Misc

***

Както изобщо не става ясно от това стихотворение, онзи ден черпих едни бездомници с цигари в градинката на “Седмочисленици”. Люлях Марулката на люлката и ги гледах как си искаха цигари от минувачите, но никой не им даде. От мен не се сетиха да поискат – млада майка с бебе. Аз имах обаче, извадих половината от кутията и им ги подадох. Едни баби ме изгледаха изумено и възмутено, докато слагах Марулята в количката, за да си вървим.

***

М. като види куче, и започва да размахва ръце и крака и да крещи, фалцетно. Много ги харесва. I am a cat person. Към кучетата съм по-скоро безразлична до респектирана, но при вида на малки животни от какъвто и да е биологичен вид, се размазвам. Пред блока (около кофите) се навъртат 6 малки кученца, може би на около месец. Като мине някой, му се мотаят в краката, ако спре да им се порадва. После сядат по платното и гледат жално как отминава.

Купихме им кренвирши, но голямото куче изяде половината, защото малко се страхувам от него и трябваше да жертвам от общата порция, за да не ни закача. То не изглеждаше много гладно, но ги изяде, сякаш му се полагат.

***

Марулката като се види на десктопа на компютъра и много се впечатлява от себе си. Сочи снимката и вика “ъ!”

***

Преди известно време смениха бусчетата на маршрутка 6-ца с нови, на които плъзгащата врата им се отваря автоматично. Много се зарадвах, защото можех лесно да качвам и свалям количката, дори да съм сама, и да ходим до центъра. Хората обаче не се научиха, че не трябва да бутат и дърпат вратите, защото им се разваля механизЪмът (имаше си табелки и предупреждения, ама кой да чете). Преди няколко дни видях, че новите врати са занитени и сега се влиза отпред през тясната врата, където има и прагче. Гадост.

***

Пуснаха метрото от Младост-1 до стадион “Васил Левски”. От нас до първата спирка на метрото се стига с автобус, откриха специална линия. В началото автобусите бяха нови (или добре запазени втора ръка от Германия) – с рампа за (инвалидни и детски) колички, ниски, с широки врати. Супер!

След няколко дни обаче все по-често започнаха да пускат раздрънкани стари Икаруси с по три стъпала и тесни врати. Ако на спирката няма кой да ми помогне, трябва да изчакам следващ автобус, за да се кача с детето.

***

На всяка станция на метрото има съответните асансьори. В Младост-1 обаче не работят. Не на всички стълби има рампа. Ние сме лесни, Марулята има една лятна количка тип чадър и 10-те килограма все някак успявам да ги кача по стълбите. Какво правят обаче хората, на които им се налага да ползват инвалидна количка. Хм?

***

Снощи бяхме двете на откриването на Майските празници на “ГЛОСИ”. Забравила съм как се прави small-talk, чувствах се малко неадекватна. Забравила съм как се чете на микрофон, не направих eye contact с публиката, не се получи добре, много дървено. Дребната много се закача с всички, крещя, по едно време й се доспа и се наложи да излезем, за да не пречим. Нищо не чух и не успях да се запозная с никого, а ми се искаше. На нея много й харесва да ходи на такива места, страшно е общителна, дава на всички да я разнасят, не се плаши.

***

Цензурирам си блога. Сигурно трябва да си водя дневник, обаче нямам време да пиша на ръка.

Тъпо е, когато се улавям, че си цензурирам и поезията. Имало някакви думи, дето не ми „отивали“. Пфт.

***

Давам си сметка, че цял живот съм се чувствала uncool… Сякаш малко не ми достига, за да съм истински готина и готините деца да си играят с мен…

***

Бях си наумила нещо, че ще стане, ама не стана. Жалко, щеше много да ми улесни живота.

Advertisements

6 thoughts on “Misc

  1. „Нищо не чух и не успях да се запозная с никого, а ми се искаше.“
    * * *
    За съжаление закъснях и не можах да те чуя. Но пък видях слънчевата Марулка!
    И, да, не се запознахме официално, но все пак си приличаме по прическите (е, аз съм побеляла вече) и очилата:)))
    От месеци си мисля, че си истински готина, а децата, които не искат да си играят с теб, са просто недорасляци.
    Сърдечни поздрави!

  2. По това време Марулята беше вече в напреднала фаза на разкисване, ама слънцето надничаше и през облаците 😉
    Поправям си формулировката веднага – на мен ми беше много, много приятно да се запознаем, не само заради външните прилики. Стори ми се, че се чу едно тихичко „клик“, ако ме разбираш… 🙂

    Повече от сърдечни поздрави 🙂

  3. бръм, бръм..аз като че ли не съм бил на това четене. беше си съвсем куул..ма, явно имаш некаква представа, която обикновено е грешна. като те видя ще каза на Михаела ( стига,бе с тази Маруля) да ти нправи ушите като на…,
    поне с нея се разбираме, без много бръм, бръм)))

  4. „Стори ми се, че се чу едно тихичко “клик”, ако ме разбираш…“
    Не само те разбирам, ами всеки път като вляза в блога ти, чувам едно „щрак“:)))
    Сега се запознавам по-детайлно с текстовете ти в нета (за съжаление нямам нищо на хартиен носител, както вече викат на книгата!) и има сериозна опасност „все да те чета“.
    цАлувки и доскоро!

  5. ей, ама скорпион, бе 😉 ма любим
    иначе на михаела не знам какво ще й казваш, ама всеки път като писне, се опасявам, че е сега тъпанчето ми отидЕ
    бръм, бръм 🙂

    пилигрим, текстовете в нета не са много представителна извадка 🙂 на 26-ти юни ще взема книжка, стига да си там, където и аз смятам да бъда 😉

  6. Надявам се да бъда там, където и ти ще си на 26 юни:)
    Отбелязвам си датата и осторжно дебна да разбера какво, къде и как. С кого – то комай е ясно!
    Засега ще си угаждам с тектовете в нета…
    Клик-щрак-бръм:)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s