Wait it out :)

Когато много от децата на приятелите ми вече пълзяха и хората си обезопасяваха къщите, Михаела все още не се обръщаше. Когато Любо на Деничеро вече се качваше върху печката (ама не мога да намеря поста с доказателствения материал ;), Михаела още не можеше да се покатери на дивана. Странно, ама аз не бях ни най-малко разтревожена. Обяснявах си го отчасти със секциото и отчасти с нагласата й „защо си да си давам зор, като мама и без това ме носи навсякъде“. То и досега е така, другите деца ходят на разходка, М. иска да бъде транспортирана до заветната цел – парка, клубчето или където отиваме, и чак там хуква нанякъде самостоятелно. (Онзи ден я нося и се оплаквам „Докога ще те нося, бе, мамо? Виж, другите деца ходят самички“, и показвам някакви деца г/д на нейната възраст на улицата. Тя обаче мерна едно, дето го носеха и ми каза: „Ето, виж там! Майката носи.“ и се нахили доволно.)

Та, мисълта ми беше, че аз не се притеснявах много от това „изоставане“. А то си беше пар екселанс изоставане спрямо всичките таблици за детско развитие, с които е промит педиатърския ми мозък. Обаче тя иначе си беше супер, общителна, развиваща се. Чаках, чаках и sure enough в един момент тя започна да се обръща (9,5 мес.), после проходи (15 мес.), после всичко останало.

Купих дървени пъзели с прости форми още миналата година по това време, за да си развива фината моторика. Тя обаче не проявяваше особен интерес или ако се опитваше да ги реди, го правеше толкова некоординирано, че аз в един момент не издържах и „помагах“ в поставянето на фигурките по гнездата. Също беше с кутията за формички (от онези, дето дървени кубчета се пъхат през дупки в капака със същата форма). Бързо се научи да пъха цилиндрите през кръхлите дупки и дотам. А това в общи линии се води умение, достойно кажи-речи за новородени бебета 😉 Никога не я бях виждала да строи кули от каквото и да е било. Аз пробвах от време на време и, установявайки, че уменията не са претърпели развитие, отлагах за по-късен момент. Знаех, че децата на другите отдавна ги правят тези неща. Но пък нашето говори като отвързано, пее песни на три-четири езика и на бебешката музика държи ритъма с барабана, знае стихотворения и брои до десет, така че отново прецених, че фината моторика ще я мислим по-натам, ако не се оправи от само себе си.

Днес по едно време реших да сложа край на безкрайните повторения на обезьянките в ютюб, резнах интернета и извадих пъзелите. И – о, чудо! Михаела (2 год. 3 мес.) изведнъж можеше да реди пъзели. И да пъха формички в кутия. И да строи кули от дървени кубчета.

Та това, което вероятно искам да кажа, е – за Бога, оставете децата на мира! Те не се развиват според нашите схеми и таблици, които в много случаи са полезни, но чисто ориентировъчни. Познавайте децата си. Свързвайте се с тях. Вярвайте на интуицията си. Оценявайте ситуациите трезво и спокойно. Не забравяйте, че вероятно ще са силни в едно, но за друго ще им трябва повече време. Дайте им това време. Насърчавайте ги, но не се натрапвайте. Бъдете търпеливи, признайте им правото да имат собствено темпо и ритъм. Повечето неща се случват от само себе си, когато детето е готово за тях… (Подозирам, че това последното го казвам на себе си, и то съвсем не по повод на пъзелите и кулите.) И най-вече, не ги сравнявайте с децата на познатите си. И всичко ще бъде наред.

П.П. Има, разбира се, случаи, в които едно „изоставане“ от нормите може да е признак за проблем. Но преди да изпаднете в паника, потърсете мнението на специалистите. И потърсете вътре в себе си автентичното усещане, което ще ви каже дали имате основание за тревога. То рядко лъже.

(Егати и наставническия текст се получи. Ама, пфу, писна ми да тикаме децата в кутийки и после да се чудим какво не им е наред.)

Advertisements

3 thoughts on “Wait it out :)

  1. М… страхотна е статията наистина..
    А да, забрави да споменеш, че освен да не се притесняваме като виждаме,че детето си е с всичкия 😀 И да не го сравняваме с останалите деца, трябва да даваме игноре на всички „доброжелателни“ роднини, съседи, чужди баби и всякакви странични хора, които намекват или направо ти казват, че детето ти е ненормално. Всички знаете и за моя случай, където „специалист – педагог“ и директор на детска градина специална ме извика, за да ми каже,че детето ми живее в свой собствен свят.. и о, боже, най-вероятно това може и да се дължи на ХАРАКТЕРОПАТИЯ.. Яна, ти като лекар чувала ли си я тая дума 😛 аз от както я чух скъсвам от майтапи приятелите си и мен самата, щото всички сме с .. характеропатия. Относно Теди, тя проговаря доста вече, тя също проходи на 15 месеца, не беше късно, изправяше се на 9, но пак от където и да минем все някой ще се поинтересува.. ама защо разбираш ли още не ходи…
    Публикация много на място 🙂

  2. аз пък още немога да си обясня глупостта на американците, когато дават на децата си хапчета за успокоение, защото били хиперактивни, но го практикуват, и то – масово. и изобщо не се замислят – щом е казал доктора, значи така трябва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s