такъми!

днес съм в малкобуквено настроение 🙂

дъъъъъъълго дебнах най-нашумялата блог-игра напоследък да стигне до мен и вече бях започнала да се чувствам като в часовете по физическо, когато капитаните на отборите винаги ме избираха от немай къде последна 😉 (добре де, и с право…), но то4ица като един супергерой ме спаси от тягостните гимназиални спомени, подавайки ми щафетата, за което много й благодаря 😉 ’cause I’m pathetic like that 😉

моите такъми не са риболовни. и технически не са. няма да ви показвам лаптопа си, който дори не е мой в тесния смисъл на думата, въпреки, че съм му предано отдадена (може би малко прекалено). няма да ви показвам и мп3-ката, макар и с 20 GB памет, която постоянно забравям да заредя. сапунерката на сони има интересна история, но е безкрайно безинтересна на външен вид. в общи линии, моите „такъми“ са повече „разни работи“, които правят живота по-шарен и уютен или просто казват по нещо за мен, което може би още не знаете. in no particular order. enjoy!

играчките: това е само малка представителна извадка, в спалнята има още пълен кош. повечето са подаръци, основно са плюшки и дървени, с изключение на една пластмасова дрънкалка, която тя толкова предано обича, че не можах да й я взема. люлката е подарък от брат ми в германия. играчките са навсякъде и вече предчувствам как някоя сутрин в не много далечното бъдеще ще стана пипнешком да си направя кафе преди работа и в босата ми пета ще се забие чарк от конструктор или нещо подобно. М. вече откри играта „аз мятам всичко на пода, а мама ми го вдига“ и така прекарваме една част от дните си.

слушалката: исках да е тюркоазено синя, но това беше единстевният цвят, който имаха в наличност. свикнах с нея и започна да ми харесва. педиатрична е, затова е толкова малка. Литман е, струва майка си и баща си и както казва д-р Паунов (таткото на Поли), не ти трябва Литман, трябва ти акъл, но аз все пак се чувствам по-добре с нея (може би поради липсата на достатъчно акъл ;)). страхотно качество, чува се много чисто и страшно я пазя да не я загубя. въпреки това не изглеждам много респектиращо с нея, няколко пъти съм чувала (след като съм снела анамнеза и съм прегледала детето) разтревожени родители да ме питат а кога ще дойде лекарят? очевидно изглеждам на 19. какво пък.

чашата: е с макове и ми е подарък от Мария. много ми е ведра и ми харесва да започвам деня си с нея, но трябва да се отуча да поглъщам кафето на три глътки.

пасаторът и каната: кухненски такъми. с пасатора сме неразделни, откакто марулята започна да яде манджи. подозирам, че покрай нея най-после ще се науча да готвя и даже ще вземе да ми хареса. размазва ме с радостните си писъци, докато загребвам от авокадото. каната е нова – филтърна. откакто научих, че за направата на една бутилка за минерална вода от 1,5 л се изразходва повече вода, отколкото съдържа, реших, че не искам да спонсорираме подобно разхищение на ресурси. за съжаление водата от  чешмата дюс има вкус на ръждясали тръби, но каната върши чудеса. по-вкусна вода не съм пила през живота си. П. също й е голям фен.

обувките: са червени. освен това са повод за това стихотворение. много ми оправят настроението, комбинирам ги смело с всякакви неподходящи цветове и не ми пука. като си погледна краката, се усмихвам. на всичкото отгоре са изумително удобни.

шапката: е тибетска. в известен смисъл върви в комплект с обувките. беше талисман на пролетния празник на ГЛОСИ миналата година. като един истински асц. лъв много обичам да се обръщат по мен, а шапката просто обира овациите. най-готиното е, че оправя настроението на другите хора! предразполага ги към идиотии 🙂 често ме спират да ме питат откъде е. предлагали са ми 40 лв. за нея, но отказах. купих си я, докато бях бременна и това я прави още по-специална. чела съм стихове с нея. чувствам се малко като вещица на екстази 😉

тефтерът: е подарък от другия ми брат. изработен е ръчно в непал (хартията също е handmade). мантрата е „ом мани падме хум“. имам го повече от година, но още не съм писала в него. все го пазя за нещо умно и възвишено, ама… 😉 ако някой ден си направя татуировка в основата на врата под косата, ще е с тази мантра.

