Раждането – митове и легенди (I)

Първо малко дефиниция на понятията:

Активното естествено раждане представлява естествен родов процес, в който няма медицинска намеса или е сведена до минимум. Такова раждане се ориентира спрямо индивидуалните нужди на раждащата жена и не предвижда рутинни интервенции. Ролята на лекаря е наблюдаваща, пасивна. Акушерката играе поддържаща роля. Раждането не се предизвиква, ускорява или обезболява медикаментозно. Раждащата жена има свободата да се движи, да приема храна и течности, да заема различни пози, да напъва във вертикално положение, без екипът да се намесва в нормалния ход на процеса, независимо от неговата продължителност. Тя има правото на присъствието и подкрепата на своите близки. След раждането бебето не се отделя от майката и се осигурява възможност за непрекъснат физически контакт, насърчава се кърменето.

Теоретично активното раждане може да се случи както в извънболнична, така и в болнична среда. На практика в България активното раждане в болница е почти невъзможно.

Дирижирано естествено раждане е раждане, което протича с лекарска намеса и с помощта на рутинни медицински интервенции за неговото стартиране, мониториране, ускоряване и обезболяване. През втората фаза (изгонването) медицинският персонал обикновено “дирижира” напъните на родилката. Раждането на плацентата също се предизвиква медикаментозно или с друга намеса отстрана на екипа. На практика това е единственото възможно “естествено” раждане в българските болници.

Асистирано раждане е всяко раждане, на което присъства квалифициран медицински персонал – акушерка и/или лекар.

Неасистирано раждане е раждане, при което такъв персонал не присъства.

Домашното раждане може да е асистирано или неасистирано. В България асистираното домашно раждане не е законово регламентирано.

В много държави по света има опция за асистирано активно раждане в родилна къща или родилен център. Раждането се подпомага от акушерка според индивидуалните потребности на родилката. Има възможност за бързо прехвърляне в болнично заведение при настъпването на непредвидени усложнения.

1. Мит за раждането – вагиналното раждане е съпроводено от свръхчовешка болка, често води до голям стрес и трайно увреждане на бебето, както и до жестоки разкъсвания на майката, която никога повече няма да води нормален сексуален живот.

Истината: Ако бебето е застанало в оптимална позиция, родилката е добре подготвена за процеса на раждането, познава го и знае как може активно да участва в него, има необходимата подкрепа от таткото или друг придружител (дула), вероятността да роди с минимум болка и никаква травма за себе си и бебето, е много голяма.

Жените, които получават достатъчно подкрепа по време на цялото раждане,

  • имат нужда от по-малко аналгетици/анестетици
  • по-рядко стигат до раждане чрез форцепс/вакуум екстракция
  • по-рядко стигат до цезарово сечение по спешност
  • изпитват по-голямо удовлетворение от раждането

2. Мит за ражданетоепидуралната анестезия е манна небесна, напълно безопасна за майката и бебето. Да се ражда без упойка е варварско и назадничаво, тогава можем да си раждаме и като баба на нивата.

Истината – епидуралната анестезия може да има големи предимства, ако раждането се проточи и е много болезнено (например при субоптимално фетално предлежание), но има и някои доказани недостатъци:

  • повишава риска от раждане чрез форцепс/вакуум екстракция
  • повишава риска от неуспешно кърмене

В повечето държави се предлагат алтернативни начини за обезболяване – акупунктура, акупресура, масаж, движение, раждане във вода, хомеопатия, методи за релаксация. Там медицинския персонал е обучен не само да поставя епидурални упойки, но и да помага, ако жената желае немедикаментозно обезболяване. Лично съм виждала как в една средноголяма берлинска болница лекарите обезболяват с акупунктура. Броят на епидуралните упойки беше много малък.

Опиатите в епидуралната упойка потискат производството на ендогенни морфини (ендорфини), които не само обезболяват, но и играят роля в изграждането на връзката между майката и бебето веднага след раждането и субективното „ниво на щастие“, което майката изпитва. При овце се наблюдава отхвърляне на бебето от майката, когато е поставена епидурална упойка. Това е част от обяснението за затрудненията при кърменето.

3. Мит за раждането – Бебето страда повече при вагинално раждане, отколкото при раждане с цезарово сечение. При естествено раждане бебето се мъчи или изпитва болка.

Истината – Когато раждането започне спонтанно и протича нормално без външна намеса, бебето изпитва дискомфорт по време на контракциите, но не и болка. Хормоналните промени, които се случват по време на естествено раждане, сигнализират и на бебето, че „нещо се случва“, в известен смисъл то е подготвено за напускане на квартирата. Ако майката е спокойна и няма пикове в отделянето на адреалин/катехоламини в периода на получаване на разкритие, бебето не изпада в стрес. Точно както и майката, то има възможност да си почива между контракциите.

Когато се ражда със секцио, бебето се изважда от утробата без никакво предупреждение и подготовка. Вероятността да е стресирано е много по-голяма. Може би главата му не е сплескана от преминаването през родовия канал, но мозъкът му не е получил редица необходими стимули – не само от майчините хормони, които преминават през плацентата, но и от собствените му нервни окончания – за допир, за натиск и т.н., които формират в мозъка „образ“ на собственото тяло.

Емпирични данни сочат, че сред децата, които посещават кабинетите на кинезитерапевтите и рехабилитаторите, има повече такива, родени по оперативен път, отколкото по естествен механизъм.

