Мила на 1 :)

Цяла година мина (къде? кога?), а аз още не съм написала нищичко за/на Мила – каквато е и в целия ѝ блясък. Това, разбира се, е крайно несправедливо, но не е повод да ме раздира нощем чувство за вина, защото просто имам по-приятни неща за правене тогава, като да я гушкам и да ѝ душа гушката, което е една такава странна майчина дейност, за която твърде малко се говори 😉 Освен това така разбираш кога последната баня е била преди има-няма десетина дни 😉 Може би трябва да науча котката да я мие, вместо да ходи по нея нощем и да я буди 😉

Но все пак миговете са кратки и толкова преходни, че където се изтърколи годината, там скоро ще иде и следващата, а децата най-добре онагледяват онази източна поговорка, че не можеш да влезеш в една и съща река два пъти. Мила е, mit Abstand, както казват германците, най-веселото, смешното, любвеобвилното, благото, милото бебе ЕВЪР. Каквото и да напиша, ще е тотален ъндърстейтмънт, и всеки Божи ден си завиждам, че имам късмета да живея с нея. Изобщо ние всички. Тя може да облагороди всеки, до когото се докосне. И всичко. Не знам как е разбрала, че споделянето  прави живота тройно по-сладък, и страшно държи да споделя всичко – от храната и четката си за зъби (да я използваме по-често, note to self), през играчките, книжките и носните си кърпички. Мълвата мълви, че има и друго бебе, което на една година умее да си духа носа, но аз не го познавам 🙂 Мила си го духа, а после настоятелно предлага и ти да направиш същото, с нейната кърпичка, разбира се. Гушка се като професионалист, което означава, че те придърпва към себе си за дрехата (или косата) и после полягва върху теб, обгръща те с ръчички, и те тупа по гърба. И леко припява „Ооо-оо-о“. Мдам. Знае думи за мама, кака, тати и котката, но само понякога ги употребява целенасочено, а през останалото време всичко е най-често „кака“. Яде почти всичко, но по малко, за сметка на кърмата, която още е основна и по много. Маже и руши с апломб и удоволствие. Лази като хлебарка и използва всеки възможен миг, за да потегли, маниакално кискайки се, към котешката храна. Понеже от тоалетната вече опита, и не я влече. Когато нещо я радва, маха с ръце като възголемичко колибри, и се смее с глас. Обикновено го прави, когато вижда някого от семейството. Днес получи шарена играчка, на която така се зарадва, и започна да я гушка възторжено. Когато си тръгваме отнякъде или някой си тръгва от нас, дава целувки. Дебеличка е. Аз се шегувам, че компенсира кльощавостта на кака си. Толкова е мекичка и пухена, като бухнал козунак. Тежи ѝ дупето, безспорно. Едва наскоро се научи да се изправя, държейки се за мебелите, но още не пристъпва. Но всичко с времето си, разбира се. Второто ѝ име би могло да е Радост, или Озарение, или Разкошотия. I want to bottle her for 13 years from now. Има най-смешните изражения, и ги мени със скорост 10 в минута. Изобщо не мога да изредя всичките малки прелестни неща които е, а искам! Искам да ги впечатам в себе си и никога да не ги забравя, но ето, че вече съм забравила първото зъбче (има осем) или пъвото „мама“.

are u talking to me

Мило Миле, Милецо-пилецо, бебецо, Шомпелинче,

бъди здрава, бъди себе си. Светът е много по-добро място заради теб, о, наше безценно Буда-бебе.

Господ ни е на гости.

Advertisements

2 thoughts on “Мила на 1 :)

  1. Историите за твоята Мила са ми много близки. Бях бременна за втори път след тригодишно очакване, когато прочетох как си изгубила бебето си. Господи, какви неща се случват на хората, помислих си, а две седмици по-късно разбрах, че се е случило и на мен. Не толкова драматично; стандартно, в 11-та г. с. „Не се притеснявай, често явление е напоследък, утеши ме гинеколожката. Тъй като вече не си бременна, не ти се полага безплатен ехограф по ЗК и дължиш 50 лв. за прегледа.“
    Дълго време не четях блога ти – от суеверие. Следващия път, когато го отворих, отново бях бременна, а ти беше родила Мила. Значи, и моето бебе ще е живо и здраво, реших. Така и стана.
    Съвпаденията не спряха дотук. Не чак като да те хване страх, но достатъчно, та да се радвам на щастието ти и по лични освен по алтруистични причини.
    За малко и моето дете да се роди преждевременно. В осмия месец лекарката ми каза, че „сърдечните тонове на плода“ не били добри, но можело и да е от стария ѝ апарат, и ме прати в Майчин дом. Там, преди да направят запис, ми дадоха куп документи, включително съгласие за секцио по спешност. Такъв бил редът. Подписах всичко, къде ще ходя. Тоновете били добри, но съм имала контракции. Ама аз нищо не усещам! Нямало значение. Сега ли ще раждам? Когато кажели докторите, тогава съм щяла да раждам. Прекарах нощта в предродилна зала. Лекарят, който ме прегледа на сутринта, реши, че секцио все пак не се налага. Изпратиха ме в патологията. Ама аз се чувствам добре! Нямало значение. В продължение на цяла седмица единствената манипулация, която ми прилагаха, беше ежедневния запис на тонове. Как е бебето? Чудесно. Имам ли контракции? Не. Кога ще ме изпишат? Утре. След седмото „утре“ казах, че си тръгвам на собствена отговорност. Е, щом е така… Пак извадиха куп документи. Зачетох се. Прееклампсия. Това пък откъде ми дойде на главата? Обясниха ми. Били ме приели по клинична пътека за раждане, по нея можели да ме изпишат само родила (страх ме е да си помисля как са очаквали да свърши тая история), затова – прееклампсия. Нищо де, не е моя работа да оправям света. Подписах всичко и Иглика се появи на бял свят един ден след термин.
    И моето раждане не стана, както си го представях. Също като теб исках да съм с бебето си от първия миг, а бяхме разделени повече от 30 часа. Вината беше и моя. Не съм се тръшкала. Каквото – такова.. Битките с вятърни мелници не са ми страст… Както и Мила, втората ми дъщеря прилича на баща си; първата е съвсем като мен. И аз срещнах в болницата стара приятелка, която не бях чувала от години; детето ѝ се роди ден преди моето. Също бях научена от голямото си момиче, че сукането е денонощно занимание, и бях шокирана, когато открих, че дребосъчето хапва за 10 минути и заспива. Точно с думата „делово“ описвах кърменето ни в началото – просто храна. За каката бях цялата вселена, не позволяваше на друг да я гушне, не съществуваше нищо извън нас двете… Малката не иска да губи време, забила нос в мен, докато целия безкраен свят я чака да го опита на вкус и да го размачка между любопитните си пръстчета. И тя е най-усмихнатото, най-дружелюбното, най-общителното дете. Най-невероятното. Мисля си, че каквото и да съм преживяла, си е струвало, ако е причина да имам точно тази дъщеря. Нереална е. Никога не мрънка. Хората ме гонят по улиците, за да я видят, питат ме дали е истинска, искат разрешение да я снимат… И ние имаме котка (котарак всъщност, но пак се брои, нали?)…
    Ситуацията обаче не е чак толкоз свръхестествена, колкото я изкарах: моето бебе да си духа носа не може.
    Проява на лош вкус ли са такива дълги коментари? Не са практика, гледам. Извини ме, ако е така. Исках само да те поздравя и да ти поръчам да се грижиш за себе си, да внимаваш какво ти се случва, че току виж, случило се и на мен 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s