в личната ми класация
от жестове на грижовност
сусамените картофи и пилешката супа
непринудено ми напомнят
как в порцелановата крехкост на чинията
някой е смесил неравни части
топлина
и
сол
за да ми каже че ме обича
в личната ми класация
от жестове на грижовност
сусамените картофи и пилешката супа
непринудено ми напомнят
как в порцелановата крехкост на чинията
някой е смесил неравни части
топлина
и
сол
за да ми каже че ме обича
🙂
Сега видяхте ли, че не е смешно любимата ти дума на руски да е „солдат“?
Ето една моя реплика, която е твърде далече от красотата и въздействието на твоите стихове… но все пак:
…
Първо ще сгрея ракия,
ще извадя туршия –
шарен есенен спомен.
Решила съм –
пита ще меся.
Карамфилче ще стрия,
ще поръся канела и черен пипер –
ще лудуват във виното.
Ванилия ще скрия
във пазвата –
на шоколад ще ухая.
Ще намажа устните с мед –
ако ме целунеш,
да ти е сладко.
Бистро да ти е, Яна!
Щастлива Нова година, Яни!-:)
Бъдете здрави, весели и обичани!
Не наминавам често, но си мисля за Вас!
Поздрави на Марулка от Борисито!-:)
Ей, че уютен стих! Чувствам се стоплена, благодаря 🙂