Възможно ли е полово-неутралното възпитание?

.Точицата ми припомни началото на един злощастен, недовършен текст, който трябваше да е приносът ми към един „женски“ проект, но нещо не се получи.  А помните ли, когато се възмущавах, че някои родители в Клиниката автоматично ме слагат в графата „медицинска сестра“, още щом ме видят от вратата. И пак да кажа, аз на „сестра“ не се обиждам, но от джендър стереотипи се втрещявам просто.  Жилов публикува нещо в коментарите, което бях виждала вече – ще ви оставя сами да си направите изводите…

***

Харесва ми да обличам дъщеря си в рокли. Дори розови. Намирам за очарователна комбинацията от волани, цветенца и хулигански нрав, който вече прозира въпреки крехката й възраст. Не намирам за очарователно отсъствието на други цветове по магазините за детски дрехи. Или играчки. Не намирам за очарователни щампите с Барби и розовата пластмаса. Бебета, които носят пластмасови бебета, и ги бутат в розови колички. Отказвам да ги купувам. Купувам дървени влакчета. Не ми пука, че не членувам в кликата. Пука ми от тоталната безкритичност на така правят всички и какво ще кажат съседите. Стресирам се особено от вторите, когато й казват, че няма да има проблеми в живота, защото е хубава. Или сладка, което е още по-зле. Радвам се, че още не разбира. Страхувам се от времето, когато ще започне да разбира. Страхувам се от деня, в който ще поиска роклята да е точно определена марка. Страхувам се, че ще се наложи да й откажа. Че няма да имам сили да й откажа. Че няма да има значение какво ще кажа. Ужасявам се от липсата на видими варианти в диапазона между секси мацка и леля по пеньоар с аромат на зеле. Тревожа се от склонността й да търси одобрение. И от желанието си да я одобрявам. После я поглеждам и разбирам, че прилича на Карлсон от покрива в розова рокля с волани. Успокоявам се, защото, в крайна сметка, Карлсон е красив, умен и прилично дебел… а според уикипедия “поведението на Карлсон от покрива, което е различно от традиционното, тревожи родители и учители, защото подбужда децата към несъобразяване с авторитети”. That’s my girl.

Advertisements

4 thoughts on “Възможно ли е полово-неутралното възпитание?

  1. Или както е казано в соц-вица: „Извинявайте, имате ли розовата пантера Пинко? Само че в синичко, че е за момченце!“

  2. Ти ще я научиш да мисли, да се обича и да не се страхува да има свое мнение. И всичко ще е ОК.

    Дай една снимка с рокля! 🙂

  3. Здравей, Яна!
    Аз пък исках моето момиченце да е с роклички, шнолки, дори да не са розови! Много бързо прминахме през синия и черния лак за нокти, дънковите гащеризони и якета…
    Сега са на ред марковите раници, якета, ветгетарианството, велосипеда с цвят ферари в страшния трафик. Просто една коза, която обезоръжава света с усмивка…..Ми какво да ти кажа – ние, майките винаги подкрепяме децата си…Няма начин!
    А малката пчеличка много е пораснала, изглежа човече, не бебе! Поздрави!

  4. Не мога да изпусна да се покажа като начетен! Извадката е от Judith Lorber. „Paradoxes of Gender.“ 1994: Yale University Press. Chpt1, pp.4;


    Sandra Bern (1981, 1983) argues that because gender is a powerful „schema“ that orders the cognitive world, one must wage a constant, active battle for a child not to fall into typical gendered attitudes and behavior. In 1972, Ms. Magazine published Lois Gould’s fantasy of how to raise a child free of gender-typing. The experiment calls for hiding the child’s anatomy from all eyes except the parents’ and treating the child as neither a girl nor a boy. The child, called X, gets to do all the things boys and girls do. The experiment is so successful that all the children in X’s class at school want to look and behave like X. At the end of the story, the creators of the experiment are asked what will happen when X grows up. The scientists’ answer is that by then it will be quite clear what X is, implying that its hormones will kick in and it will be revealed as a female or male. That ambiguous, and somewhat contradictory, ending lets Gould off the hook; neither she nor we have any idea what someone brought up in totally androgynous manner would be like sexually or socially as an adult. The hormonal input will not create gender or sexuality but will only establish secondary sex characteristics; breasts, beards, and menstruation alone do not produce social manhood or womanhood. Indeed, it is at puberty, when sex characteristics become evident, that most societies put pubescent children through their most important rites of passage, the rituals that officially mark them as fully gendered – that is, ready to marry and become adults.

    Most parents create a gendered world for their newborn by naming, birth announcements, and dress. Children’s relationships with same-gendered and different-gendered caretakers structure their self-identifications and personalities. Through cognitive development, children extract and apply to their own actions the appropriate behavior for those who belong in their own gender, as well as race, religion, ethnic group, and social class, rejecting what is not appropriate. If their social categori are highly valued, they value themselves highly; if their social categories are of low status, they lose self-esteem (Chodorow 1974). Many feminist parents who want to raise androgynous children soon lose their children to the pull of gendered norms (Gordon 1990, 87-90). My son attended a carefully nonsexist elementary school, which didn’t even have girls’ and boys’ bathrooms. When he was seven or eight years old, I attended a class play about „squares“ and „circles“ and their need for each other and noticed that all the girl squares and circles wore makeup, but none of the boy squares and circles did. I asked the teacher about it after the play, and she said, „Bobby said he was not going to wear makeup, and he is a powerful child, so none of the boys would either.“ In a long discussion about conformity, my son confronted me with the question of who the conformists were, the boys who followed their leader or the girls who listened to the woman teacher. In actuality, they both were, because they both followe same-gender leaders and acted in gender-appropriate ways. (Actors may wearmakeup, but real boys don’t.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s