Once upon a time there was a blog…

… и едно малко смешно момиченце, което стана на 14 месеца и 11 дни към днешна дата…

В началото на месеца тръгнах на работа, а татко й остана вкъщи да я гледа. Всъщност, това не е съвсем вярно. В дните, в които съм първа смяна, бързам да си сдам дежурството и да се прибера, за да може той да тръгне за офиса. Виждаме се малко, изморени сме. Колегите ми се шегуват, че това било добра форма на контрацепция. Докато не ми/ни писне… 😉

Най-важното е, че Михаела е добре 🙂 Като един уважаващ себе си асц. Дева за нея е важно леглото да си е на мястото и дневният режим да се спазва, останалото са подробности 😉 Всъщност, П. просто е ъмейзинг татко, справя се страхотно с всичко, извежда я на разходки в студа и дори инцидентното спане по боди с къс ръкав на отворен прозорец през октомври досега не е имало никакви негативни последствия 😉 Съдя, че е добре по това, че нищо в поведението й не се е променило. Винаги е приятно изненадана да ме види ;), но не се вкопчва в мен като за последно, спи си нощем по 12 часа, не търси да се кърми час по час, изобщо не дава вид на изоставено създание. На мен май ми е по-мъчно. Прекарах целия 13.10. дежурна – не я видях нито сутринта, преди да изляза, нито вечерта, когато се върнах – спеше. И всеки път, когато попълвах датата на някоя от стотиците бИлЯжки за изследвания, консултации, етц. на някое дриго дете, си мислех, че моето става днес на 1 година и 2 месеца, и аз не мога да си го гушна. После обаче се сещах, че то е добре у дома, обгрижвано и обичано от другия най-важен човек в живота му, за разлика от децата, за които назначавам изследвания и антибиотици, и продължавах да си върша работата с чувство на облекчение и благодарност.

Та, с детегледането се справяме повече от добре, засега. За работата е по-добре да не отварям дума. Ще кажа само, че безумно си обичам професията, но българската действителност редовно ми идва в повече…

Да се върнем на детето 🙂 Снимки няма, защото не знам къде е кабелът на апарата. Вероятно някъде в планината изпрано пране върху спалнята. Поне е изпрано.

Напоследък не мога да я снимам хубаво, защото извърта глава от светкавицата или посяга към апарата да го дърпа. Повечето й снимки са с протегната напред ръка и устремен поглед 🙂 Новите любими занимания са рисуване с флумастри по покривката на дивана и собственото тяло (hence гореспоменатата планина), както и ядене на крем за дупе. Обича също така да ми го маже в лицето и да затваря котката в пералнята.  Знае за какво служат ключовете, но не може още да ги обръща в ключалката. Речниковият състав изобилства от Ъъъъъ!, пепе! и бепе! – очевидно напълно достатъчни за изразяването на всичко от първа необходимост. (Апропо, котката най-официално се казва Бепе – пише го в котешкия й паспорт.) Обича всякакви животни и им налита да ги гали и целува, но основно предпочита да са космати и горе-долу с нейните габарити 🙂 Още не ходи сама, влачи непрекъснато и навсякъде по един брой родител със себе си. Толкова е свикнала, че винаги някой откликва на желанията й, че просто вдига ръка във въздуха, дори не поглежда има ли някой наоколо да я хване. Аз си имам едно терзание заради секциото – има там едни хипотези, че цезаровите бебета са по-пасивни и чакат всичко да свършиш вместо тях (защото не са участвали активно в раждането си, а са „ги родили“, и това формира психиката им), не знам доколко са верни, ама М. като не може нещо, не се и опитва. Например, има една кутия с дупки, през които се пускат кубчета с различна форма. Тя нацелва кръглата дупа и си ръкопляска сама, но с останалите опитва по веднъж, и като не стане, ми ги подава на мен. С ринговете е същата работа. Изобщо усилията не са много по нейната част. Обича да натиска ключа за лапмпата, звънците, копчетата в асансьорите, всички деца обичат. Никнат й скоростно останалите зъби до 20. Има вече всички предкътници, остават кучешките и кътниците. Днес-утре ще се покаже и четвъртият резец отдолу, че си има само 3 и е много смешна. Мирише на хубаво. Кърми се още, 1-2-3 пъти на ден, или когато се видим. Непрекъснато нещо дъвче, не отказва. Вчера си изпроси боклукчав мини-кроасан от един батко (5./6. клас) в трамвая, много трогателно. Аз се жертвах и изядох шоколадовия пълнеж 😉

