а след това да консумират – защото ако сме честни, „смислената“ работа на планетата е в пъти по-малко от безсмислената.
    Така че нека всеки си мисли, каквото иска и да третира собствените си деца, както пожелае (макар че ми е мъчно за тях), но да не се опитва да легитимира егоизма си на държавно ниво.

    @Яни, напълно съм съгласна.
    П. е много готин татко 🙂 Чета из форума, че има бащи, които един памперс не могат да сменят – нашият всичко може 🙂 Кой знае защо като я разхожда със слинга навън, никой не му прави малоумни забалежки (като на мен), а всички само им се радват. Пфт.
    Чела съм я тая статия – има линк към нея в делишъс линковете на сайдбара.
    Интересно ми е какво ще се случи, когато тръгна да прехвърлям майчинството на П. – бюрократично, имам предвид 🙂 I hope I’ll live to tell the tale 🙂

    @Мика, ами да – родителството сигурно е някаква „низша“ работа, защото даже и за градинар се учи, а за родител – не. Затова сме на тоя хал.

    На една приятелка брат й живее в Никарагуа и има две деца. Там основна цел в живота на жените е да се оженят максимално бързо – на 25 вече си стара мома, а след това да народят деца, които ги гледат гледачки. Самите жени обаче много рядко работят – не е като да откриват лекарство против рака.

  8. Много майки, съвсем съзнателно превръщат татковците във втора ръка родител. Откъсват ги от грижите за децата им, и сами се правят незаменими… Не знам защо го правят и не разбирам тази тактика!

    А и каквото искате ми разправяйте, но определено е по-лесно да се ходи на работа!

    Няма да задълбавам в темата, най-малкото защото е доста сложна!

  9. Мисля, че в България жената е силно подценявана и се смята, че в много неща е номер 2, но в гледането на деца е номер 1. И затова като се роди детето, много мъже отстъпват пет крачки назад. А много жени грабват възможността това да си е тяхното царство, те да се разпореждат, тяхната дума да се чува и нарочно не дават на никой да пипа бебето.

    Разбира се, съществува и стереотипът, че на мъжът едва ли не генетично му е заложено да не може да гледа дете. И след 25-тото „това не се прави така“, мъжът пуска биберона и хваща дистанционното или мишката.

    Яна, дори не става дума за можене на рутинни неща (памперс, къпане, уригване, приспиване и т.н.), а за пълноценно участие в живота на детето и в решенията относно възпитанието му.

  10. Ох, много Яни станахме в тая тема :))

    @Яна – „рутинните неща“ обаче заемат голяма част от времето и показват отношение. Ако не си готов да се дигнеш от дивана, за да смениш един памперс, няма и да си готов да се включиш във възпитанието, което отнема доста повече енергия…
    На мен ми е шокиращо, че повечето бг майки са готови да поверят децата на бабата /майка си/ за неограничени почти периоди от време, а не биха ги оставили за 3 часа с баща им…
    И мисля, че е вярна онази приказка, че тези мъже все пак жени са ги гледали. Явно това е някакъв нашенски стереотип.

    @Lady Frost, не съм съгласнаааа 🙂 Ако знаеш колко ми е по-лесно да си гледам детето, отколкото да ходя на работа, идея си нямаш.
    Но може би това е поради естеството на работата ми – по-лесно ми е да поемам отговорност за моето дете, отколкото за живота на чуждите.

  11. Аз съм напълно съгласна за рутинните неща. Само казвам, че грижата на бащата само започва с тях, а не свършва.

  12. Честно да си кажа, не бях се замислила от гледна точка на твоята работа точно!

    Замислих се примерно от гледна точка на моята работа, от тази на съпруга ми… Такива едни не чак толкова отговорни работи, където не поемаш отговорност за живота на другия.

    Малко ми е трудно да го обясня точно в какъв смисъл го имах предвид. Най-малкото в работата имаш почивни дни, можеш да се скатаеш от време на време, когато ти писне и прочие „удоволствия“. А майка и родител си реално 24 часа/7 дни в седмицата. Можи би по-скоро от тази гледна точка го казвам…

    Ох, трябва да се наспя, че мозъка ми не работи правилно!

