Мишини бисери (1)

#1
Преди десетина дни в метрото. Бърка ми в деколтето и съобщава на всеослушание: „Ци.ци!“ После добавя… с характерния жест на ръцете – отворени длани и леко повдигнати рамене – „Няма макооо.“

#2
Миналата събота у нас.
– Мама дабота?
– Да, мама е на работа.
– Миши дабота!
Взела ми дамската чанта и се врътнала. След няколко секунди П. осъзнал, че е чул звук от хлопване на врата (входната) и я намерил да слиза по стълбите да ходи на дабота.

#3
Приспиваме се. Тя по едно време забравя за присъствието ми и започва да си каканиже: „Мама гуши. Тати гуши. Миши гуши. [артистична пауза] Да!“

Advertisements

6 thoughts on “Мишини бисери (1)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s