Мих’ела на две и полина

Ами така. Аз май не съм писала от рождения ден. Лошо. Сега не знам откъде да започна. Вече една година не мога да свикна това дете колко много говори. С цели изречения, все по-правилни граматически. Само „р“ и „л“ са трудни, ама има време. Все ми се иска малко по-дълго да говори на бебешки. А не „махни се оттам, пречиш ми да гледам“… 🙂 Но явно това ни чака.

Снощи в пристъп на умиление гледах съвсем бебешки клипчета и снимки. Кога беше чисто ново бебе… такова странно усещане… хем като че ли беше вчера, когато си живеехме двете с нея по цял ден в един фотьойл – тя яде и спи, аз гледам „Васко да Гама от село Рупча“ :)… хем вече съм го забравила това бебе… ръцете ми не помнят колко беше малка… Много хубаво гушкане пада още обаче. „Мамо, дойди тук! Да четем!“ И четем. Франклин, приказки. Или гледаме „Ну кабади“ по 100 пъти една и съща серия. Гушкам я и ми мирише още на бебе.

Ходим нонстоп на театър. Вече сме гледали „Трите прасенца“, „Лунната стая“, „Приказка за елфи“, „Маугли“ и „Питър Пан“ (= Питън Пан) в кукления. „Снежанка“ в театър Възраждане и „Мечо Пух“ в Младежкия. Не знам на коя от двете й доставя повече удоволствие. Честно, хора, човек трябва да има деца, за да има легитимно оправдание за нещата, които вече не му отиват на възрастта 🙂

Понякога мрънка. Повече или по-малко 🙂 Предпочита аз да правя неща вместо нея, вместо да си ги свърши сама. Например, от какъв зор трябва да се пресегне да си вземе сока, след като може да събуди мама да го подаде. По този въпрос още не сме се разбрали. И по въпроса за носенето. Вчера искаше да я нося и аз казах ок, ама тогава няма да купим бонбони-мечета. Тя помисли, повървя, уж клонеше към бонбоните, накрая вдигна ръце и каза „нóси без бонбонки“. Еми, ок.

Заспиването е драма от няколко дни. Уж знае, че ще се спи: „Миши г’еда А’тон и после спинка“ (има едно детско за Антон в 9 без 15 по ДжимДжам), хем като свърши Антон и като подпали това дете моторетката, преследваме се по цялата къща. После се почва сок искам, да пишкам искам, да кажа на Коко лека нощ искам (нищо, че по цял ден ходи да ръмжи на котката), да кажа на тати чао, това искам, онова искам, пей сега песнички, ама не така, иначе… АРГХ! Като я паркирам най-накрая, не знам какво прави, ама не заспива веднага, нещо разказва на куклите, чете книжки. Леглото е пълно с кукли и книги. Онази вечер бяхме на гости и бяхме оставили една от близначките да я гледа. Чухме се по телефона, каза си детето „аз се измо’их и искам да спинкам вече“, ама после до 11 часа е приказвала нещо. И на лампа спи от известно време, а като малка не спеше. Сигурно, за да може да вижда какво чете на куклите 🙂

Много смешно говори по телефона: „Ало, тати, да купиш ягодово мийако и бананово, и шоковадово; и шоковадово ийце и айде, чао!“ 🙂 На мене понякога ми казва, че иска да ме гушка. Не ни е налегнал Едип още, гледам да се наслаждавам на последните седмици, в които още съм на почит 😉

Вчера минаваме покрай някаква витрина, на която пише „МОД“ и тя обяснява: „Това е М, а това е О, а това какво е?“ Надявам се, че това означава, че скоро няма да чета за 38 последователен път „Хензел и Гретел“. Аз пък тази приказка все не я обичах, много страшна ми се струваше, как така ще си пратиш децата в гората, а на нея много й харесва. Ние четем някаква адаптирана версия ето оттук. Изобщо, всякакви вещици са много на почит.

Иначе се забелязва напоследък изумителен скок в способността да си въобразява. Никакви играчки не са необходими, може да си въобрази всичко във всичко. Например мъкне една термокутия за бебешки шишета и я нарича „подаръкът“. Това било подарък за бебето й. Тършува из достъпните шкафове и си играе с празни буркани, кутийки и въобще каквото намери. Язък за специалните играчки, дето май повече заради себе си ги купувам. Музиката е голяма мания, знае всички песнички наизуст, новите научава светкавично. Не че искам да й се бъркам отсега в изборите и увлеченията, но ако някой ден не прави нещо на сцена, ще съм изумително изненадана о.О

Култови лафове напоследък:

***

Един ден дълго се опитва да пишка права, аз обяснявам, че не става и защо не става. Тя си занесе гърнето в банята. След малко: „Мамоооо, напишках се.“ На следващия ден заявила на баща си: „О, не! Не може да бъде! Нямам пишка!“

***

Разхвърляла навсякъде обувките от шкафа. П. й се кара:

– Защо вадиш обувките? Прибери ги веднага!

– Не мога. Тъжна съм.

+++

Опитвам се да си спомня кога ми беше най-трудно с нея. Може би втората зима, когато нищо не разбираше, а всичко искаше и искаше непрекъснато да участвам във всички занимания. Не съм сигурна, всъщност. Сега се заиграва много сама, може да откара час – час и нещо. Обаче попилява къщата в процеса, вади, крие, после нищо не мога да намеря и само ходя по нея да подреждам. Това е цената на спокойствието 😉 Но като цяло е много сговорчива, лесно и приятно се живее с нея. Да порасне още малко, да можем да правим разни арт-занимания заедно, съвсем ще заспи положението. Онзи ден бяхме на РД на М. и тя го ухапа(!) по бузата. Защото й пречел. Не беше красиво наказанието, но наложително. Сега репетира да казва „моля, М., не п’ечи ми“ вместо да хапе.

Много й се ходи на детска градина. Сега ще видим какво ще стане, драматично е положението с местата. Но и за нас е жизненоважно направо, защото почти не се виждаме с татко й. Аз се прибирам, той излиза и обратното. Като тръгне на градина, поне ще може да ходи в нормално време на работа, и да се виждаме вечер като семейство.

Нещо започвам да си мисля, че тая работа да си приятел с децата си няма да стане. Поне не сега и не с моето дете. Чупи едни лъвски стойки, съска, ръмжи, иска да си мери силите. За обясненията е избирателно глуха. Установих, че се успокоява, като й наложа някакво наказание, тайм-аут обикновено. Обаче на мене ми е много смешно и често не мога да остана сериозна. Или пък ме е докарала до пълна лудост и са ми неадекватни реакциите, почти истерични. Не се харесвам така. Най-добре се получава, когато съм вътрешно спокойна, но го играя ядосана за пред нея 🙂

Еми, така е. Искам да мога да спирам времето и да го консервирам по някакъв начин за после.

We love you, kid. How much is too much? 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s