19-21 (2)

Dearest babe,

Аз се присетих за още неща, които съм пропуснала в писмото си, и сигурно ще забравя, so here goes, bullet-style:

  • Започваш да проявяваш нежност към околните, хора и животни, макар че това като че ли не включва мен 🙂 Гушкаш се и даваш да те целувам, но не ме гушкаш и не ме целуваш. Малко ме натъжава това, но се чудя дали не е въпрос на някакво неравновесие. Дали аз не го правя твърде често и по много и по този начин всъщност да предизвиквам някакъв обратен ефект? Трябва да се помисли по този въпрос. А може би просто си си такава, по-самостоятелна и трябва да съм ок с това. Но, така или иначе, опитваш се да бъдеш нежна с котката, потупвайки я дружески и казвайки „О-оо-ооо“, както и с другите деца. Специално на Мъри („Мъй!“) много налиташ да го прегръщаш, макар че често пътем забравяш първоначалните си намерения и вместо това му изяждаш кабпчето (което той пък доброволно ти предоставя). С Венера („Нене“), която е по-малка от теб, също си много внимателна, пипаш я съвсем леко по ръчичката и не й дърпаш неща от ръцете. Малки победи, но все пак.
  • Голям живак си. Примъкваш се да се гушкаш за утеха, но иначе не стоиш на едно място и 30 секунди. Напоследък един-два пъти се гушкахме преди сън, но и тогава се разсънваш, разказваш ми разни работи, караш ме да ти пея и шаваш. А толкова се надявах на дете, което да се излежава сутрин до мен, и да се радва на допълнителна доза гушкане. Ех! Maybe номер две 😉
  • Има видима разлика в поведението ти, когато си сама с татко си или сама с мен. Мен ме работиш много повече и си позволяваш неща, които с него не би. Например вече не мога да те извеждам с количката, защото се изправяш, докато се опитвам да навигирам между колите на улицата. Един път даже те носих на ръце и бутах количката до вкъщи, което при твоите 11+ кила ми дойде малко нанагорно. Отказваш да ходиш и ме тероризираш да те нося. Капризничиш по повод на храната повече. Татко ти се гордее и смята, че това е доказателство за по-добрия му parenting (ерго, на моя по-недобър), аз пък мисля (или съм чела), че е нормално да диференцираш така и да си по-… ъм, дисциплинирана, да го наречем, когато си с него. Хм. (Някой няма ли да ми помогне в подкрепа на тази теза?)
  • Луда си по вуйчо си Иван („Ньо“ от Ваньо), въпреки че не си го виждала от половин година. Познаваш му снимката на аватара в скайп и ФБ и искаш да си говориш с него. У дома седиш пред снимката и обясняваш „Ньо Миши [и правиш целуващи звуци], защото на снимката той те целува. Идва си скоро и предвещавам голямо щастие 🙂
  • Разви някаква поленова алергия. Започна по същото време като моята (която е много слаба и бързопреходна, така че не си правя труда да я лекувам), така че си мисля, че е наследствена. Още се чудя колко агресивно да подходя при теб. И една част от мен не спира да се пита дали, ако се кърмеше още, щеше да се изяви…
  • Никнат ти кътници. С надежда отдавам ранното ти ставане напоследък на този факт…
  • Освен към нанито, си пристрастена и към бибито. Допреди 3-4 месеца го търсеше само за спане, но сега вече си обикаляш с него вкъщи. Все пак има някакви граници – доброволно го сдаваш, когато излизаме навън. Имам пъклен план да ти го свия в планов порядък, с обяснението, че феята на бибките е дошла да го вземе за малките бебета, а ти вече си голяма, и ти е оставила подарък. Да не казвам голяма дума, ама мисля, че двегодишна с биби ще ми дойде малко свръх. Освен това се страхувам за зъбите ти. Лени нали е зъботехник и само укорително клати глава… Ахъм. Ще те дам на нея за 2-3 дни, докато свикнаш 😉 Just kiddin’.

Засега толкова. Оставям този пост отворен с опция за ъпдейти, ако се присетя още нещо 🙂

Мама

Advertisements

2 thoughts on “19-21 (2)

  1. „по-добрия му parenting“ – не, не:) Скоро докато четях за нещо, което ме интересува, срещнах информация за функциите на бащата, също така, „бащата, които казва „не“ и „бащата, който казва „да“, ще погледна пак и ако искаш мога да ти дам да прочетеш, достъпно и интересно е обяснено, още повече, че не е случайна книга, а човек, който е запознат с тези неща, ми я даде. Върнах я, но пак ще я взема. Казвам го, защото по принцип на пазара се срещат много книги с каква ли не погрешна/преувеличена/изкривена инф. по темата. 🙂 Нормално е онова.
    Поздрави,
    ДиАНА

  2. @Дана 😉 ще ми е интересно 🙂 Иначе много хубаво описание на ролите на родителите има в „Семейството и как да оцелеем в него“, ама някъде ми изчезна тази книга.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s