Мила на 1 :)

Цяла година мина (къде? кога?), а аз още не съм написала нищичко за/на Мила – каквато е и в целия ѝ блясък. Това, разбира се, е крайно несправедливо, но не е повод да ме раздира нощем чувство за вина, защото просто имам по-приятни неща за правене тогава, като да я гушкам и да ѝ душа гушката, което е една такава странна майчина дейност, за която твърде малко се говори 😉 Освен това така разбираш кога последната баня е била преди има-няма десетина дни 😉 Може би трябва да науча котката да я мие, вместо да ходи по нея нощем и да я буди 😉

Но все пак миговете са кратки и толкова преходни, че където се изтърколи годината, там скоро ще иде и следващата, а децата най-добре онагледяват онази източна поговорка, че не можеш да влезеш в една и съща река два пъти. Мила е, mit Abstand, както казват германците, най-веселото, смешното, любвеобвилното, благото, милото бебе ЕВЪР. Каквото и да напиша, ще е тотален ъндърстейтмънт, и всеки Божи ден си завиждам, че имам късмета да живея с нея. Изобщо ние всички. Тя може да облагороди всеки, до когото се докосне. И всичко. Не знам как е разбрала, че споделянето  прави живота тройно по-сладък, и страшно държи да споделя всичко – от храната и четката си за зъби (да я използваме по-често, note to self), през играчките, книжките и носните си кърпички. Мълвата мълви, че има и друго бебе, което на една година умее да си духа носа, но аз не го познавам 🙂 Мила си го духа, а после настоятелно предлага и ти да направиш същото, с нейната кърпичка, разбира се. Гушка се като професионалист, което означава, че те придърпва към себе си за дрехата (или косата) и после полягва върху теб, обгръща те с ръчички, и те тупа по гърба. И леко припява „Ооо-оо-о“. Мдам. Знае думи за мама, кака, тати и котката, но само понякога ги употребява целенасочено, а през останалото време всичко е най-често „кака“. Яде почти всичко, но по малко, за сметка на кърмата, която още е основна и по много. Маже и руши с апломб и удоволствие. Лази като хлебарка и използва всеки възможен миг, за да потегли, маниакално кискайки се, към котешката храна. Понеже от тоалетната вече опита, и не я влече. Когато нещо я радва, маха с ръце като възголемичко колибри, и се смее с глас. Обикновено го прави, когато вижда някого от семейството. Днес получи шарена играчка, на която така се зарадва, и започна да я гушка възторжено. Когато си тръгваме отнякъде или някой си тръгва от нас, дава целувки. Дебеличка е. Аз се шегувам, че компенсира кльощавостта на кака си. Толкова е мекичка и пухена, като бухнал козунак. Тежи ѝ дупето, безспорно. Едва наскоро се научи да се изправя, държейки се за мебелите, но още не пристъпва. Но всичко с времето си, разбира се. Второто ѝ име би могло да е Радост, или Озарение, или Разкошотия. I want to bottle her for 13 years from now. Има най-смешните изражения, и ги мени със скорост 10 в минута. Изобщо не мога да изредя всичките малки прелестни неща които е, а искам! Искам да ги впечатам в себе си и никога да не ги забравя, но ето, че вече съм забравила първото зъбче (има осем) или пъвото „мама“.

Мило Миле, Милецо-пилецо, бебецо, Шомпелинче,

бъди здрава, бъди себе си. Светът е много по-добро място заради теб, о, наше безценно Буда-бебе.

Господ ни е на гости.

Реклама