Things I Could Do Without ~ The Gender Stereotype Edition

Вече проглуших ушите на фейсбукските си приятели с това, и не че се е случило кой знае какво, но все пак –

В събота (миналата) съм дежурна цял ден. Това означава, че съм станала в 6, измила съм си лицето на мивката в кухнята, пак там съм си измила и зъбите, облякла съм се с 5 ката дрехи, защото навън е кучи студ, измъкнала съм се на пръсти, сакън да не събудя мадам super speshul snowflake, чакала съм маршрутката 40 минути (защото по разписание са на 25, ахъм, a whole other story), пристигнала съм умряла от студ на работа, занимавала съм се с нещо, което лесно можеше да се превърне в проблем, но слава Богу не се… и т.н.

Та, минавам най-после визитация към 10 без нещо, малко по-късно от обичайното, този с температура, онзи си извадил абоката, ‘щото майка му не може да го оварди, пристигам в последната стая, преглеждам децата и питам едната майка: „Имате ли някакви въпроси?“

„Не“, отговаря ми тя, „вчера го прегледа ЛЕКАР“.

Аха. ‘Щото аз по повод Хелоуин съм си овесила червената слушалка и обикалям стаите за разнообразие.

Държа да подчертая, че на „сестра“ не се обиждам. Работила съм много, много години като сестра. Знам, че една сестра с 25+ години трудов стаж често струва повече от мен, когато all hell breaks loose. И изобщо. Totally not the point.

Просто въпросният „лекар“ е 27-годишен специализант. Много готин. Мъж. Ерго – лекар.

И обратното: жена + млада + мила = не-лекар. Очевидно.

=========================================================

Бонус: Директор/ка/ на няма-значение-какво, чието дете лекуваме, нарича сестрите „лелче„, а към мен се обръща на „ти“. Де да беше само тя…

Ужасно съжалявам, че обикновено адекватните ми реакции закъсняват с ден-два.

Advertisements

5 thoughts on “Things I Could Do Without ~ The Gender Stereotype Edition

  1. Може пък да не е позиция спрямо пола, а спрямо младежкия ти вид 🙂 Младолика си, следователно предполага, че още не си станала лекар. Аз затова не обичам да се срещам с разните там светила на науката, професори и доценти, въпреки че работата ми го налага. Не стига, че ме карат да чакам на опашка със студентите, дошли кой за подпис, кой за уговаряне на изпит, ами когато дойде моя ред, обикновено ме канят с „Момиченце, влез“. След изясняване коя съм – бледи зачатъци на повече респек.

  2. Е добре: Аз всяка сутрин ставам в 5:00 (след като съм спал на отворен прозорец – валидно към 4.11.2009), мия си зъбките, бръсна си главата, вземам душ и към 5:30 си правя закуска, консумирам я и потеглям пеша към фитнеса (~ 45 минути), облечен в къси панталонки и потник, където прекарвам 1 час под зоркия поглед на треньора си, след което отивам на работа. И така за последните 2 години…
    Правили ме това по-квалифициран от теб – определено НЕ – от анатомия и физиология на човека не разбирам абсолютно нищо.
    Прави ли ме това да изглеждам като повече вдъхващ доверие от теб – определено да. Не, че те познавам лично, но все пак…

  3. Рос, ама ако беше мъж, никой нямаше да ти каже „момченце“, нали… :)))
    И пак да кажа, аз не се обиждам или терзая, просто казвам, че битуват такива едни нагласи… да пред-поставяме разни неща за хората, всички го правим, но не е непременно добре така.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s