unstoppable life force (на 4 и половина)

unstoppable life force meets parents

5:0

така написах във ФБ онази вечер след концерта на Марина, Мария, Венци и Антони в Студио 5.

докато те гледах как първо (сравнително кротко) сновеш между масите, мръщиш се на сандвичите, драскаш по листи, откъснати от тефтера на Мимето, метеш с една бяла роза пода,

а после, вече не толкова кротко,

демонстрираш на публиката уменията си по художествена гимнастика точно пред сцената и се гониш с Б. из цялата зала, докато хората се опитват да правят музика,

осъзнах,

че

или трябва да те смажа в опитите си да ти „бъда родител“, демек да ти покажа кой командва парада, демек да бъде „на моето“, демек да те поставя на място

(и дори тогава се съмнявам, че ще успея),

или мога да те оставя да бъдеш себе си

и да се опитвам да храня това „себе си“ според най-добрите си възможности.

това означава да те водя на места, където да пречиш на големите, с надеждата, че атмосферата на тези места ще попие в теб и след 20 години магически ще се активира

(и през това време да съм нонстоп на тръни, че „притесняваш хората, какво ще си помислят, че не знаем как да си възпитаваме детето“, и да се чувствам като олицетворение на родителски провал, едновременно с това осъзнавайки, че „хората“ нито са те раждали, нито те завиват нощем, нито се вглеждат в теб, опитвайки се да провидят смисъла на съществуването, така че защо не го … хората);

… и да ти позволявам да си носиш тюлените рокли, докато се влачиш на колене по мокета и рисуваш с маслени пастели,

въпреки пристъпите си на обсесивно-компулсивно разстройство и миниатюрната версия на баба ти, която ми шепне в ухото, че ще съсипеш роклята,

защото се опитвам да оценявам високо тоталната ти липса на желание да се харесваш на „хората“

и дълбоката ти необходимост да се харесваш на себе си,

и да се уча от тебе не бъдене.

Advertisements

One thought on “unstoppable life force (на 4 и половина)

  1. Много ми е мило и близко това, което си написала. И аз имам една такава бликаща енергия (на 4 и половина), която категорично и непрестанно заявява желанието си да бъде себе си:-)). И си задавам същите въпроси понякога. Мисля, че достатъчно „дресирах“ големите ми деца, явно сега трябва да се науча на нещо различно:-)). Пожелавам на твоята немирна фея никога да не губи своята life force!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s