учебникът:  тежи 7 кг. 3000 страници. голям мерак ми беше. засега само го местя насам-натам, но и неговото време назрява.

кутията: ще я дам на Марулята, като порасне. съдържа разни работи като теста за бременност, снимките от ехографа, лентичките от болницата и все такива. аз съм сантиментален тип и мисля, че всеки би се радвал да има такава кутия, пълна с малки истории за любов и щастие. засега е малко грозна, но ще я сменя с по-подходяща, когато открия.

мартениците: за мен са символ на обновление. всичко хубаво започва с мартениците. аз си ги нося до 31-ви, с щъркели или без. март си е моят месец на надежда и радост.

вълшебната кутийка: ми е талисман и подарък от П. за един рожден ден преди 2 години. прекарах два часа в напразни опити да я отворя, защото страдам от пространствена несъобразителност. вътре има… тайна 🙂

слингът: е подарък от Яна. ако ме попитате за едно нещо, което да купите на бебето си, това е слинг. спасявал ме е десетки пъти, когато М. не може да заспи; когато сме някъде, откъде не искаме да си тръгнем веднага; когато пред вратата има преспа и не мога да изкарам количката; когато трябва просто да ида бързо до магазина… да си носиш детето в слинг е страхотрен кеф не само за детето, много е близко, някак, много хубаво общуване. хората по улицата се усмихват от малкото размахващо ръце и крака човече и виждаш, че настроението им веднага се оправя. освен това е изумително удобен, тежестта се разпределя много добре и става за дълги градски преходи и дори за планина. количката ряпа да яде 😉

понеже знам, че повечето ми любими блогъри вече са поканени да играят, предавам щафетата на който я иска и специално на Бистра, която може би не я иска, но аз бих умряла от кеф да видя някои от нейните „разни работи“, на Поли, с която живяхме известно време заедно (безславно) и половината ми работи са още при нея в квартирата, и на Лидия, ако иска да поиграе.

и честита баба марта!!!

Advertisements

24 thoughts on “такъми!

  1. Хехе!
    Имам чаша със същите макове, но с друга форма… Сложила съм си я във витрината на секцията в хола да ми краси! Страх ме е да не я счупя! Толкова ми е красива! 🙂

    Честита Баба Марта и на вас! Гуш!

  2. Аз пък вълшебна кутийка! Подарък ми е от Васко и всеки път започвам отварянето като ребус. 🙂
    А това с каната е добра идея!

  3. честита баба марта, мила яна 🙂
    сред моите такъми, които – знаеш – няма да блогна специално, хихи, също има една таква прекрасна чашка, която много, много обичам

    цунки на марулки!

  4. Леле, за момент се шашнах, че никога не съм ти подарявал нищо и ще горя в ада за вечни времена 😀

  5. брат ми, мноо си зле 😉 but we love you anyway 🙂

    бистре, знаех си аз, ама да опитам дали ще ми мине номерът. и за чашата щях да кажа, че знам още някого с такава. отдавна не сме те виждали…

    яне, бас ловя, че твоята е като на бистра 🙂

    Графе, моята кутийка има белези от едната страна, където се опитвах да я отварям с груба сила и ми е по-лесно да се ориентирам 🙂 Поздрави.

  6. Колко съкровища! Обичам играчки много, а тефтерът е направо размазващ, никога не бих се осмелила да пиша в подобно нещо, но сигурно щях да го обожавам безмълвно. Кутийката ме плаши, опитвах да отворя тази на Графа и се установи, че съм напълно бездарна, ако попадна при Минотавъра, ако ще и въже да ми окачат за ориентация, ще си остана вътре да си говорим с него. Всичко ми харесва, обаче… Червените обувки!!!

    (как последна, аз те избрах първа пък)))

  7. Тази кутийка много ме впечатли, не съм виждала такива чудеса. Колко искам да си поиграя с подобна, отивам да се разтърсвам 🙂

  8. Пете, всъщност аз чак сега стоплих, че май не трябваше да я снимам отворена, така й се губи загадката. Ама затворена изглеждаше малко скучна.

