Честита десета месечинка, малка Марульо :)

009

Скъпо мое дете,

обикновено порядъчно закъснявам с тези писма до теб, а често и изобщо не успявам да ги напиша, преди да са изтекли две седмици, което ги прави в общи линии pointless. Този път, обаче, имам необходимото вдъхновение и тишина.

Изумително е как от сладкото, но мъгляво „бебе“ започва да изплува характер. Сякаш камерата фокусира и от размазания пейзаж кристализира образ. Интелектуално винаги съм била наясно, че си отделен от мен човек, но според Робин Скинър, когато една жена стане майка, тя започва да си кореспондира с бебето, което някога е била, за да успее да изгради връзка със собстеното си бебе. С две думи, границите на нейното Аз малко се размиват, за да влезе за известно време в симбиоза с новия човек, който още не е наясно, че изобщо притежава граници. Според книгите това му се изяснява някъде към шестия месец. След това майката трябва да претърпи отново обратния процес и да започне да помага на бебето да се отдели от нея. Това е винаги малко тъжно, първата малка раздяла, но без нея детето няма да може да стане самостоятелен и пълноценен човек. Така е, родителството изисква жертви.

Миналата седмица ми спретна кърмаческа стачка. Зъбите ти никнат особено мъчително (вече имаш 4 – два отгоре и два отдолу) и в един момент ме ухапа (не много силно), докато се кърмеше. Аз те дръпнах и ти казах „НЕ!“, а ти реши да ме бойкотираш и спря да сучеш. Даже ме поглеждаше хитрешки в очите, оголваше зъбки и се приближаваше предизвикателно, за да видиш какъв ефект ще произведеш. Това беше от една страна доста смешно (кога се роди, кога тръгна да стачкуваш?), а от друга страна леко притеснително, защото още не можеш да изядеш количествата твърда храна, необходими ти, за да растеш и да се развиваш пълноценно. В нашата къща има едно правилно: не насилваме детето да яде. Вследствие на това  връстниците ти вече ядат кюфтета и снежанка с чесън, а ти и в добрите си дни не можеш да изядеш 220 гр. пюре. Както и да е. В крайна сметка реши, че удоволствието да ме провокираш отстъпва пред наличието на манджа, и се предаде. 1:0 за мен 😉 Внезапно осъзнах, че вече действително си един напълно отделен от мен човек. Това драстично ти качи рейтинга и уважението ми към теб порасна експоненциално. С което не искам да кажа, че преди не съм те уважавала, просто това е доста абстрактно понятие, когато става дума за създание, с което съм се чувствала в симбиоза. Може би тази симбиоза продължи малко по-дълго, защото ти още не си много самостоятелна, преди 2-3 седмици едва се научи да се обръщаш и сега се придвижваш, търкаляйки се, а преди това лежеше по гръб като обърната калинка и разчиташе на мен за траспорт от точка А до точка Б. Mission accomplished. First developmental milestone met. Официално вече си личност със собствено мнение ;), което тепърва често ще е различно от моето.

004

Пюретата ти писнаха, а честно казано и на мен. Заглеждаш се все повече (и си искаш) по нашата храна, което означава, че трябва да ограничим „боклуците“, но пък не си никак капризна и опитваш с интерес от всичко. Мисля, че пълнозърнест хляб + домати + босилек + зехтин + моцарела ще стане официалното меню на лято ’09. Освен това ядеш краставици, череши, банан и кайсии, кашкавал и сирене. Обичаш и фреш от портокал, разреден с вода. Настава голяма мацаница, та съм щастлива, че открих биологично разградим препарат за петна (Dr. Beckmann’s, ако някой се вълнува).

