Миши голо, Миши босо :)

Тоя блог на нищо не прилича 🙂 Миш-маш от лични излияния, грубо щрихирани теми за родителство, раждане, кърмене и социален активизъм, гарнирани с твърде дълги паузи помежду им. Какво да се прави – такава съм. Разпиляна в хиляди посоки и бързо изморяваща се от себе си. Михаелиното писмо за месец #22 ще последва shortly (надявам се), сега обаче искам да пиша за нещо друго. Нещото, до което рано или късно опира всяка mommy-bloger-ка и което е хем част от ежедневието ни на майки на малки деца, хем една такава малко… ъм… абе, чудиш се какво ли ще си помислят хората, че сега съвсем си изкукала и си нямаш друга работа. Но аз лично не познавам майка, която да не е прекарала поне няколко часа, браузвайки нета за съвети как да научи детето си да ползва гърнето/тоалетната, за да може да се отърве най-после от досадните (и скъпи) памперси. Така че, срам не срам, реших да споделя:

Миши енд дъ поти трейнинг експириънс 🙂
(а сега моля читателите, които нямат малки деца, да затворят този прозорец. thankyouverymuch.)

Тук следва да уточня че от раждането докъм 12-13-месечна възраст Михаела беше с памучни пелени. За съжаление, когато дойде време да ъпгрейднем към по-голям размер, се оказа, че от нашата марка няма внесени кавъри (гащичките, които се слагат върху памучната пелена, за да не пропуска), а другите ми се сториха прекалено голяма инвестиция, за да купувам тепърва на едногодишна госпожица. Та скръбно преминахме на памперси – някакъв компромис между безумно скъпите био-еко-памперси на Виона и ужасните, бъкани с химикали, на you-name-them. Избрахме no-name памперси, на прилична цена, на опаковката на които пише, че не съдържат избелители и парфюми и отвън са хартия, а не найлон. Дотук добре.

У дома се прилагаше ЕБХ (или естествена бебешка хигиена) откакто Михаела навърщи 1.5 месеца и установихме, че това много й помага срешу запека, от който страдаше. Когато започна да седи стабилно (8-9 мес.), започнах да я слагам на гърне 1-2 пъти дневно, където тя чинно депозираше, каквото имаше за депозиране 🙂 През останалото време беше с пелени, а после с памперс. Такова нещо като наакани пелени/памперси не бях виждала, чак докато не стана на 17-18 мес. някъде и изведнъж по неведоми причини отказа да ака в гърнето. Пишкаше, седеше, гледаше телевизия, не протестираше, но акото отиваше в памперса. Блях. Както и да е 🙂

В един момент започнах да се чудя кога ще го махаме все пак тоя памперс, голяма досада, трябва да търчиш до магазина, като свършат, даваш едни грешни пари, ако излезеш и ги забравиш, горко ти… Почудих се малко какво означава прочутата фраза „когато станат готови“ и как, аджеба, аз ще разбера, че е готова? И мен да не би да са ме гледали с пелени до детската градина? Нали помните онези тензухените, дето се сгъваха на триъгълници и квадрати и се перяха от сутрин до вечер. Никой не ме е повивал до 3-годишна, нито пък до 2. И нали децата сега уж са акселератчета, каква е логиката да ходят като бебета до предучилищната? Ей такива неща си мислих, но не стигнах до никакви категорични изводи или планове, просто реших да се пробвам и да видя какво ще стане. (На мен цялото родителство ми е такова.)