Много неща си мисля, нищо не мога да сколасам да напиша. Вместо по няколко глави наведнъж, чета книгите на по 1-2 абзаца. Вечер гледам медицински сериали за разпускане (емотиконче, което върти очи). Спя по колкото мога повече, но все не ми стига. Просто не е нормално да ставаш в 5:45, ако ще да си си легнал в 6 предната вечер. Миналата седмица рискувах семейното щастие, като заключих П. и малката вкъщи и отидох на работа. Добре, че има резервен ключ у майка ми. Но не е нормално да ставаш в 5:45. Баста.

Та така… блогът не е умрял…

Advertisements

6 thoughts on “Once upon a time there was a blog…

  1. Знаех си аз, че има сериозна причина да не пишеш толкова дълго. Между другото вчера видях златните и сребърните рибки в езеро в бизнеспарка. Красиво място 🙂

  2. Бързам да те успокоя, моите и двамата са секцио (по принуда), но въобще не ги мързи да правят всичко сами и да упорстват да са сами. Така че това въобще не си го слагай на главата. Даже Деница, когато беше на 1,1 от бързане сама да прави нещо, си цепна веждата, та ходихме да я лепим. И да се повторя – така, че хич, не си го слагай това на главата и не хващай вяра на такива приказки 🙂 А Любо дори проходи преди да навърши година и преди Деница.

  3. Lele Yana,

    vsi4ki ti sa4uvstavame za rannoto stavane, certainly ungodly hour for getting up /leaving the house and the baby.

    No za ostanaloto Deni4ero e prava ( ne ia poznavam, no bih iskala da se zapoznaia s neia i da ia pregurna, ei taka mnogo me e nasur4ila ) cezarovite niamat takova zna4enie kakvoto moje bi niakoi im pridavat.
    Imam priatelka s 4 cezarovi ( da, v England praviat po tolkova , 4e i do 6 mai ) i vsi4kite i deca sa nepovtorimi sladuri i unikati, udovolstvie za nas the baby sitters : ) )
    Ot druga strana, na4ina po koito opivash Mihaela mnogo mi napomnia za razkazite na maika za sestra mi – rodena po estesven na4in, no kato opisvash Mihaela si predstaviam sestra mi.

    She is 5 years older than me, but I remember everything said about this clever, lazi baby that made other people do everything for her. How clever is that !! Pishe si sega doctorati momi4eto na kakvito temi iska…. Nito pomosht iska , nito nishto, E, pomaga na drugi izostavashti prez cialoto vreme, ama tova ne se broi. Skromna e..

    Znam 4e moje bi ti podhojdash ot poziciata na lekar ( I also hit the roof when people give opinion on teeth ) , no i si predstaviam kak sled 3 meseca shte obsujdash suvsem razli4ni subitia kasaeshti Micaela.
    Aide, ostaviam vi, 4e hora koito stavat v 5.45 niamat vreme da 4etat dulgi pisma.
    Do skoro, pregrudki i zdraveite.

    lelia. Svetla

  4. Светле, прегръдката е приета 🙂 А, колкото до запознанството, и това е прието. В моя блог ще намериш координати или само напиши некъв коментар, аз ще те потърся 🙂 Усмихнат ден!

  5. миличка, и аз се присъединявам към Деничеро по повод не-терзаията за секциото – моето хлапе също `е родено` по този начин, но е истинска бургия, който настоява да прави всичко сам – най-вече, да се храни, и резултатите, обикновено, са петна от храна околовръст 😀 не се тревожи излишо за малката принцеса – очевидно, тя е дете със собствено достойнство, така че, що да си дава зор, наистина,когато има кой да върши тежката работа? целувки и прегръдки от нас 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s