Нови приключения от живота на една Мишка

Прекрасно наше дете…

Много време мина, откакто съм ти писала за последен път, а има много за писане. You are so much your own little person now… Толкова си „себе си“, макар че някои от проявленията ти са по-скоро ченълинг на другарката В.

Все още идеално се вместваш в прегръдките ми. Все още мъничкото ти телце може цялото да се свие в мен, търсейки подслон и утеха, въпреки че понякога предпочита да прави точно обратното… Добре, че отбирам по малко от психология на развитието, та изявленията, че съм „лоша, стара и грозна“ не ме шокират особено. Важното е, че вечер, когато си легнеш до мен, искаш да те държа за ръчичка или да ти държа крачето. Откакто ти отнехме „бибито“, си придобила навика да заспиваш до мен, а след това татко ти те мести в другата стая, където си доспиваш до сутринта. И макар че това създава известно неудобство, а и пречи на комуникацията на възрастните, изпитвам известно нежелание да те екстрадираме, защото това така или иначе ще се случи твърде скоро, а колко време още ще ти бъде достатъчно да се сгушиш до мен, за да се чувстваш напълно закриляна… Беше болна наскоро и като маймунче се беше вкопчила в мен. Е, не е мечтата на всяка майка отрочето да й се изповръща в косата, ама има и в това нещо трогателно, нали 🙂

Знаеш ли, отдавна искам да си поговорим с теб за нещо. За това майка ти да си изпуска нервите. Случва се, не е да не се случва. Случва се обикновено, когато съм преуморена и просто нямам капацитет за още един тантрум (тръшляк) защо не можеш да си облечеш мократа рокля, или лятната рокля през зимата, или че искаш ВСИЧКИ боклуци от магазина, или някаква подобна глупост. Случва се, когато се тръшкаш ей така, без никаква видима причина, просто защото си на ТРИ. Изобщо, мисля си, че човек изобщо не бива да говори за родителството, преди децата му да навършат ТРИ. Независимо какво си преживял до този момент, колко бесънни нощи си изкарал заради колики, температури, зъби или просто лошия характер на отрочето си, преди да преживееш автентичната истерия на три-годишното дете, нищо не си видял от родителството 😉 И преди да си се справил със себе си в тази ситуация, или позорно да си се провалил. (Разбира се, казвам това с полу-усмивка, защото по същия начин може да се каже, че не бива да се говори за родителството, преди да си бил родител на 13-годишен тийн. Но и дотам ще стигнем, живот и здраве.)

Та, мисълта ми е за реакциите. Обикновено успявам да запазя някаква степен на самообладание, а и у дома техниката с тайм-аут-а работи добре. Не като наказание (недай си Боже след Алфи Кон да си накажеш детето!), а просто като възможност да се успокоиш и да си помислиш как предпочиташ да си общуваме. Ти не протестираш, като че ли даже искаш да останеш за малко сама, стига нанито да е с теб 🙂 Но има ситуации, в които не сме си у дома, или просто гневът ми е по-бърз от разума. Помниш ли онзи път на спирката на Окръжна б-ца, когато реши, че краката ти са от пластилин и започна да си ги подгъваш и да се въргаляш на пътеката. Е, какво ли са си помислили изумените минувачи за мен като майка, когато те вдигнах за колана на панталона, а ти така бясно махаше с ръце и крака, че увисна с главата надолу? My finest parenting moment EVER. Не се гордея с това, разбира се. Но си прощавам.

Изобщо, мисля, че прошката е дефицитна сред родителите. Много ни бива да обвиняваме, да се само-обвиняваме, да имаме теории, да се измъчваме. Не ни бива особено да си прощаваме и да не съдим другите прибързано. Колко пъти сме си мислили, при вида на майка, носеща две торби и влачеща три-годишното си дете по улицата, „това на мен не може да ми се случи“. Не може, не може, ама…

Може. И ти ще ми простиш, нали? Може да не е сега, може да е след трийстина години. Но аз умея да чакам 🙂 Така, както аз сега поне разбирам собствената си майка. Макар че този нечовешки гняв, който понякога изпитвам към твоето гърчещо се, фалцетно-истерично алтер-его… понякога ме плаши… не по-малко от нечовешката любов, която изпитвам към теб през цялото време.

(Но да сме наясно, понеже това все пак е публично пространство –  не практикуваме и не поощряваме физическо наказание, нито психически тормоз над деца. Като цяло, родителят е родител, той е голям и като такъв е отговорен за действията си. Тригодишните деца не са. Пиша това, от една страна, за да документирам истината, а от друга, защото знам, че много лесно един родител може отстрани да изглежда търпелив като ангел, но в действителност повечето не сме. Или поне не винаги. Der Schein trügt. Совите не са това, което са.)

