смълчано

009

виждали ли сте дъщеря ми
как се усмихва беззъбо
и после с победоносен писък
крие личицето си с дебелички длани
целува ме
/прави ми смучки, сякаш съм се натискала след училище
с някакъв пубер във входа/
пее
плаче
заспива самичка на тъмно
бръмчи с пълна уста
събува си сръчно чорапите
обича или не обича
и мирише на мляко

аз какво да дописвам

Господ ми е на гости.

Advertisements

8 thoughts on “смълчано

  1. На Дани и Боби

    Обикнах ви,
    когато ви прегърнах.
    Усетих част от мен
    на свобода.
    Поплаках си,
    когато ви накърмих.
    Разбрах,
    че промених света.
    Целувах нежно
    малките главици,
    нашепвах ви
    преплетени слова.
    Аз бях и същата,
    но едновременно и друга –
    безкрайна, вечна, силна
    в любовта.
    Обикнах ви,
    защото ви желаех
    и дълги пътища
    ме водеха към вас.
    Накрая ви открих
    с компас и обич,
    в сърцето ми
    се върна радостта.
    ~ ~

    p.s. Получих стихосбирките!Ти си знаеш, че са страхотни стиховете….Поздрави!-:) ~

  2. Не само съм я виждала, ами и доста смях изсмяхме заедно днес! Ах! 🙂 Дори само като мисля за нея стискам зъби! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s