Стана април – малко хладно. Стана май – твърде променливо, за да я оставя да митка чисто гола. Обаче дойдоха юнските жеги и един ден просто реших, че часът е настъпил. Обясних й сутринта, че вече е голямо момиче и няма да ходи с памперс, а с гащи, и че трябва да ми казва, когато има пиш, защото иначе ще се намокри. Тя ме погледа умно и потеглихме. Първото й дело за деня беше да препикае кварталното кафе в парка, където обаче ние сме си като у дома, така че не ми беше свръх-неудобно. Даже си почистихме сами. Никога няма да забравя изумлението й, докато стоеше застинала в локвичката и не смееше да помръдне. След това целия ден нямаше повече инциденти. Аз я питах от време на време „има ли пиш?“ и тя ми отговаряше с „да“ или „не“. На следващия ден я гледа П. и случката в кафето се е повторила 🙂 Но всъщност, няма кой знае какво за споделяне. Научих се да й имам доверие и да не я събличам по сто пъти на ден, когато ми казва, че не й се пишка. Обикновено сама идва да си каже, но ако се заиграе, просто я наблюдавам и познавам на 99%. За да съм спокойна, я обличам само с рокли, или направо я оставям само по гащи. Ако видите едно бебе, босо и голо, по гащи на Снупита, тя е 🙂 Нощният памперс е сух вече от една седмица, затова й поръчах тренировъчни гащички от БамбиноМио, за да го махаме и него. Все пак гледам да не се налива с течности точно преди лягане. Допълнителен бонус – започна да си казва и за акото, макар че го използва като претекст да не си ляга навреме и да зяпа Мери Попинз, чучната на гърнето пред компютъра. Вчера ходихме на „поход“ чаааак до центъра, с градски транспорт, и й сложих памперс, защото се тревожех какво ще стане, ако реши, че й се пишка в автобуса. Поради бурята се приютихме в една пицария, където тя се изпишка в тоалетната, и си я прибрах у дома със сух памперс. Новата й приятелка (н)Ането й донесе The Potty Training Book от серията Dora the Explorer и сега това е голям хит у дома.

Та така. Не знам дали този постинг е много полезен за родители, всъщност. Михаела просто е „лесна“ в това отношение, винаги е била. Научи се да заспива сама много рано, научи се да спи по цяла нощ на 10 мес., отби се сама, аз просто винаги съм следвала някакви може би едва доловими знаци от нейна страна. Определено не е моя заслугата. В този смисъл може и да е била готова. Вероятно ЕБХ и памучните пелени също са изиграли своята роля – познавам родители, успели да махнат пелените, преди бебето да навърши годинка, но аз на такива геройства не бях готова. Искаше ми се да съм сигурна, че ме разбира, когато й обяснявам, и почаках да добие някаква способност за вербална комуникация, така че и двете да можем да се разбираме с думи. Мислех си, че ще е по-трудно, че ще се генерират купища мръсно пране и т.н. – нещата, които обикновено спират родителите, защото с памперсите всичко е чисто и удобно. Но се оказа easy-peasy 🙂

Advertisements

6 thoughts on “Миши голо, Миши босо :)

  1. Мда.. а у нас килимите напоследък постоянно са опикани.. и аз махнах памперса, но само през деня. И наистина и тя на 8-9 месеца доста добре си ходеше на гърне, обаче.. сега стой та гледай. И аз тго питам моето има ли пиш, но то си вири носа. Това е за всичко, все едно ще й се прекъса нещо, ако се излъже да каже нещо. Защото Теди може да говори и разбира какво й се казва.. но не говори, а е вече почи на три. И е нагла, оставям я по голо дупе на гърнето, тва стане, иде до коша с играчки (примерно) и си свърши най-нагло там работата и напикани гащи е седяла – и нищо не помага. Аз леко започнах да истерясвам, защото като цяло й улучвам ходенията в гърнето, ама все си мисля,че тя трябва сама да си казва.. обаче. С добро не става, ако й се скарам става още по-зле. Била в бебешки пубертет… то да беше само гърнето…

  2. Кекле, не знам какво да ти кажа, много са различни децата. Може би е във фазата, дето се опитва да се налага да става по нейния начин, а не както ти си казала. Бабата и яслата не помагат ли с махането на памперса? Или в яслата всичко е ок, а вкъщи прави зулумите? Което също е нормално.
    Спокойно, никой не се е напикавал до първи клас в гащите.
    На мен това ми е ГОЛЯМОТО родителско прозрение, че всяко нещо става с времето си, може да не е точно, когато на мен ми се иска, но все някога става. И то, ако аз не се опитвам да се налагам, става почти без усилия и нерви.
    Просто приемай всичко като един ПЕРИОД, който ще отмине.

