Журналистика? How NOT to.

Преди около три седмици с мен се свърза журналистка от БНТ – режисьор на „Малки истории“ по БНТ. Понеже съм гледала преди време някои от историите (например за психиатричния театър в Раднево), както и съботното дискусионно предаване, бях останала с впечатление, че са съвестни и мили, и си вършат добре работата. Съгласих се да се видим и да поговорим. Дамата всъщност ме загуби още с встъпителните си думи:

– Значи искате тези ембриони да получат правото на погребение?

– Извинете, говорим за бебета, не за ембриони, – вметнах аз.

– Така ли? – изненадано ми отвърна тя.

Оттук нещата съвсем поеха по наклонената плоскост. Тя ми обясни, че би искала да снимаме петминутно филмче у дома, с мъжа и детето ми. Това щяло да бъде „емоционално“ и да привлече зрителите. Аз й обясних, че не бих искала подобно нещо. (Дори само поради факта, че щях да прекарам два дни от петдневната си отпуска в лъскане на къщата.) Накрая се разбрахме да помисля и да й се обадя. На изпроводяк ми каза „да не се разстройвам“. Може би това затвърди решението ми, че не бих искала историята на Мери и на Фондацията да попада в такива ръце.

Когато се прибрах, й написах следното писмо:

Здравейте, ххх,

знам, че ще Ви разочаровам, но ще откажа участие в „Малки истории“. Причините за това са няколко:

1. Не бяхте подготвена. Вероятно когато човек има толкова много „оборотни“ теми, не може да е добре подготвен за всяка една от тях, но поне бих очаквала да сте се запознала с идеите на Фондацията, с някои от материалите, които се снимаха (публикуваха) покрай протеста, и принципно с проблематиката.
2. Не се чувствам комфортно, чисто интуитивно. Не ми харесва, че от мен искате да наблегна върху личното преживяване, а важните неща ще си ги говорим в студиото „на по-високо ниво“. Разбирам, че такъв ви е форматът, но аз съм човекът, който инциира всичко това и в този случай именно аз съм най-високото ниво, защото по-запознат с проблематиката от мен човек в България няма. Бих предпочела да не снимаме как си вземам детето от градина на фона на разказа за мъртвата ми дъщеря, а нещо по-задълбочено и по-малко насочено към емоционална манипулация на публиката. Това са сериозни проблеми и не бива да се представят лековато.
3. Не обичам да правя компромиси. Мисля, че форматът трябва да се напасва към хората, а не обратното.
4. Не биваше да ми казвате „да не се разстройвам“. Имайте го предвид в някоя друга аналогична ситуация. Емпатията винаги е задължително изискване във Вашата (и моята) професия.
5. Това, че съм се захванала с тази кауза, не означава, че трябва да приемам (безкритично) всякакви медийни изяви. Разбирам, че губя публичност, отказвайки Ви, но не смятам, че нещата трябва да се правят „на всяка цена“.

Може би просто не намерихме общ език. Съжалявам.

Бояна

… и получих следния отговор:

Явно не сме се разбрали или вие сте просто по-подозрителна към останалите. Съжалявам и аз. Желая ви успех в каузата ви.

Който ме познава поне малко, знае, че аз може да съм много неща, включително мнителна и злопаметна, но не съм подозрителна към останалите. Аз всъщност съм най-откритият човек, за когото се сещам 😉

Както и да е, усмихнах се с облекчение и забравих.

Десет дни по-късно с мен се свърза друга журналистка от същото предаване, за да поиска да отида в студиото, за да поговорим за каузата. Без филмче. Подходи малко по-диалогично, съгласи се да отидем двете с Яна Бюрер-Тавание от БХК и ме попита имам ли нещо против да поканим богослов. Принципно нямах. Нито веднъж не спомена, че ще покани друг лекар. Помолих я да се подготви по-добре и й изпратих линкове към цялата необходима информация, качена в сайта на Кампанията – личните истории на други майки, психологическите изследвания. Разбрахме се, че ще говорим за Фондацията. Декларира желание да „ни помогне и да свършим работа в подкрепа на каузата“. Дотук добре. Все пак имах едно наум, тъй като и преди съм имала неприятни преживявания в най-различни предавания от магазинен тип, в които темите се поставят като „за или против нещо си“ в разрез с всякаква добра журналистическа практика. (И си бях обещала повече в такива предавания да не се появявам.)

