13

Вече никой не се учудва, че закъснявам с около седмица, нали? :))

004

Скъпо наше дете,

Нвърши 13 месеца или 1 г. и 1 мес. миналата седмица в компанията на кръстниците си и най-любимите ни приятели от ГЛОСИ на едно вълшебно място край язовир Кърджали. Отпразнувахме деня подобаващо (може и да става банално, но за мен 13-ти никога вече няма да е просто един ден от всичките) с посещение на Перперикон, а предния ден и на Татул. Иво Георгиев представи великолепната си нова книга, но на него му се полага отделен постинг. Лени и Дишев обърнаха Кърджали за пържоли, които Жоро и 4-то след това метнаха на барбекюто. Ти пи дъждовна вода от локва, или от щерна, както поетично уточни Ваня Великолепната. Такива ми ти работи…

029

А сега, по идея на blue milk,

10 Things We Enjoy Most About You at 13 Months,

или 10-те неща, с които най-много ни радваш в момента 🙂

1. От 2-3 седмици се учиш да ходиш. От ранна утрин до здрач напираш да те водим за ръце и се опитваш да тръгнеш във всички посоки едновременно, което за жалост противоречи на законите на физиката. Като видиш стълби… нагоре-надолу, нагоре-надолу… нагоре-надолу… 🙂 Нямаме снимки, обаче. Когато държиш нещо в ръчичка, например гумено топче, явно си мислиш, че си се хванала, защото се пускаш и само за една ръка. Надявам се да проходиш преди да тръгна на работа след 2 седмици, защото не искам да изпусна първите ти крачки.

2. Започна да сядаш сама. Много пъти те намирам седнала в креватчето, но до вчера така и не бях виждала как го правиш. Седна върху масичката в хола, с която подпирам дивана да не паднеш.

3. Започна да си играеш с котето. Разиграваш го с едно герданче и ти е много смешно как подскача като гламаво 🙂

4. Все повече общуваш. Както си седиш на камиончето, вдигаш ръце да те взема, но като тръгна към теб, бягаш и се смееш. Подаваш ми нещо, но като посегна, го дърпаш и се смееш, че си ме надхитрила. Казваш „мама“, но мисля, че имаш предвид „ам-ам“ 🙂

5. Ядеш плодове и зеленчуци, и риба. Гризеш кисели ябълки, сладки круши, пиеш сок от моркови и дори се престраши с червените чушки, които до скоро отказваше. Това може би е съвсем нормално, но аз съм страшно впечатлена и облекчена, защото въпреки всичко, което знам за храната и здравето, предпочитам вафли пред домати, и се страхувах дали ще успея да те науча да ядеш и неща, които аз не ям; например карфиол, броколи. Засега успешно. Днес дори яде кълнове от латинка, които са леко лютиви. Не ти беше лесно, защото нямаш зъби да ги дъвчеш, и си представям, че да ги гълташ цели, е като да ядеш конци, но ти беше упорита. Имаш чувство за мярка с боклуците. Дори да докопаш някоя вафла или бисквита, не настояваш да ги изядеш целите, а ги нагризваш и изхвърляш, когато ти омръзнат.

6. За разлика от пътуването до Цигов Чарк преди 2 месеца, в Кърджали спа, така че с татко ти не бяхме арестувани в стаята. Будеше се между 3 и 5, но ти е простено, защото си във фаза на прогресивно озъбване :))

7. Имаш гъдел и се смееш с глас, когато те целуваме по коремчето.

8. Пускаш се сама по пързалката за малко по-големи деца (не от онези най-бебешките). Аз те чакам долу. Ти седиш горе, казваш „ейа, ейа, ейа“, въртиш дупе и се пускаш. Не те е страх изобщо, заливаш се от смях.

9. Танцуваш неуморно. Клатиш дупе напред-назад и махаш с ръчички. Забележително е, че уцелваш ритъма. Телефонът ми изпълнява ролята на мп3 плеър. Купих си допълнителна карта памет, за да имам място за музика, защото вече ми призляваше от Братя Аргирови на риплей. Изобщо ако има музика, всичко е наред.

