Sweet 16

Да не повярва човек, че този месец не закъснявам 🙂

С Лени, омазана до ушите с мандарина 🙂

Скъпо наше дете,

за съжаление снимките от последния месец са оскъдни, и за това аз имам  голяма вина, защото успях да затрия едни доста сполучливи, нащракани от татко ти. Не съм сигурна, че ми е простил. Ама и аз още му натяквам, задето затри тези от изписването и първите 15 дни от живота ти, така че сигурно сме квит :*

Другото, което винаги ме впира да те снимам, е хаосът у дома, дето уж се стараем да го ограничаваме, но ти неуморно го възпроизвеждаш и мултиплицираш 🙂 Срам ме е малко после по снимките като се вижда на една страна гърне захвълено, на друга играчка надве строшена 🙂 А е толкова интересно човек да си прекарва времето с теб. Една вечер преди няколко седмици се обаждам на татко ти на връщане от работа и питам спиш ли вече. Отдавна, ми отвръща той, ама мислел да те буди. Сакън! Толкова си била сладка, че не му се разделяло с тебе. И с мен често е така. Два часа, след като си заспала и аз уж съм се отдала на заслужена почивка, която се изразява главно в гледане на малоумна немска телевизия, изведнъж ми домъчнява и установявам, че ми липсваш. Та се промъквам на пръсти в спалнята да те погледам как спиш. Много е клиширано, но определението ангелски ми идва тук съвсем на място.

Какво ново?

Най-после проходи и аз още съм озадачена от усещането за самостоятелност, което внезапно придобих. От време на време се улавям, че стоя насред стаята и не знам какво да правя, защото вместо да ме влачиш за един пръст насам-натам, ти си щъкаш и съответно импакт-факторът ти многократно се повиши, което се изразява в непрестанно дърпане, вадене, влачене и захвърляне на всевъзможни предмети от и на всевъзможни места. Уж сме обезопасили къщата, но аз ти нямам вяра, а и на себе си нямам, че не съм оставила нещо неподходящо на достъпно място. В общи линии гледам да ти намирам развлечения извън дома, който и без това е тесен и досадно познат.

В тези развлечения влиза посещението на плейгрупата на „Естествено“ два пъти седмично, където се срещаш със себеподобни (а и аз) и двете много се забавляваме. За теб е много важно животът да има подобаващо музикално оформление, винаги, навсякъде и непрестанно. Спокойна съм, че дори и да не се окажеш особено умна, си несъмнено музикална и артистична, а както знаем Холивуд е населен с такива хора. Just kiddin’. Фаворит все още е Патето Яки, но поне си склонна да допуснеш известно разнообразие в репертоара:

Въпреки не особено богатия си речник, който включва твърде малко думи (за моя вкус) и доста пантомима и (когато се налага) писъци, успяваш ясно да си кажеш не само, че искаш да ти пуснем музика, а и да уточниш коя точно песничка и дали одобряваш или не избора ни. (Лени ти подари „Лешникотрошачката“ – пееща книжка, на която ти за два дни изхаби батериите от безкрайните повторения на мелодията.)

Изобщо, имаш ясна представа за това какво искаш и не искаш и за моя огромна изненада никак не е лесно да ти се отвлече вниманието от набелязаната цел. Бисквитка, например. Установихме, че за 3 месеца си пораснала 2 см и си качила 1 кг, та си се сдобила с бебешки сланинки 🙂 За протокола – тежиш 9.700 гр и си висока 73 см – даваш го миньонче 🙂

Но това, което изобщо не знам как да опиша, е обожанието, което двамата с баща ти изпитваме към теб. Струваш ни се най-смешното, най-милото, най-оригиналното и най-неотразимото дете на света. И макар че успявам донякъде да си напомям, че тези усещания са твърде относителни и не могат да бъдат абсолютизирани, не преставаш да ме изумяваш. Не че съм очаквала друго (все пак си дете на майка Овен с асц. Лъв и баща Близнак с асц. Близнаци), но готовността ти да общуваш направо ми скрива шапката. Когато поемаме на дълго и досадно пътешествие с градския транспорт, никога не се тревожа как ще те забавлявам и укротявам, защото знам, че тутакси ще си сформираш фен-клуб от лелки (и не само), готови да откликнат на желанието ти да им разкажеш, че вече си на една годинка, колко голяяяма си пораснала и че любимата ти песничка е гореспоменатата. Способността ти да усмихваш хората и да ги омайваш е ненадмината.

Вече знаеш как правят лъвът и маймунката (такива банални животни като кучето и котката не представляват интерес), знаеш къде ти е коремчето (нищо, че от време на време го бъркаш с главата), главата, носът и т.н. Казваш „чао“ и даваш целувки даже без да те подканям. Има и много други малки неща, които сега забравям или не мога да опиша. Ходиш като малко зомби с протегнати напред ръчички, патешка походка и ако котето случайно ти се изпречи на пътя, падаш по дупе и си много оздачена. Но като прибавим, че знаеш как да си поискаш храна и чай, ми се струва, че вече си съвсем функционален малък човек.

На кърмаческия фронт нещата май вървят към отбиване, от което като че ли съм малко натъжена. Със сигурност връщането ми на работа допринесе, но ти и преди това беше започнала да намаляваш търсенето. Всъщност е хубаво, че тези неща при теб стават сравнително лесно и безболезнено. Но си признавам, че ще ми липсват минутите, в които сутрин се гушкаме, още полуспящи и мога да заровя лице в косичката ти и да вдишам миризмата ти, която още е малко бебешка, на карамел и канела. Безметежно, едно такова, а и по друго време не се случва, защото не те свърта на едно място, направо сякаш е обидно да си седнала и да не шаваш.

В този ред на мисли, две-три неща ме мъчат напоследък. Например, дето не мога да те нахраня, защото след първите пет лъжички хукваш нанякъде и обикалям след теб с лъжицата. Освен това последните вечери трудно заспиваш, въпреки че си уморена, може би претоварена с впечатления, а и не искаш да се откажеш да практикуваш новопридобитите си умения да се придвижваш етц. Трябва да ти измисля някакъв winding-down ритуал, че иначе зле за всички присъстващи. Трето е, че вместо да използваш думи, пищиш и хвърляш и въобще „проявяваш характер“, както го наричат хората от поколението на бабите ти. Осъзнавам, че всичко това е временно, и вероятно ще го израстеш рано или късно, но може някой, минал по този път, да има конструктивни предложения, та рещих да споделя.

Има сигурно още много, което забравям или просто не знам как да напиша, но за днес стига толкова. Само искам да знаеш, че въпреки нормалните родителски тревоги, нощем спя спокойно, защото просто знам, че си едно щастливо дете.

Обичаме те,

your biggest fans,

Mommy & Daddy

Advertisements

One thought on “Sweet 16

  1. дръзвам да споделя нашия начинн за приспиване – има едни ужасо готини пеещи играчки, които могат да се използват като нощна лампичка, и освен това,пр ожектират разни смешни картинки на тавана. моя син, след като няколко вечери очарован гледа и слуша своята такава джаджа, сгушен в прегръдките ми, сега, когато си изпие млякото, веднага сочи към креватчето, `духа` лампата и чака да му пуса `звездата, която разказва приказки`. пробвай нещо такова – много е забавно за мъниците. успех 😀 и целувки на малката красавица.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s