Малко преди записа днес се видяхме с Яна, за да обсъдим накратко участието и тя ми каза, че са й изпратили нещо като чернова на сценария, в който темата е била поставена именно по този начин „За или против погребването на мъртвородените бебета“. На запитване от нейна страна, й обяснили, че няма да подходят така и тази формулировка била единствено за черновата. Самата Яна, която дълго време е била консултант на предаването, смяташе, че то е едно етично и социално отговорно предаване, което твърдо застава зад темите, които избира да бъдат представени.

Когато влязохме в сградата на БНТ, се оказа, че освен нас е поканен богослов и не кой да е, а дългогодишният бивш шеф на I САГБАЛ „Света София“, бивша „Тина Киркова“ – д-р Методи Янков. Още тогава ми стана ясно, че това няма да свърши добре, защото д-р Янков ми е познат от други подобни предавания и винаги е демонстрирал завидна липса на емпатия… В предверието на студиото с Яна хвърлихме един поглед на сценария, който нито една от нас не беше получила предварително – въпросите бяха повърхности и поляризиращи, но си помислих, че с това мога да се справя. Също така се предвиждаше да говорим за Фондацията – основният ми мотив да се съглася на участие – за да се популяризира дейността й, тъй като по въпроса със законодателните промени вече бележим неочакван напредък. А все пак – ако това беше единственият проблем на тези родители, нужда от Фондация изобщо нямаше да има. Затова се надявах на възможност да популяризирам дейността й пред широка аудитория и да обясня нуждата от нейното съществуване изобщо.

Дойде време за запис. Оказа се, че не само режисьорите, но и водещите на предаването са отчайващо неинформирани. За сметка на това прехвърчаха сълзливи клишета като „драмата на тези родители“ и „трагичната им съдба“. Никой не спомена, че аз самата съм лекар, въпреки че предварително бях уточнила. Аз просто бях „лудата майка, която иска да погребва мъртви бебета“ – някак този извод се наложи. Дадоха думата на д-р Янков, който обясни, че „от медицинска гледна точка тези бебета са ТУМОРИ в корема на майката“ (интересно ми е дали ще излъчат тази част от записа). Набеди ме, че се опитвам да налагам личните си желания на цялото общество. Каза, че „повечето родители на мъртви бебета така или иначе в някакъв момент раждат здраво дете, стига да опитат“, затова му се струвало излишно тези бебчета да имат гроб, който след това трябва да се обгрижва и да натоварва цялото семейство. Няколко пъти с Яна обяснихме, че това е в разрез с практиките на всички европейски държави, както и на някои неевропейски, като Турция. Казах, че съм лекар и че съм запозната от първа ръка с практиките в Германия, където съм завършила. Не знам защо той – мъж без личен опит, с очевидно високо самомнение и без психологическо образование – намери за уместно да дискутира как би било по-добре за родителите според собствените му разбирания, които, естествено, са по-правилни от тези на засегнатите родители…

Водещата си позволи да каже, че тя самата в такава ситуация не би искала нито да вижда, нито да държи, нито да погребва бебето си. Нямало да издържи. Трудно се сдържах да й обясня, че това всъщност е нещо, което човек разбира за себе си, едва когато му се наложи. Вместо това цитирах психологическите изследвания, доказващи противното, и ме попита, ако ми трансплантират сърцето, дали ще си търся стария орган. Опитах се да обясня, че аналогията е невъзможна, но тя настояваше да отговоря, от което д-р Янков ме „спаси“ снизходително с думите „хайде сега да не измъчваме колежката“.

Обяснихме многократно, че се борим за правото на избор на родителите, а не за налагане на задължение. Към края на предаването д-р Янков  каза, че това е законодателен, а не медицински проблем, но ако го обсъждаме по този начин, той смятал, че е редно да има право на избор, а правила, които важат за всички – добре осъзнавайки, според мен, че това ще настрои общественото мнение по-скоро против каузата, както и аз добре осъзнавам, че едва ли всички родители биха направили този избор за себе си…

В крайна сметка за Фондацията така и не стана дума.

Нямах търпение да напусна студиото, без да се сбогувам с екипа. Надминаха и най-смелите ми очаквания за „провал“.

Необходимо ли е да изброявам „журналистическите грешки“ of how it all went down или те са очевидни за всички, освен за самите журналисти?

Ако не ми вярвате, че всичко се е случило точно така – БНТ, „Малки истории“, събота, 14 часа.

Advertisements

13 thoughts on “Журналистика? How NOT to.

  1. Оставайки тези твърде „малки“ истории за „голямата“ журналистика все пак да попитам „тъй като по въпроса със законодателните промени вече бележим неочакван напредък.“ в какво се състоят?