  13. ( I posted the same message under your „Happy New Year“ , but posting it here as well, sorry was not sure if you would check it backdated )

    Hi Yana,

    my name is Svetla .
    I am a Bulgarian and I have lived in the UK, Dorset for 9 years.

    The reason I am writing is to say how proud I was on reading your comment that Iva Draganova was the most interesting person you met during 2008.. She is a very close friend of mine and naturally I was beaming with pride when I read your Retrospekcia.

    Iva and I have known each other since we were very young. ( we both come from Petrich ) and as years go by I get to love and respect her even more.

    She is what I call a “self made” person, who despite all achievments stays humble and is an excellen example to many people.
    I look forward to seeing her again ( and her boys ) when I revisit Bulgaria in February.

    Congratulations on your blog , which I find very interesting, so does my husband who reads it in English : )
    Hope to be able to buy your book while in BG next month.

    Your daughter looks gorgeous , may she fill your home with joy.

    best regards,

    Svetla Lyubenova- Martin (and who knows our paths may cross one day )

  14. @Лейди Фрост, споко бе, разбрах какво имаш предвид. Просто има изключения.
    Аз наистина ходя на работа с лек ужас. Лошото е, че колеги с по две специалности и близо 20 години трудов стаж твърдят, че никога не престава да те е страх. А може би така трябва.

    @Светла – благодаря за коментара. Наистина Ива е страхотен човек! Кой знае, може наистина да ни се кръстосат пътищата. Ако искаш, ще дам на Ива една книжка за теб!

    Много ми е хубаво, когато ми пишете… Статистиката е толкова анонимна, а е толкова любопитно кой стои зад отброените хитове.
    Благодаря 🙂

  15. Мика, четем ние, четем 🙂 Благодаря… 🙂
    Аз тъкмо се чудех дали да добавя линка в поста… сигурно е синхронизъм някакъв 🙂

    По П.П. – леле, много сте напред с материала 😉 Честито!

  16. otne mi 4 dni da pro4eta tova ne6to ot ofisa, nqmam kirilica, ne sam 4ela komentarite….
    cqlata taq rabota s nasar4avaneto e za6toto ne dostiga kvalificirana rabotna raka. Moga s dve dumi da re6a problemite na vsi4ki detski gradini, maki, 4e daje i ne6tastni ta6ti – za6to nikoi ne se se6ta da poo6tri finansovo maj, 4iqto sapruga si e vka6ti i karmi ili prosto detegleda? Prosto taka… predstavete si svqt, kadeto ediniqt roditel hodi na rabota i plu4ava nqkakva suma za tova, 4e e drugiqt gleda deteto (koi kakvoto si iska, moje maj po ba6tinstvo, rabote6ta mama…). hem nai-nakraq horata 6te si spomnqt hubaviq ritual na svatbata. znam li… haresva mi da si mislq, 4e bebetata imat roditeli, a ne samo maika…

