Макар и късно

Честит 1/2 рожден ден, мамина шушулка 🙂

021

Когато се роди, си мислех, че никога повече няма да си толкова малка и мила, но се оказа, че това е вярно само за „малка“ 🙂 Усмивката ти може да разтопи ледник, а когато се смееш с глас, ми се подкосяват краката. Всеки ден сърцето ми се разлиства още малко… Слънцето сякаш изгрява, когато баща ти влезе в стаята, и понеже знам какво е да си таткова щерка, никак не ревнувам 🙂

Нищо по-хубаво не ми се е случвало, никога. И тъй като е повече от ясно, че няма да мога да те опазя от всичко, а вероятно и не е добра идея, моля когото трябва да те пази от каквото трябва, a пък ние ще помагаме според силите си. Вярвам, че заедно ще се справим.

We’ve come a long way.

Обичаме те 🙂

мама и тати

Advertisements

4 thoughts on “Макар и късно

  1. Ммм, толкова е хубаво, че чак не смея да се намеся в този ваш вълшебен момент…

    Исках само да ти кажа – браво, пишеш много красиво за неща, които при другите звучат фалшиво и банално.

    Да сте все такива, ок? 🙂 Другото е лесно.

  2. Миленче, и аз осъзнах, че звучи супер-банално и като синдром „моето гардже“, обаче… т’ва е положението 🙂 🙂 🙂

  3. ама, кво по-хубаво от „моето гардже е най-рошаво“ ? И кво като е банално? Банално е за тези отстрани, ела ме питай мене аз как гледам на моите деца 🙂 Милена го е казала точно – описваш го вълшебно!

  4. Честита половин годинка на малката голяма Марулка и на нейните мама и тати! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s