  2. Имах високо мнение за това предаване преди, макар и малко мелодраматично, все пак говориха за теми, които други избягваха. Но такъв журналеещ подход към толкова безумна ситуация, която крещящо се иска да бъде коригирана, ми идва в повече 😦

  3. Аз на твое място, щях да им се обадя днес и да им кажа , че не желая да излъчват записа. След като ти не си постигнала целта си , да популяризираш идеята на Фондацията, няма смисъл този запис да бъде излъчен

  4. Една позната преди време се опита да го направи, когато й извъртяха и на нея кофти номер (аз затова имах едно наум), но не успя. Нека пък всички да го видят и сами да си правят изводите. Противно на общоприетото схващане мисля, че зрителят не е идиот и бива тежко подценяван в качеството на това, което родната „журналистика“ му предлага.

  5. Вече се дискутират поправки в текста на Закона за гражданската регистрация между МП и МРРБ. В писмен вид.

  6. Интересно наистина как се разбира този факт. Професионално изкривяване, ще ме извиняваш, ма аз си чакам документ со подпис и печат тъй да се каже.

  7. Имам, но не съм го публикувала никъде, защото е междуведомствена комуникация и не ми се струва редно. Трябва да мине през гласуване в НС. Ще стане. До края на мандата, по мои сметки.

  8. Това хубаво, радвам се, че има някакво движение, но все ми се струва, че следваше да има официален отговор до заинтересованите. Прочие съвсем наскоро мина поредната поправка на този закон. Дано да има достатъчен интерес и този административен ред да бъде променен.

  9. Това го разпространих днес на доста места… Съжалявам, че така се е получило и някакси ми се прииска да съм била до теб (въпреки, че не се познаваме лично…)

  10. Благодаря ти, Цвети, това е много мило 🙂 Много ми е интересно дали днес ще пуснат нередактираната версия или ще са отрязали най-големите грубости. Даже съм склонна да го гледам, въпреки че уж не бях.

  11. гледах го. Ужасно беше. Не знам, но просто само като ти гледах очите ми идваше да … Имах чувството, че искаше да станеш и да избягаш оттам от първия миг. Надявам се всичко, което прочетох по лицето ти да са го прочели и други хора. То говореше много. Усещах те през цялото време как се сдържаше да кажеш някои неща (аз не бих могла, особено към този… лекар.) Хареса ми много Яна как говори и нещата, които каза.
    Не бяха орязали нищо, май? На моменти не вярвах на очите и ушите си. И това за „тумора“, и това за трансплантираното сърце (huh?!), и опита му накрая да настрои – да, точно да настрои! – обществото срещу вас, като се опита да обърне нещата, че все едно вие искате да задължите хората да правят някакви неща! И как се обърка и си изпротиворечи накрая, че чак ми стана смешно. Да, д-р Янков, никой не трябва да задължава никой за нищо!
    Стана ми мъчно, че не ви оставиха шанс да кажете нищо за фондацията. Дано за в бъдеще да имате много такива възможности още, и да попадате вече само на истински журналисти…. и хора.

  12. Гледах го.
    Цялото нещо беше изключително нелеп сандвич от 3 неща, в който твоята кауза е обрамчена в оптимистичната „веселост“ на другите две.
    „Връзката с природата“ на „спезциалистката“ ИЕ накрая, според мен уби рибата и изкърти мивките в цялата държава, ведно с нравоучителния си тон и бодряшката постура на изкаазващата я.
    Мисля, че всички до един в студиото се чувствахте зле. Дори нелепият ти колега-гинеколог с тоталитарните възгледи.
    Успяхте все пак с Яна да сложите колчетата на каузата. Така че, според мен няма да има заблудени по въпроса какво и защо се променя.
    На тази степен на неадекватност на мнозинството от хората на екрана, също според мен е много добре, че не е остана време за фондацията. Няма възможно успешно представяне на дългосрочна кауза и организация в този контекст.
    Така че – за каузата – само добри новини.
    За нивото на БНТ журналистиката – какво да кажем освен обичайното – още предното поколение слезе под морското ниво отдавна. А сегашното – ще види заслужено момента, когато броят на зрителите на БНТ ще .= или по-малък от броя на „журналистите“ в БНТ.
    Да не забравя: на следващите избори да питам кандидатите за депутати в моя район дали са съгласни намалят наполовина бюджета на БНТ, ако „журналистите“ от медията не покажат трицифен резултат на EQ и IQ стандартни тестове за възрастни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s