  3. Ами в момента определено се сърди, когато се опитам да й наложа нещо. И аз самата все се съмнявам, че го прави от лиготия, то че си е разлигавена – такава си е. Ама е някаква много обидчива. И е голям проблем комуникацията, защото тя мен ме разбира какво й говоря, но аз нея често не я разбирам. Примерно да й обясня за какво иде реч. Да й кажа еди какво си, а тя да ми отговорикато бял човек, че еди какво си. Защото тя си протестира, ама си джумоли на китайски 🙂 Относно и късното проговаряне, явно скороговорството ми тук също играе роля.

  4. Е, сега да не решиш, че Михаела говори в сложни, завършени изречения. Мямли и тя там нещо, но основните думи ги хващам. Иначе да се опитам да й наложа нещо – абсурд. Няма сила, която да я накара да прави нещо, което аз искам, ако тя в този момент е решила, че не ще. Единственият начин пък да спре да прави нещо, което не е готино, е да я хвана и да я отнеса, и да й занимавам вниманието с други неща. Но не е завършен истерик (какъвто беше брат ми едно време, например) 😉 по-скоро хленчи и каканиже.
    Опитвам се само да не се стига дотам тя да ми налага неща, които не са ок в дадена ситуация. Иначе, ако са й разумни исканията, с удоволствие кооперирам.

    Вчера, например, обедно време в любимото ни заведение. Те хората там много я обичат, тя е почти инвентаризирана, играят си с нея, черпят я, закачат я, тя им знае имената наизуст. Обаче си имат работа, егати, хвърчат поръчки, а нашата решила да се чучне насред стълбите и леко пискливо настоява „Мама ди!!!“. До нея. Аз й обяснявам, че ще пречим, че после ще седим, хайде да излизаме навънка и т.н., което само доведе до ескалация на заповедите: „МАМА ДИИИИ!!!“ и накрая просто я изнесох и си тръгнахме. Но не се ядосвам от такива неща, и не показвам емоции.

    Показвам емоция само, ако наистина ме ядоса, както например вчера, когато гледайки ме, изля на тапицирания компютърен стол на баща си половин шише сок. Повиших глас, макар и само за секунди, което за мене си е мега-изключение. Но не се чувствам зле от това, защото смятам, че тя трябва да знае, когато нещо наистина не е ок и трябва да знае, че гневът е ок емоция, може да бъде изразяван и от това не следва нищо страшно, не спираме да се обичаме или нещо подобно…

  5. Хи-хи, ами.. все пак като те чета Марулка е доста послушна.. все още. Аз по едно време доста понишавах тон, ама спрях. Защото и моето е нагло и съвсем сазнателно прави на инат. иначе твоя метод с отвличането на вниманието пръдължава да работи, обаче нещата, които не бива да пипа вече гледам да не ги крия, защото е голяма и трябва да е наясно кое може и кое не. Въпреки това, тя има идея, че са сложени нарочно за да я дразнат и си го връща на мен. На обществени места ние не ходим. В градината сякаш няма проблеми, но в кафе е абсурд да ида с нея 🙂 В парка може. Относно говоренето, при нея наистина е късно, защото единственото изречение, което тя казва е : „Какво е това?“, както и сега е на мода възклицанието: „Мааамооо, малееее“ – към мен не се обръща така :). Забелязвала съм я, че може да казва доста неща, но не иска. Но изречения неказва, а е близо на три. още съм в чудене за логопед ли е, не е ли, но си мисля, че и тя несе зори да говори, защото аз я разбирам в повечето случаи като говори на китайски, по-скоро не ми харесва, че когато недоволства от нещо, не ще да го каже в прав текст, за да й обясня.
    Иначе те всички маймунчета са с индивидуалностите си. Да са здрави, а ние ще има още да се главоблъскаме как да процедираме с разните там ситуации. Дано само не допускаме фатални грешки.

  6. Според мен не е за логопед. Някой ден скоро ще се „отпуши“. Но след половин година може да преоцениш ситуацията, ако още не е проговорила.

    И Михаела така късно започна да се движи, защото имаше майка, която да я разнася навсякъде, нямаше нужда да се мори :))) Поне това е моето обяснение :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s