Иначе си рядко нахилен екземпляр. Като една истинска лъвица, обожаваш да общуваш и да привличаш погледите. Ако случайно нямаш обожатели, бързо си ги набавяш, като викаш възторжено и се оглеждаш, за да оцениш ефекта, който предизвикваш. Все някой ти обръща внимание, след което започваш да даваш „боц“, да се усмихваш, да си килваш главата на една страна и да махаш за „чао“. Хората по улицата се усмиват, подминавайки ни, или спират, за да се закачат с теб. Понякога даже се смеят с глас, когато те нося в слинга, а ти размахваш ръце и крака и квичиш от кеф, при вида на някое куче, примерно. (Днес се запозна с един заек и страшно го изплаши ;)) В бизнеспарка имаш истински фенклуб от какички, които работят там.

003

Не отказваш да те държат чужди хора, даже онзи ден ми помаха за „чао“, когато си тръгвахме от Буба и тя те носеше. Малко като „ти си отивай, не се притеснявай, аз оставам тука“ 😉 Но във вуйчо си Ваньо си направо влюбена. Грейваш, като го видиш. Горната снимка ми е новият фаворит, сложила съм си я на десктопа. Ива каза, че приличаш на пчеличката Мая. Татко ти отдавна го беше забелязал, сега го потвърди и втори независим източник 🙂

От няколко дни имаш бънджи. Вече ми се струваш достатъчно стабилна и го взехме от едно съседско бебе, на което му е омръзнало, защото вече се упражнява да ходи. Ти още не се сещаш да правиш крачки, но и това ще дойде, за никъде не бързаме. Засега се кефиш да скачаш и да се въртиш, увиснала за касата на вратата и се сърдиш, когато реша, че ти стига толкова.

Знаеш си името, което много ме изненада, защото те наричаме какво ли не, но не и по име. Въпреки това, когато кажа „Михаела“, неизменно се обръщаш към мен и ме гледаш очаквателно.

Актуалната ти любима песничка е тази:

Щастлива десета месечинка, смешно бебе,

обичаме те,

мама & тати

Advertisements

5 thoughts on “Честита десета месечинка, малка Марульо :)

  1. хе … живи и здрави и все така прекрасни 🙂 !
    Любо от около 3 седмици пълзи като бръмбар из къщи, организира гонки със сестра си, ходи и не мога да го накарам да седне понякога, толкова е упорит, силно влюбен в сестра си, мене и пудела на дядо му, при вида на който изпада в луд смях и тръгва да го преследва, на ‘вие’ е с храната от кухнята, но не отказва препечени филии с масло, чубрица и сол, лионки, краставици, хляб, супа, която му правя аз, бисквити … докато Деница на тази възраст ма’аше само лионки за известно време, защото силно бойкотираше пюретата и хранта от кухнята … абе, голям и весел цирк сме, пожелавам ви здраве, живот, безкрайни усмивки и квичене от кеф 🙂

  2. Абе, Дени, какво са „лионки“? 🙂

    На супер-Любо сигурно хич не му е скучно. С братчета и сестричета е мнооооого по-забавно вкъщи, знам го от собствен опит. И всяко следващо дете се гледа по-лесно, ‘щото започват взаимно да се гледат, ако не им е прекалено голяма разликата.
    ЦелуФки от мини-М. 🙂

  3. Честито и от нас! Абе момата верно прилича на пчеличката Мая! Това пък е на Теди любимото филмче наред с „Покахонтас“, „Лейди и Скитникът“ и „Грижовните мечета“.. а и „Емил от Льонеберя“. още вчера прочетох и пазгледах честитката, много сладурско и просто се сетих и аз как точно на десетия месец се сетих и аз така да честитя… хех как минава времето. А аз се чудя наистина ли всяко следващо дете се гледа по-лесно.. аз нещо почвам да се наплашвам, че ще е по-трудно.. но наплашването не е в този смисъл , че да ме откаже от още дечурлига 🙂

  4. Това, което разказваш, Бо Яна, си е направо художествена литература:))) Но си позволявам да отбележа: очи в очи с Михаела-Марулка и с теб е нещо наистина невероятно – зареждащо и приятно (за таткото, да не се обижда, нищо не мога да кажа!).
    Бъдете здрави и весели!

  5. на лион-ка викаме наденицата с кашкавал на Кен ( извинявам се за късния отговор) … не помня защо така им казваме в момента.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s