Do What Works For You

Това в общи линии ми е изводът от 11 месеца родителство.

Когато в началото кърмех М. почти денонощно и тя спеше в ръцете ми, чувах: „Ама не може така, трябва да има режим.“ Когато на 4,5 м. съвсем от само себе си спря да заспива с кърмене и извадих биберон-залъгалката, срещнах неодобрителните погледи на другия лагер. Когато чуят, че още спи с мен на спалнята, виждам зле прикрито възмущение. Когато кажа, че вече обмислям да я местя в собственото й креватче – същото. Когато яде само кърма първите 6 месеца, когато не купувах пюрета, когато започнах да купувам пюрета, когато минахме на детска кухня, когато яде домати… схващате картинката, нали? Независимо какво правя, ще се намери някой да не одобри. Не се вписвам достатъчно нито в единия, нито в другия лагер на крайните убеждения за това как трябва да се гледа бебе, само и единствено…

Факт е, обаче, че всяко едно решение е било продиктувано не от някаква концепция, а от практическа необходимост. Защото М. не разбира, че моята концепция за привързано родителство повелява тя да заспива с кърмене до дълбока старост. В един момент решава, че не иска да суче повече, гледа ме любовно и се усмихва. Но не спи. Ако някой друг желае да я приспи без залъгалка – да заповяда. Аз й давам залъгалката и юргана, който ползва като „преходен обект“ по Уиникът и излизам от стаята. Тя заспива за 30 секунди и се обажда 2 часа по-късно. It works for us.

По същия начин, ако някой ми беше казал в първите 3 месеца, когато тя сучеше на всеки 2 часа, че трябва всеки път да ставам, да я вземам от креватчето й и после да я връщам обратно, щях да му предложа да дойде той да я разнася нощем. Ние си бяхме just fine. Въпреки честите прекъсвания на съня, никога не усетих, че да имаш новородено бебе означава никога да не спиш. Съвсем напротив.

Но не ми е мисълта да навлизам в подробности за ритуалите на детегледането. Не знам дали баща ми би бил доволен от себе си, но смело мога да кажа, че от стотиците възпитателни разговори, които сме провели през годините, аз със сигурност съм научила едно: „Everything in moderation“ или „Всяко нещо с мярка.“  Той е зодия Везни и за него мярката е особено важна. Не че и той като Алиса винаги успява да следва мъдрите си съвети, но ако не друго, поне аз нещо съм закачила от заседанията на семейния съд около кухненската маса 🙂

Мисълта ми е, do what works for you. Когато нещото спре да работи, потърсете друго. Не робувайте на концепции. Не упорствайте в крайности, които са в разрез със здравия разум. Наистина, родителството много прилича на ходене по въже, и се иска способност да балансираш. Но детето само показва от какво има нужда и вместо да се опитвате да го вкарате в концепцията си, опитайте се да му позволите да ви води. Сигурно ще ви отведе на места, на които никога не сте искали да ходите. Но в крайна сметка, когато ставаме родители, жертваме част от контрола, който имаме над живота си. Всъщност забавното е, че можем да запазим контрол само, ако не се опитваме да се налагаме на всяка цена.

Доскоро по цели дни и нощи агонизирах дали едно или друго мое родителско решение би могло да повреди малката. Дали ме прави добра майка или лоша майка. Дали е егоистично, дали е възпитателно, дали е следствие от някаква моя проекция или някакъв мой бъг. После прегърнах идеята на Уиникът за „достатъчно добрата майка“ в противовес на „идеалната майка“ и разбрах, че това, че М. проявява любовна привързаност към юргана си, не е свидетелство за моя родителски провал, а точно обратното. Приех, че вероятно ще излезе от нашето семейство с някой и друг бъг и че е по-добре да спестявам за терапевт, отколкото за колеж 😉

От друга страна сега съм наясно повече от всякога, че именно от нас като родители зависи дали тези бъгове ще са debilitating или просто little quirks. Разбрах, че следва да сложа себе си под микроскоп, за да мога да повлияя върху крайния резултат от усилията си да възпитавам. Вече не искам да съм последовател на Сиърс или Спок, или някое друго гуру в областта на родителските въпроси. Не искам да прехвърлям отговорност, да наизустявам готови решения и да се придържам към тях, дори когато очевидно не работят за нас. Отказвам да се намирам в състояние на непрекъснат ужас, че ще ме изгонят от кликата (която и да е), защото изборите ми не са в унисон с правилата. Отказвам да съчинявам в главата си обстойни оправдания на родителските си решения.

Искам едно единствено нещо.

Да съм съзнателен родител.

Advertisements

5 thoughts on “Do What Works For You

  1. Хубаво е човек да стигне до тези изводи – и колкото по-рано, толкова по-добре 😀 И по-лесно за него, детето и семейството.

  2. Много ми харесва да те чета 🙂
    Освен това твърде много станаха тези, които не се вписват в някакви норми, за съжаление обаче са прекалено разпръснати.. иначе си е хубаво човек да си има някой ей тъй колкото да му каже, че постъпва както трябва 🙂

  3. Бъговете създават характера, иначе ще сме еднакви като от матрица.
    Поздрав (дъщеря ми ми изпрати тази песен и после плаках около седмица, обаче разбрах, че всъщност, ако обичаш истински и правилно трудно можеш да направиш грешка): http://www.youtube.com/watch?v=UUEZ2ni1h10

  4. Четейки изпитвам емециите от времето когато А. беше на месеци. Сега е на 7 години. Гледах я в чужбина, където книгите, със същия убеден фанатизъм, проповядват тотално противоположното на книгите тук. И объркана си измислях правила. И си бяхме щастливи и прекрасни, а А. порасна едно приятно за общуване, спокойно същество, уверено в себе си и радващо родителите си. Какво повече?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s