Време е

Хайде сега,
вече равни по ръст и смирение,
заведи ме на обиколка в малкия град из главата си,
но не ми показвай турситическите забележителности,
нито позлатените куполи на алма матер,
които повече на храм биха подхождали,
заведи ме направо в гетата и бидонвилите,
в тъмни еднопосочни улички и кьошета
и на сметището за неслучила се поезия,
дръж ръката ми
и хайде стига вече
сме се правили, че нещата не са такива,
каквито са.

След това аз ще те заведа
на отсрещната страна на сърцето ми,
където всичко е точно такова,
каквото е,
и никакво друго,
и ще държа ръката ти.

Време е.

Advertisements

4 thoughts on “Време е

  1. Супер! Сега може да продължим всякакви разговори за реалността и метафорите)))

  2. Страхотно е! Въпреки, че съм далеч от софийската действителност вече повече от 10 години, някак се чувствам съпричастна, със сигурност затваряйки очи успявам да преживея написаното и да го усетя…
    Наистина кубетата на Алма матер са повече като за храм…, но без тях не би било същото….Поздрави, Яна!…и целувки на Михаела!-:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s