    Ваня, нали казвам… като еидн супергерой 😉

  9. Напротив, напротив, много добра снимка, така аз имам някакъв шанс с кутийката 😉

  10. Яна, много ми хареса да видя твоите съкровища 🙂
    Особено държа да изразя възхищението си от учебника! 🙂 Не знам защо, обаче изпитвам неимоверно привличане и уважение към такива дебели книги… 🙂

  11. Аз пък вече знам какво ще ти подаря. 😉 И шапката ми е слабост, знаеш, защото и май бях първата, която те видя с нея (да се изфукам малко, де).
    Тефтерът… ах, тефтерът! 🙂

  12. Лекарската слушалка е истината и слинга…. – 🙂
    Странната шапка ми напомня за…..вълшебства! – 🙂
    Дебелите книги – ей затова докторите сте такава специална порода същества….Понякога се радвам, че съм завършила право в България, а не в Щатите – тия прецеденти събрани в едни такива дебели „тухли“ в тютюнев цвят – има ги като фон във всеки американски филм за адвокати и съдии – не искам да си представям как бих ги прочела, че и наизустила…. – 🙂
    Ами…аз ще я взема таз щафета и ще постна моите такъми в моя тайнствен шпионски блог….а ако на Яна и е интересно….ще и обадя тихичко къде да надзърне… – 😉

  13. Ей, Ели, аз забравих, че вече имаш блог.
    Давай, на мен ще ми е супер интересно 🙂
    А за американското право не се бях замисляла, ама си много права! 🙂 Сигурно това е предимството да сме 7 милиона 😉

    Шапката си я нося в града и в комплект с бебето просто избиваме рибата 🙂 Много ни се радват 🙂

  14. Яни, линка съм ти го пратила на личната кутия в бг.мама!
    Тия дни ще постна такъмите!
    Поздрави и целувки на Марулка!-:)

  15. Май сегашната жълта кутията с теста за бременност и т.н. е от нашето колетче :))) И ние си имаме подобна!

    Не знаех, че слушалките струват ‘майка си и баща си’ :)))

    Много се смях на ‘вещица на екстази’ 🙂

  16. Ея, тази е кутията 😉
    Ре: слушалката – сега като бразузнах нета, се оказва (за кой ли път), че цената в БГ е двойна на тази на Острова. Още не съм си върнала заема за нея 🙂

    Миленче, шапката е много, много специална за мен… и за едни други хора.

  17. А играта набира ли набира скорост. Предполагам си видяла червените си обувки в новинарския репортаж за блоговете снощи?

  18. Рос, нееееееее… ама много искам да ги видя!!!
    По коя телевизия е било това?

    Марулини целувки 🙂

    апропо, на теб играе ли ти се?

  19. Да не те излъжа, но май Канал 1-късните новини. Първо беше кафеварката от феминисткия блог на Петя, твоите обувки, и още два непознати ми блога,не ги запомних. Загледах се от масата в механата, но тв-то беше без звук, и не знам какво са казали. Малко преди това обяснявах на любимия как една девойка, чийто блог следя, сама си е фугирала банята и в момента, в който на екрана се появи хедърът на твоя блог, се развиках „Ето тя беше написала, че ако не се получи с медицината, поне може да фугира.“ ))
    И да-бих поиграла, за да се изфукам с джаджите си 🙂

  20. Здравей, Яна. Може ли да попитам дали на каната ти е означено от каква пластмаса е? Тук в Стара Загора всички са чували за кана „Брита“, но така и не я видях, никъде я няма. Намерих една друга кана – „Гейзер“, руска, от магазин „Самоздрав“. Описанието звучи обещаващо – http://samozdrav-bg.com/25.464.0.0.1.0.phtml
    Но, на самата кана и по частите й, няма никъде означение за вида пластмаса и сега се чудя дали и при другите кани е така.

  21. Здрасти 🙂
    Каната има отдолу онова триъгълниче, което обикновено означава пластмасовите продукти и пише SAN, което е
    http://en.wikipedia.org/wiki/Styrene-acrylonitrile_resin

    Убий ме, ако разбирам какво е това. Във всеки случай, мисля, че повечето кухненски уреди са от този материал и вероятно не е хубаво да се нагрява…

  22. Благодаря, Яна!
    Аз не че много разбирам, но поне ако пише нещо, може да се провери… ако евентуално ме прихване манията 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s