3 (36)

… или „Ах, мамо! Подарък си донесла! Браво на теб!“

 

Мило наше малко-голямо дете 🙂

Преди седмица стана на 3 годинки, или на 36 месеца, както аз още имам навика да пресмятам. Преди десетина дни ти взехме бибата, или по-точно дойде феята и ти добровиолно я сдаде. Оттогава имаме малко проблеми със спането, просто защото не знаеш как да се приспиваш без нея, което води до моето пребиваване в твоята стая нощем между 2 и 5. Rather begrudgingly, I’d say. ‘Щото после ставам в 6:30. Но не мога да ти се сърдя. Като вземеш на едно дете преходния обект, то започва да си иска майката. Естествено. Ще израстем и това заедно.

Иначе. Иначе, все повече се проявява лъвското в теб. Например:

Към сервитьора в пицария: „Много съм красива, нали?“, въртейки пируети и размахвайки роклята си.

Към децата в парка, когато пристигаш, провъзгласяваш самодоволно: „Ето ме!“ (На което едно момченце онзи ден отвърна: „Оф, ти пак ли си тук!“ – и аз, признавам си, прихнах :))

Към мен: „Аз отивам баба да ми се порадва, но на теб ще ти е мъчно за мен.“ :)))

Определено не ти липсва усещане за собствена значимост, и по-добре така. То неминуемо ще се поочука с времето, при срещата с реалността (а.к.а детската градина ;)), та не е моя работа да ти насвивам сармите. А детската градина дебне зад ъгъла, ей я на, няма и месец. На теб ту ти се ходи, ту не. На мен ми се струва много страшна цялата тая работа, но съм оптимистична. Не се тревожа, че не умееш да отстояваш себе си, а съвсем напротив. Макар че напоследък добре се социализираш, макар и в тесен кръг. Можеш да си играеш с часове с други деца, без да се сдърпате. На рождения ти ден цареше такава идилия (докато не се изморихте), че чак не беше за вярване.

Изобщо, страхотен рожден ден си направихме! Рада не успя да дойде, за сметка на това прати телевизията да прави репортаж за „леворъките хора“ (това си е чист евфемизъм ;). А какво по-подобаващо за един лъвски рожден ден от това да дават протагониста по тевелизията 😉 Или както каза Гогото, „не е лесно да си майка на знаменитост“. А баба ти каза, че никой няма да ни повярва, че не сме извлекли целия този багаж там специално заради репортажа. А си е вярно. Да знаеш, приятелите на майка ти и баща ти, са видна група ентусиасти. Още не знам как някой не ме наби за гениалната идея да повлечем 100 кг багаж, включващи манджа за 20-ина души, сгъваеми столове, куклен театър, две кутии конструктор, други подаръци, гигантска торта, завивки и други необходими за оцеляването в дивата природа неща… та, да помъкнем всичко това около километър нагоре по един баир към 11:30 по обед, в средата на август. Още веднъж сърдечните ми адмирации и благодарности към потърпевшите, които споделиха празника ни. You made our day, обичаме ви 🙂

А празникът беше съвсем истински! Тортата тази година беше от Baby Fly, и причините да ги похваля публично са няколко: Беше УЖАСНО вкусна. Питайте гостите 😉 Пристигна точно в часа, за който я бяхме поръчали. Това отгоре беше марципан, а не фондан, и аз лично безкрайно предпочитам. Импровизираха с украсата, защото на сайта нямаше макет на Червената шапчица, така че всъщност до последно не знаехме как ще изглежда, и според мен се бяха справили чудесно. И не на последно място, цената. Извинете, ‘ма поръчвали ли сте наскоро детска торта?! Пфт.

Аз трета година подред поддържам теорията, че и родителите са хора и затова рожденият ти ден е повод ние да се видим с приятелите си 😉 На теб ти е добре с големите, уйдисват ти на акъла, ама тази година имаше и Мони за компания. Догодина подозирам, че няма да ни се размине детският рожден ден, тогава ще му мислим.

