Тихо!

За какво не бива да говориш, ако искаш да живееш спокойно в България, in no particular order:

  • за потъпкване на човешки права
  • за дискриминация по полов признак
  • за бедност
  • за ниското качество на образованието
  • за смърт
  • за раждане
  • за насилие (домашно, сексуално)
  • за корупционни практики
  • за управляващите
  • за проблеми в здравеопазването
  • за недомислици в съдебната система
  • за неграмотност
  • за заболявания
  • за обикновени трудности
  • за изоставени деца
  • за аборти
  • за осиновяване
  • за религиозни убеждения
  • за прояви на непрофесионализъм и некомпетентност
  • за дупките по пътищата
  • за това, че умееш нещо добре
  • за това, че не умееш нещо
  • за чувства
  • за … (моля, допълнете)

Най-добре е изобщо да не говориш. Suck it up и си налей една ракия.

Advertisements

11 thoughts on “Тихо!

  1. За това, че въпреки всичко си щастлив и доволен от живота и „всичко ти е наред“!

  2. Е, последно писах за неграмотност… така че нямам нищо против да живея в Германия или Нова Зеландия 🙂

  3. Не бива да казваш „Имам късмет“ или „всичко е наред“, много хубаво не е на хубаво. Айде бе, много хубаво си е баш на хубаво.

    Не бива да отказваш втора порция пържоли – да не обидиш домакинята.

  4. Не бива да казваш, че ще имаш бебе или да пазаруваш, преди да се е родило.
    Това ме влуди, направо, докато бях бременна. На мен не ми пукаше, ама всички наоколо бяха луднали. После пък не ми даваха да си показвам бебето, сакън.
    Но това е в сферата на суеверията…

    Не бива да споделяш семейни проблеми (проблеми в семейството), ще му затриеш честта.

    Някой има ли обяснение защо сме такива темерути?

  5. Аз още не мога да проумея как уж нормални хора могат да мислят/действат така! 😦

  6. Никога не бива да открито да предявяваш някакви изисквания или да критикуваш някой, от когото зависиш дори едвазабележимо.

  7. Василена, ужасно точно си уцелила! Днес ми се наложи да споря с едни адски непрофесионални хора, които твърдяха, че те са изключителни професионалисти, а аз не реагирам подобаващо. Причината: имах изисквания, както и желание да спазвам законите :)))

  8. Според мен има и едни такива „не бива“, които са направо объркващи. Например:
    * Не бива/бива да критикуваш Русия (НАТО, ЕС, съседните нам държави).
    * Не бива/бива да се оплакваш от циганите (китайците, провинциалистите и пр.).
    * Не бива/бива да се оплакваш от виещото денонощно куче на съседите.
    * Не бива/бива да почистваш пред блока, защото за това „има човек, на когото се плаща“.
    * Не бива/бива да подкрепяш на висок глас творческите недоносчета на известни хора. Както и да обругаваш видни български интелектуалци, които ти харесват, само защото са отворили досиетата им в ДС.

    И прочие, и така нататък… да не ставам досадна.

  9. Честно казано, проблемът е в почти всеобщото нежелание да се мисли и диференцира.
    Затова е най-лесно да забраниш нещо ангро и да си спестиш главоболията…

  10. … за това, че на децата не трябва да се подаряват сладки неща
    … за това, че в разделното събиране на отпадъци има смисъл
    … за това, че грижата за природата е по-важна от икономическите аргументи

  11. Ох, това със сладките неща ми е болна тема. От професионална гледна точка трудно премълчавам, когато на площадката се разнасят бонбони и боклуци тип „Зрънчо“, но все пак отглеждането на чуждите деца не е моя работа- странно е как в БГ всеки те гледа на кръв, ако си позволиш коментар (дори да е компетентен и добронамерен), но пък всеки се смята за достатъчно квалифициран, за да дава оценки и съвети за отглеждането на чуждите деца. Така че гледам да не се намесвам, но колкото по-голяма става М., толкова по-трудно отбивам атаките да й напъхат нещо в устата, което не одобрявам. Когато занеса плодове и почерпя другите деца, повечето не проявяват интерес. Добре че нашата яде като едно добро прасенце 🙂

    С разделното събиране е същата история. Ще го заболят някой краката да измине петте метра до жълтата кофа. Или обратното – жълтата кофа редовно прелива от общи отпадъци. Аз съм живяла в държава с много стрикта рисайклинг политика (Германия) и знам, че усилието е нищожно, а ползата – огромна, ама…

    … остави икономическите аргументи, ами удобството? Голяма работа, че за периода, за който детето ти ползва памперси, ще организираш едно малко сметище с неразградими отпадъци („нали се изгарят“), понеже усилието да пускаш от време на време по една пералня в повече направо ще те скърши.

    Съжалявам за разпаления отговор, но тези неща винаги ме качват на черешата.

    Благодаря за включването 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s