  17. Като прочетох поста и пак се сетих за предаването „Тази сутрин“, в което се обсъждаше проблема с платеното едногодишно майчинство, което важи за завареното положение т.е. за майките излезли в отпуск за бременност и раждане до края на 2008 година т.е. и за нас. Тогава зам.министъра повтори за n-ти път репликата „че не било социлано-икономически адекватно майките да стоели толкова дълго далеч от пазара на труда, защото щели да си загубят квалификацията и да станат по-слабо конкурентноспособни“. Бях го чувала да ги дърдори тия неща и в други интервюта и така като го заслушах останах с впечатлението, че след толкова повторения на един и същ аргумент вече е почнал и да си вярва. Абсолютно не съм съгласна с едно такова тълкуване. Това какъв професионалист си зависи единствено и само от теб, а не колко време си имал респективно нямал досег с пазара на труда. Развитието в която и да било професия изисква ежедневно четене и усъвършенстване. Например в моята област – правото законите търпят постоянна промяна – така че след една година ще ми е също толкова лесно или трудно да се справя с тях, колкото и в момента или преди 6 месеца. Изцяло ще зависи от мобилизацията ми, от желанието ми, от волята ми да наваксам, от адаптивността ми, а не от това че една година съм била по майчинство и това по някакъв начин ме е „затъпило“. При мен второто раждане беше шанса да се реализирам напълно като майка, като родител – да повярвам във възможностите си да отглеждам и възпитавам деца. Големия ми син го оставих на грижите на свекърва ми на два месеца и половина – просто тогава имаше само 90 дни майчинство след раждането, следродилния период беше кошмарен – бях неориентирана, неинформирана, исках да кърмя – нямаше кой да ми помогне и да ми покаже как да го правя без излишни нерви и напрежение, а мляко имаше в изобилие, но това ми кърмаческо състояние се превърна в сериозен кошмар защото бебето отказа да суче, аз нямах подход, съветниците „доброжелатели“ бързо ми поставиха етикета „обречена на неуспех“, постоянното денонощно цедене с оглед осигуряване на защитни сили за организма на бебето ме изнерви и скапа тотално и накрая…..доведе до задънване на каналите и преминаване на изкуствено хранене, а вътре в сърцето ми се настани огромно съмнение че съм се справила по един възможно добър начин в ролята си на млада майка. Този път – с малкия ми син се постарах предварително да се информирам по всички въпроси свързани с кърменето и определено постигнах невероятни успехи в тази насока. Самия факт, че вече близо 6 месеца малкия човек е изцяло само на кърма и наддава нормално, развива се в норма за мен е показателен. Кърменето създаде между мен и човечето невероятна връзка, тези мигове са неповторими – сякаш минаваме в някакъв само наш си свят, правим нещо само наше – което не правим с никой друг, създаваме само наше лично пространство в което взаимно си доставяме спокойствие, удовлетворяване на физическо и психологическо ниво и пълноценно и всеотдайно изживяваме ролите си – аз на родител, малкия на бебето, на което всичко хубаво тепърва предстои! Не бързам и не искам да се връщам на работа. Добре ми е далеч от напрежението свързано със съдебната зала. От време на време прочитам по нещо от наказателния кодекс, просто стои до клавиатурата на компютъра ми,но само толкова. Сякаш работата ми е в някой друг живот – в момента се е застопорила, не мърда, заела е изчаквателна позиция и ме наблюдава от разстояние как се осъществявам в друга житейска роля!След години никой няма да помни какъв професионалист съм била – удовлетворението от работата ще си остане само за мен, но ако съумея да възпитам добри и отговорни деца – докато съм жива, убедена съм – ще се радвам на тяхната обич и признателност. Поне такова е моето отношение към родителите ми. Виждала съм как мои близки хора се провалят като родители, в момента много страдат, но допуснатите грешки няма как да бъдат изправени, защото миговете безвъзвратно са отлетели, пропуснати са и няма начин за втори шанс. Радвам се, че имам подкрепата на съпруга ми – той е невероятен баща – има подход към децата ни и във всяко действие, което осъществява спрямо тях всеки страничен наблюдател би могъл да прозре невероятната обич, която изпитва към тях. Втората ми бременност и раждането на малкия ни син направи Ж. по-открит във взаимоотношенията си с мен и това безкрайно много ме радва.
    ~ ~
    p.s. Яни, къде мога да намеря стихосбирката? Искам я – ти ме провокира да се върна към неща, които бях забравила, че мога да върша…..Благодарско!Нацелувай Михаела Марулкова!-:)

  18. Яни, благодарско за линкчето! Поръчах я! Хрумна ми една идея, надявам се да я осъществим през пролетта или лятото – да се постопли, че в тия студове не е за пътуване, особенно с малки фъстъци като нашите!Моите съграждани вече познават поезията на една колежка-съдия, на един треньор по баскетбол, така че със сигурност ще им е интересно да се запознаят с поезията и на пишещ лекар!-:) Тъкмо ще има повод да се запознаем лично и да посетиш североизточната част на географската структура на България! Поздрави от мен и целувки на Марулка! – 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s