Things I Could Do Without ~ The Mommy Wars Edition

Когато започнеш да се чувстваш като в гимназията, където кликата на богатите и красивите ти вгорчава сладостта на живота, е време да си вървиш. С облекчение и усмивка.

Goodbye and thanx for all the fish 🙂

Някой да не рече, че спирам да пиша в блога. Не-нееее… закъде съм без блог 😉

Advertisements

16 thoughts on “Things I Could Do Without ~ The Mommy Wars Edition

  1. Мдаа…
    Както винаги интелигентността тихо отстъпва и оставя посредствеността да тържествува шумно и с размах….

  2. И не само на богатите и красивите. Кликата на самодоволните посредственици 🙂 – същото – време е да си вървиш. Просто обръщаш страницата и не се връщаш назад в книгата. Често правя така. Не че това е добра стратегия, но е много облекчаващо и много леко се ходи 🙂 нали?

  3. Ами, защото е против всички правила на дипломацията, така да се каже. 🙂 В дългосрочна перспектива винаги е по-добре да диша човек малко, да помисли, да направи компромис и да намери най-изгодното решение. Радикалните решения са придружени със сътресения, напрежение и последвалата я умора. И така. Но пък са радикални и носят моментно най-пълното освобождаване 🙂

  4. Да, но когато си направиш равносметката и едно място/група хора ти носят само умора и усещане за празнота при това „по навик“, навикът следва да бъде пенсиониран в името на свободата 🙂
    Остават повече време и кеф за поезия, примерно 🙂

    Ей, преди няколко години се обръснах нула номер, знаеш ли колко готино беше, сега ще намеря снимка.

  5. Метър? Ти сериозно ли?
    Виж, аз вече показах, сега трябва и ти 🙂
    Бедна ми е фантазията 🙂

    /и на мен ми е твърде много приятно/

  6. Аз не че знам за какво става дума, но… Помня един пост на мислидуми по темата, който ме стопли миналата година 🙂 Беден и щастлив мисля се казваще.

  7. 🙂 Понеже си намесила Mommy wars и с помощта на последния ти коментар при мен си мисля, че се сещам, за какво иде реч 😉
    А по темата, която сте подхванали с Петя споделям, че и аз съм привърженик на радикалните действия. Понякога мисля, мисля и пак до решение за радикални действия достигам. Надявах се, че с възрастта ще премине :), но не би. Номерът е може би да взимаш превантивни мерки, за да не се стига до радикални действия, ама тогава пък може би ще е скучно… 🙂

  8. Ели, тя и Петя не знае, но не е и толкова важно 🙂 Ситуацията на теория е почти толкова интересна, колкото и на практика.
    Ще потърся текста, благодаря 🙂

    Рали, не съм сигурна кой ми беше последният коментар – онзи за четенето на блога ли? Mommy Wars е почти нещо като „термин“, който обозначава различията между кликите на майките – кърмещи или не, ранно/късно захранващи и т.н., каквото се сетиш.
    А иначе май си е до човек, аз имам три планети в Овен и понякога бая натежават като се бухна с главата напред 🙂

  9. Уви, твърде рядко човек успява да се измъкне без досег с кликите на майките, освен ако не е рядък темерут, който да не общува с хора изобщо, или да е рядък щастливец, на когото всичките познати са единомислещи.

    Хубавото нещо е, че лично според мен, именно тези клики на майките помагат – човек да разбере по-добре и по-уверено защо прави каквото прави, или пък – да разбере по-добре и чуждата гледна точка. И това е важно.

  10. Ми, аз съм дребен рогат добитък и като такъв, налитам на конфронтация, след като ми се изчерпи търпението. Което може да е много, но може и да е малко, според зависи. Има хора, които (за тяхно голямо щастие) умеят да не се бутат между шамарите и да запазват супер неутрална позиция, ама пък е скучно, нали 🙂

  11. Аз пък, когато атмосферата започне много да ме напряга си хващам шапката и подирвам нови хоризонти….като в случая, без да говоря….Нещата/прочетени-направени/, които ме ядосват ги минавам по диагонал, а на ум си броя /числата ме успокояват и бързо спирам да мисля за проблема, като падна в техен плен;)/!Войните при майките са безмислени според мен, просто защото всеки е прав за себе си и всеки изживява качеството родител по свой собствен неповторим начин…..Общността – тя търпи развитие, едни излизат от нея, други нови се вливат, дори в зациклянето има някакъв смисъл, стига да имаш нерви да го търсиш. Важното е да сме здрави, когато някой иска да общува с друг винаги може да намери подходящото място, времето и начина, нали….
    Поуморих се и аз от нравоучителни съвети как да захранвам и въобще как да си гледам детето при все че е второ, та….се отдадох на четене на хубави книги, когато имам време и писане на поезия….
    Поздрави, Яни, мисля си за теб да знаеш!~

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s