(В раздела „информационна агенция ЕЖК“ мога да споделя, че Марулята на 9 месеца едва преди няколко дни започна да се обръща от гръб по корем, седи нестабилно, не се изправя, като цяло „изостава“ с 3-4 месеца от връстниците си. Мен това не ме притеснява, но го наблюдавам и при други бебета, родени със секцио.)

4. Мит за раждането – За безпроблемно вагинално раждане е достатъчно бебето да е с главично предлежание.

Истината: Не е достатъчно. Оптималното фетално предлежание е главично, като гръбчето на бебето се намира от лявата страна на майката. Ако бебето е застанало така, то има най-кратък път до изхода. Ако е с гръбчето отдясно или към гърба на майката, това вероятно ще доведе до по-дълго и трудно прогресиращо, а също и до по-болезнено раждане. Причината е в механизма на раждане, при който бебето първо трябва да се завърти в оптимална позиция, и едва след това навлиза в родовия канал. Моментът, в който гръбначният стълб на бебето и този на майката, се намират един върху друг, е особено болезнен.

Феталното предлежание трябва да бъде установявано периодически по време на бременността, за да може майката навреме да вземе мерки и да помогне на бебето да заеме оптимално положение. За тази цел има елементарни техники и упражнения, които помагат и за обръщането на седалищно разположено бебе, но лекарите рядко са запознати с тях. Важно е бременната да знае, че тя има известен контрол върху ситуацията и може да помогне активно на бебето да заеме правилната позиция. Добре е това да се случи в по-ранен етап на бременността (32-34 г.с.), докато все още има достатъчно място за движение.

[Следва продължение…]

Източници:

  1. Национална стратегия за асистиране при нормално раждане на Министерството на здравеопазването на Испания – съдържа подробен книгопис на изследванията, върху които се базират заключенията и препоръките на комисията
  2. Spinning babies
  3. Релаксация, гравитация, движение – нашите съюзници по време на раждането – Ивета Драганова
  4. Техники и упражнения по време на бременността и раждането – Ивета Драганова
  5. Endorphins, Labor, Pain, and Bonding by Bonni Elizabeth Hall
Advertisements

6 thoughts on “Раждането – митове и легенди (I)

  1. Страхотна статия, благодаря!

    Това, което отдавна ме интересува обаче е къде има център, където мога реално да се подготвя за активното раждане и за наместването на бебето в правилна позиция?

    При моето раждане имах възможност да се движа и да заемам каквито си искам пози, мъжът ми беше с мен… но не знаех какво да правя 😉 Пробвах това, което за момента ми се струваше, че ще ме облекчи, но не мога да кажа, че резултатът беше много добър.

    За наместването на бебето също ми е много интересно, защото много добре помня, че синът ми беше отдясно.

    Мисля след една-две години да имам още едно дете и много ми се иска да родя поне малко по-осъзнато и по-информирано.

  2. Yana, какво е мнението ти за предизвиканите раждания? Питам, защото от вчера имам втори племенник, роден по този начин – една седмица преди термина, лекарят е поискал снаха ми да отиде в клиниката и раждането е предизвикано от сутринта. Знам, че една седмица не е голям период, все пак вече си е в 9 месец. Но някак неестествено ми е, без да имаш никакви симптоми да ти предизвикват раждането…

  3. @haz, благодаря за статията. Много е интересна и не ми беше попадала досега.

    @aninn, в София сдружение ‘Естествено“ предлага курс за подготовка за раждането. Там си говорим как да се храним правилно по време на бременността, как да се движим правилно, какво може да се направи, за да застане бебето правилно. По принцип е хубаво тялото да е подготвено още преди зачеването, защото разни проблемчета се коригират по-трудно, когато вече има бременност. Йогата е хубава подготовка, защото позите се изпълняват симетрично и спомагат за симетрията на таза и сухожилията, на лигаментите на матката. Добре е майката да се погрижи за емоционалното и психологичното си здраве, преди да забременее, защото неосъзнати страхове и проблеми могат да повлият отрицателно върху хода на раждането. За съжаление тези неща се постигат трудно в съвременния свят, но можем поне да опитаме 😉

    @Рос, аз не съм фен на предизвикано раждане, освен с ясни медицински показания: много преносено бебе, остаряла плацента, която не го храни добре, изтекли води без контракции (хубаво е да се изчака 24-48 часа раждането да започне само). Иначе ми се вижда някакси необосновано груба намеса в естествения ход на нещата (тук визирам и намеса в Божийте планове, дано да не звуча твърде отнесено). Лекрят може да е имал и някакви медицински съображения в конкретния случай. Иначе бих чакала раждането да започне само. Но, най-важното накрая: да ти е жив и здрав племенникът и да расте палав и щастлив!!!

  4. Благодаря, Яна! Дано имам възможност да посетя този курс (живея в Стара Загора). Отдавна си го мечтая.

  5. Понеже сега попаднах на статията „Родилни обичаи“ в едно подготвящо се за печат издание:
    „… При всяко раждане помага местната баба акушерка. Тя увива бебето в бащината му риза (за приобщаване на детето към родствената му група), окъпва го в корито, в което има яйце (за плодовитост), желязо (за здраве) и птиче перо (за лек живот)….“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s