10. Татко ти го нямаше за няколко дни и ме размазваш как сутрин сочиш хола и казваш „та-та“, а после си толкова разочарована, когато него го няма…

037

Има, разбира се, и неща, които не ни радват чак толкова…

1. Будиш се нощем, защото те болят зъбките (поне така подозирам). Разбира се, не мога да ти се сърдя за това, но е изтощително.

2. Докато пътувахме, плака и пищя толкова, че се наложи да те извадя от кошчето. Сега направо ме е страх пак да се кача с теб в кола.

3. Малко те мързи. Ако седиш на пода и искаш нещо, вместо да отидеш да си го вземеш, го сочиш и квичиш с фалцет. Аз имам теория по въпроса, но ще я изложа друг път.

4. Много си упорита и гръмогласна когато искаш/не искаш нещо, а то не е възможно по някаква причина. Вече се пускаш да дърпаш на другите деца играчките, а след това не искаш да ги връщаш.

5. Много ме болят раменете (а татко ти кръста) от целодневното обикаляне.

За повече не се сещам… 🙂

… любимото ми занимание е да те гледам как спиш…

064

Обичаме те, наше безценно съкровище,

мама и тати

Advertisements

5 thoughts on “13

  1. Яна, аз думи нямам за коментар, защото след тези ти откровения обикновено само ми се пълнят очите, обаче исках да вметна нещо за болките в раменете (нали и аз мъкна денонощно 4,5 месечно 8 килограмово бебе).
    След като си купих няколко слинга, а после и още няколко вида носачки се заинатих, че докато не намеря дъ ултимейт уан няма да се спра и .. намерих!
    http://cgi.ebay.co.uk/New-PATAPUM-BABY-CARRIER-Front-Back-Backpack_W0QQitemZ170378882600QQcmdZViewItemQQptZCarriers_Backpacks?hash=item27ab5f6e28&_trksid=p3286.c0.m14
    Тая носачка е чудо на чудесата и без нея до момента щях да съм без гръб останала, а откакто я имам не съм изпитвала грам болка, ама хич никак, без майтап и без преувеличение. Тайната е в пояса, който седи в горната част на ханша и реално той поема тежестта на бебето, а не раменете ти:)
    Толкова от мен.
    Поздрави 🙂

  2. Я, какво приятно посещение!!!

    Нашият слинг си е екстра, много е удобен. Но може би линкът, който си дала, ще е полезен на някоя друга майка 🙂 Или на нас за следващото бебе 🙂 Благодаря.
    Аз се оплаквам от опитите й да ходи. Хем не съм много висока и не се сгъвам в кръста, но все си ходя малко приведена – тя е дребничка и вечер се усеща. А татко й направо трябва да си се навежда.

    Впрочем, 8 кг на 4,5 месеца си е постижение 😉 Михаела беше 8700 на годинка 🙂

  3. Стана ми много мило като прочетох написаното….Замислих се как и на мен ми се ще да опиша едни такива мисли, дето ми се въртят в главата от навършването на годинката, но все не ми остава време! Тези дни ще намеря и ще постна в моя блог! Яни, ще открадна и подзаглавието – 10 Things We Enjoy Most About You at 13 Months, даваш ли?-:)
    Момата ви става все по-сладка! Ще я крадем да знаеш!-:)))
    Аз съм в отпуск до нова година, тръгвам на училище по английски от 28.09., но определено ще имам повече време за писане в блога, а може да полафим и във фейс-а!
    Много прегръдки и целувки на теб и Салатка Сладка!-:)

  4. така е
    първо закъсняваш с една седмица… и докато се усетиш, вече пишеш трогателни постове като този…

  5. Извън темата: исках да кажа, че мнооого се извинявам дето се изнизах без чао от градинката днес, но синчето се събуди и щеше да вдига скандали ако не го бях прибрала тутакси…
    Радвам се, че се засякохме:)
    Поздрави и до нови срещи!:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s