++++++++++++++++++++

Друго.

Ето докъде стига човек, когато се извинява понякога на децата си за неоправдани изблици:
– Извинявай ми се!
– За какво?
– Задето ми се кара.
– Ама аз бях права да ти се скарам.
– Нищо, пак ми се извини.

(3.12.2011)

***

Ченълинг на другарката В.:  „Настъпила съм на улицата някакъв фас, а Михаела е решила, че това е углавно претсъпление. Започва 20-минутна тирада: „Виж какво направи! Колко пъти да ти обяснявам, че не можеш така да настъпваш цигари! Всеки ден ти обяснявам, а ти си правиш, каквото си искаш! Не може така!“… Малко по-късно: „Спокойно, не съм ти сърдита вече.“… Още малко по-късно: „Ти знаеш ли защо ти се карах? Кажи сега защо ти се карах…?“ (5.12.2011)

***

„Ох, мамо, голям си дебелак!“ (5.1.2012)

***

М. към дядо си, който отказва да свири на нейната флейта, за да не й прехвърли вирус:
– Ама аз имам вече вирус! (8.1.2012)

***

Михаела разиграва „Червената шапчица“ с кукления театър. Аз я питам:
– Ти разказвач ли си?
– Разказвачка. Момиченце. (10.1.2012)

***

– Мамо, искам да ходим на море. Айде да ходим на море. Хайде да ходим на влака да ходим на море!
– Не може. Виж, че е зима, там е студено сега. Какво ще правим? Няма да можеш да плуваш.
– Нищо. Хайде да ходим на влака!
– Тати го няма? Как ще пътуваме във влака без тати?
– Нищо, ще отидем двете.
– Сега не вървят влаковете до морето, зима е. Има сняг.
– Нищо, ще отидем с такси.
– Много е скъпо таксито до морето. Нямаме толкова парички.
– Нищо, вие с тати нали ми дадохте за сурвакането. С тях ще платим таксито. (миналата седмица)
 
***

Имаш странна представа за мода. Прилагам доказателства:

В повечето случаи не ти се налагаме, въпреки че „приличаш на цигане“, както сама обичаш да казваш. (Моля, простете политическата ми некоректност, безобидна е.) Колкото по-тюлено и данетелено, толкова по-добре. Роклите трябва задължително „да се въртят“, иначе не ги признаваш.

Играчки също не признаваш, ако не са кукли за куклен театър. Радостта за балерината, която получи за Коледа, беше с давност ден и половина – за мое огромно разочарование. За сметка на това можеш да играеш 508 поредни пъти на Снежанка/Пепеляшка/Спящата красавица/Червената шапчица с различно разпределение на ролите и задължително родителско участие. Което, извини ме, но е неимоверно ДОСАДНО. Един ден в пристъп на отчаяние баща ти каза, че ще те заведе в НАТФИЗ „да се оправят с теб, ако могат“. Не че си нашето гардже, но е неоспоримо, че си изумително артистична. Предпочитам да се изявяваш на някоя сцена, вместо в нашия хол, че понякога като влезеш в роля, и забравяш да „излезеш“, но и на това ще му дойде времето. В театралните школи май не вземат под 5-годишни. Можеш да изиграеш почти всякаква емоция – злият вещерски смях и ококореният ужас ти се получават особено добре.

***

Аз не готвя. Принципно, така да се каже 😉 Ти се храниш в градината, у дома от кухня или пък баба ти слага манджи в буркани. Обаче нещо съм се чалнала напоследък и тази седмица готвих даже три пъти 🙂 Сложих те на високия стол на бара, за да участваш в процеса, и ти след това скандираше на висок глас, че искаш да ядеш от това, дето мама го е готвила, което беше доста комично 🙂 След това една вечер обикаляше къщата и викаше „дай ми да ям нещо вкусно“ и аз реших, че не може така да израстнеш без примамливи кухненски аромати, което ми подейства доста мотивиращо на желанието да готвя. Също толкова мотивиращо ми действат похвалите на татко ти за манджите ми – чак ще взема да повярвам, че му е вкусно 😉 и в мен дреме скрит кулинарен талант. Нямаше да е зле да имахме истинска кухня, а не кьоше 1,5 на 2; истинска печка, а не Раховец + котлон; миялна машина и абсорбатор, но и това ще му дойде времето 🙂

Има още неизмеримо много да се каже за теб на 3 и половина, но ще го направя скоро, обещавам.

Обичаме те, маймуноооо (както ти самата обичаш да казваш). Всеотдайно.

мама & тати

Advertisements

2 thoughts on “Нови приключения от живота на една Мишка

  1. Колко много истина има по тоя свят, еййй …Откривам се в доста ситуации(че ме е срам да кажа във всички 😉 )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s