Това лято успяхме да отидем и на море, за пръв път, откакто бях бременна с теб. На нас с татко ти ни беше жизнено необходимо. На теб ти хареса докъм 5-ия ден, когато явно повторяемостта на от-морето-в-басейна-и-обратно те умори, и започна да мрънкаш, че искаш да си спиш в собственото легло, и на Коко сигурно й е мъчно за тебе. Обаче имаме купища снимки на едно безкрайно нахилено дете. Водораслите, виж, те са страшни, имат зъби и ще те ухапят – въпреки всичките ни усилия да те убедим в противното 😉 За наш огромен късмет не се разболя, защото аз отказах да помъкна една торба лекарства от София. Заспиваше лесно, изтощена от слънцето и водата. Играеше си вечер с децата ма двора. Изобщо, всичко както си трябва за едно истинско море.

Иначе. Иначе говориш като отвинтена. Много малко бебешки думи са ти останали, и си отиват една по-една. Още понякога обръщаш сричките – нещо, което татко ти-класикът нарича „ликвидна метатеза“ – михикалка, шкакавал, Дара вместо Рада и т.н. Отови, затови. Но вече казваш първите си р-та – фрренски 🙂 Обичаш да разиграваш до пълен припадък класически приказки – Снежанка, Пепеляшка, Спящата красавица и т.н., в които си ту принцесата, ту злата вещица. To die for. Или буквално да ти иде да се гръмнеш при 763-ото разиграване на Пепеляшка о_О

Имаме и малко проблеми с дисциплината. Сигурно аз не се справям добре, гонена от непрекъснатотот си чувство за вина, че работя и си „изоставена“. Ловко подклаждано от теб с реплики като: „Не искам да си дежурна, искам да си ми майка на мене.“ Сигурно не умея добре да ти поставям граници и да съм последователна. Аз си го знам, де. Търпя, търпя, и накарая взема, че гръмна. Татко ти май се справя по-добре, макар че в състояние да поставиш на изпитание и най-желязното нечие търпение. МРЪНКАШ. ХЛЕНЧИШ. Човек има чувството, че ще получи менингит, честно. Толкова ли е трудно да схванеш, че нещата могат да се искат и с нормален тон. И ако може с цели изречения, вместо „Сок!“

But my heart still skips a beat when I watch you sleep. Напоследък имаш доста много снимки спяща. Дали защото татко ти ми подари прекрасен фотоапарат за рождения ден (♥) или по-скоро защото осъзнавам, че бебешкото в теб вече съвсем се изплъзва, отстъпва място на характера 😉 и „искам“ и „не искам“ и „а, щооо?“ и само когато спиш, още прозира – такова едно, обло и меко, capable of accepting and letting go… Разни такива клишета, ама вече не ме е срам да звуча клиширано. Това да си родител  носи цял куп сюреалистични усещания, такива дето не подозираш за тях преди. И не можеш да обясниш с думи, които да звучат нормално, трезво, не-налудничаво.

Кой знае какво не съм написала, какво ще се сетя после, какво изобщо вече няма да се сетя, защото се променяш с дни… Преглеждам си ФБ статусите за цитати.

Онзи ден искаше да ти направя нещо от пластилин. Десетина пъти ти повторих да ми дадеш още, защото не стигаше, на което ти най-накрая троснато каза: „Добре де, ще ти дам, и няма да ме тормозиш повече!“ Иронията на това не ми убягва, защото преди около година се бях възмущавала от друго тригодишно, което май каза на баба си в парка „престани да ме тормозиш!“. И понеже родителите са природно осъдителни хора, естествено веднага си помислих, какви ли са тези родители, чийто тригодишно хлапе знае тази дума?! Веднага си представих една одосадена майка, неискаща да му обръща внимание, тази лоша майка, интересуваща се само от собствените си потребности 😉 Ех. Вярно, че на теб никой не ти казва у дома да не го тормозиш, но затова пък доволно често чуваш да не тормозиш котката :)))

Та така, май е време да привършвам. Смеем се, караме се, треперим си, обичаме се. Растеш. И ние покрай тебе.

Щастлив рожден ден, big girl! Обичаме те.

мама & тати

 

***

ей там, зад облака

се скри луната.

отново.

пак.

~ M., 2г11м

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s