твърде много пролет

тя е само
порцелан и
тиха мъка
с послевкус на лавандула
и мастило
от прашасали изрезки от вестници
в стара дъбова сватбена ракла

която не е нейна

малки люспички бяла боя
от перваза на еркерния прозорец
остават под ноктите й
когато бърше прах
и полива мушкатото

без да знае

че оттам една сутрин
когато
беше твърде много пролет
скочи смехът й
и се разби в двора

Advertisements

5 thoughts on “твърде много пролет

  1. да, позната ми е тази “ твърде много пролет“, но как изящно – порцеланово излизаш навън!
    поздрав!

  2. еййй… какъв скъп гост 🙂 гушки от марулята 🙂 много би се забавлявала да те дърпа за брадата. днес ми свали очилата поне 5 пъти.

  3. Яни, прелест! Всъщност, всичко, което може да се каже, вече съм ти го казала, нали? Знаеш какво мисля за теб и за поезията ти – ти си моята поетична икона (от женски род – от мъжки си имам друга, и нея я знаеш!) Обичам те! Не, по-друго!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s